Еволюцията на Натали Портман

Не всяка актриса на 35 може да се похвали с 23-годишна кариера в киното. Натали Портман обаче е една от тези, които гордо могат да го направят. Нейният 23-годишен път под светлините на прожекторите е не само дълъг за възрастта ѝ, но и осеян с множество върхове. Тя е синоним за упоритост, талант и красота. Успява да ни изуми с това, че зад нежната ѝ външност се крие някаква необикновена твърдост. През различните спирки от нейния път я видяхме като малко, но опасно момиченце, като кралица в далечна галактика, като стриптизьорка в Лондон, като балерина перфекционист, като първа дама на САЩ, както и в много други запомнящи се изпълнения. Това е еволюцията на една жена, израснала с достойнство пред камерата.

 

Матилда – „Леон: Професионалистът“

Натали Портман влиза в света на киното през 1994 г. със силата на гигант, макар че по това време тя е просто едно крехко 12-годишно момиченце. Именно в трилъра на Люк Бесон малката Натали показва това, на което е способна, за да може по-късно да се превърне в голямата Натали. Влизайки под кожата на Матилда, тя кара светa да затаи дъх пред онова, което я очаква.

Ролята на Матилда не е лъжица за всяка уста – тя е чирак на наемен убиец, тя пуши, тя е самонадеяна и жадна за отмъщение и си играе с пистолети на възраст, в която трябва да си играе с кукли. Това е роля, предназначена за дете, но изискваща мисленето и актьорския опит на възрастен. Натали Портман пренася от екрана към зрителите всяка частица неподправен гняв и отчаяние, смесени с детска мечтателност, така че да се получи онази магия, която кара публиката да обикне един герой.

 

Падме Амидала – „Междузвездни войни“

Следващата стъпка е пробивът в нещо толкова огромно колкото „Междузвездни войни“ и то в роля, здраво обвързана със съдбите на главните герои от оригиналната трилогия. Тук Натали започва да утвърждава таланта си да играе на пръв поглед крехки, но в същото време изключително силни жени. Падме Амидала е всичко това – тя се опитва да укротява гнева в буйния Анакин Скайуокър, като същевременно управлява цяла планета и държи бластер в ръцете си, когато се налага.

Когато Натали Портман получава ролята на Падме през 1999 г., тя е на 17. В годините, през които изгражда образа на кралицата на Набу, актрисата успява да завърши гимназия и да започне образованието си в престижния Харвардски университет. Тя самоуверено заявява „Отивам в колеж. Не ме е грижа дали това ще съсипе кариерата ми. Предпочитам да съм умна пред това да съм филмова звезда.“  Оказва се, че Натали Портман може да бъде и двете.

 

Алис Айрис – „Отблизо“

Постепенно Натали Портман се обръща към още по-трудни за изобразяване героини, към психологически сложни образи, изискващи съсредоточеното внимание на зрителя. През 2004 г. вратата на тези образи се отваря с романтичната драма „Отблизо“. Филмът „Отблизо“ е далеч от представите на обикновените хора за романтично, а героинята на младата стриптизьорка Алис Айрис е на светлинни години от представите, които има публиката за излъчването на Портман. С изпълнението си актрисата успява да опровергае мнението, че това е образ, който не ѝ отива. Едно от най-големите предизвикателства пред актьорската професия са именно този тип превъплъщения. Когато актьорът успее да се справи с това, може да се справи с всичко, защото той вече е показал една страна от себе си, която никой не е подозирал, че съществува. Благодарение на поетия риск и брилянтното си изпълнение Натали Портман печели Златен глобус за актриса в поддържаща роля и получава първата си номинация за Оскар.

 

Нина Сейърс – „Черен лебед“

През 2010 г. един филм бележи върховата точка в актьорската кариера на Натали Портман – драматичният трилър „Черен лебед“. Това е връх по отношение както на изпълнение, така и на признание от публиката и отзиви от критиците. Това е и моментът, в който Натали Портман се оформя напълно като творец. Пред камерата стои зряла жена, готова да се справи с всичко. Вероятно това, че е изучавала психология в Харвард ѝ дава възможността да улавя правилните психологически тонове, които да придава на героините си оттук нататък, така че да се слее с образа си напълно.

В ролята на балерината Нина Натали Портман трябва да изобрази психическото разпадане на една жена, лутаща се между реалността и халюцинациите си, между разума и страховете си. Освен наситените емоции и енергия, които трябва да придаде на персонажа си, Портман трябва да прекарва 6 часа дневно в уроци по балет. Тази отдаденост е доказателство за това, че актьорът взима от ролята си това, което е готов да ѝ даде. Взетото в случая са множеството награди за актриса в главна роля и възхищението на публиката.

 

Джаки Кенеди – „Джаки“

Ролята на съпругата на Джон Кенеди е най-скорошното филмово изпълнение на Натали Портман. Около превъплъщението на Портман в този филм не се шумеше изключително много, но въпреки това Натали беше един от претендентите в категорията за главна женска роля на тазгодишните Оскари. С този филм на плещите на актрисата се стоварва огромната отговорност да представи реална история и действително съществувала личност.

Портман и преди е играла исторически фигури, но този път не става въпрос просто за изобразяването на историческа личност, а на една икона и модел на подражание за американците. За Америка Джаки Кенеди е това, което лейди Даяна е по-късно за Великобритания и само това е достатъчно, за да уплаши актрисата, която я играе. Натали Портман обаче се въоръжава с целия си опит, старание и талант и прави поредната безпогрешно изпълнена роля.

Филмът зависи изцяло от актьорските ѝ дадености, защото героинята ѝ е самият център на историята. През цялото време вниманието е приковано върху нея и тя няма право на нито един грешен ход. Натали Портман усвоява всяко движение, всеки малък детайл от личността на Джаки Кенеди. Емоциите тя предава не толкова чрез думите си, колкото с потрепванията на лицето си, тона на гласа си и заряда, излъчван от очите ѝ. С поредната спирка от своя дълъг творчески път Натали Портман ни уверява, че не сме сбъркали, като сме си казали, че тя е сред най-добрите в Холивуд.

Алексия Петрова
е родена в през 1996 г. в София. В момента изучава журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Интересите й включват най-вече кино и музика, но освен това палачинки, лисици и безкрайното нощно небе. Точно като Пипи тя вярва, че никога няма да порасне.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to