„Фантастични животни и къде да ги намерим“ – spoiler-free ревю

Познатата музика на Джон Уилямс започва, магията се просмуква във въздуха и всички пак сме малки деца. Пет години след последния филм от магическия свят на Джоан Роулинг режисьорът Дейвид Йейтс ни отвежда там отново и този път действието се развива около 70 години преди екранните събития от поредицата „Хари Потър“. Чувството е сякаш никога не сме напускали този свят. Вълшебни предмети, симпатични смахнати герои, странни същества и тайнствена атмосфера – всичко това е налице във „Фантастични животни и къде да ги намерим“.

fantastic-beasts-featured-image-podmosta

Всичко и всъщност нещо повече – Роулинг за пореден път показва характерния си талант да пише прецизно и точно според критериите на предполагаемата си целева аудитория. Ако закономерно приемем, че тя се състои преди всичко от пораснали фенове на поредицата „Хари Потър“, повечето потенциални зрители на „Фантастични животни и къде да ги намерим“ са на възраст между 20 и 30 години. И сценарият се съобразява с това от първата до последната минута. В миналото остават тепърва съзряващите герои, влюбващи се или мразещи за първи път в живота си. Хари, Рон и Хърмаяни са заместени от хуманитарен активист с военно минало и авантюристичен дух, амбициозна кариеристка в професионален застой и съблазнителната й сестра със способността да чете мислите на хората. Звучат като персонажите от някаква свръхпретенциозна драма, направена, за да спечели „Оскар“, нали? Е, тук всички те са магьосници. Да, откриващите надписи и музикалните акорди на Джон Уилямс в началото накараха всички ни да се почувстваме отново като деца, но последвалият първи кадър, в който няколко души биват изпепелени в магически огън, действат много отрезвяващо. За съжаление или пък за щастие, всички сме пораснали, някои от нас даже са остарели и госпожа Роулинг действа съгласно с това до съвършенство.

Нейният сценарий запазва до самия край този деликатен баланс между типичния приключенски дух на поредицата „Хари Потър“ и основните мотиви, които изграждат и движат новите, по-зрели герои във „Фантастични животни и къде да ги намерим“. В това отношение носителят на „Оскар“ Еди Редмейн е страхотно попадение в главната роля на Нют Скамандър, като олицетворява именно тази комбинация от наивен, почти детински авантюризъм и ниво на светоусещане и осъзнатост, постижими единствено за един пораснал човек. Мимиките на актьора разсмиват в едни моменти от филма, затрогват в други и изправят на нокти в трети, сигнализиращи и подчинени изцяло на променливия тон в действието. Самият той очевидно влага всичко в ролята си и човек може само да предполага каква ли картинка е представлявал пред зелен екран в студийния комплекс на ‘Warner Bros.’, докато се прави на магическата версия на носорог.

fantastic-beasts-good-characters-podmosta

Палитрата от положителни персонажи се допълва от вече споменатите две сестри, изиграни респективно от Катрин Уотърстън и Алисън Судол, както и от безнадеждния мустакат неудачник Джейкъб Ковалски, който няма магически сили и се играе от Дан Фоглър. Разгледани поотделно, представянията им не представляват нещо особено, но взети заедно, те оформят също толкова разнообразна и ефикасна комбинация от симпатични и колортини образи, каквито бяха Хари Потър и неговите приятели в „Хогуортс“. По-новите мотиви са въплътени и представени преди всичко от отрицателните персонажи в действието.

fantastic-beasts-eddie-redmayne-podmosta

В пълен противовес на устатия и остроумен супергерой Светкавицата, когото играе във филмовата вселена на ‘DC Comics’ и ‘Warner Bros.’, актьорът Езра Милър тук се превъплъщава в ролята на уплашен и травмиран сирак. Героят му е постоянно тормозен от приемната си майка и се надява отчаяно на подкрепа от високопоставен служител в Магическия Конгрес на Съединените американски щати, който лично го намира и го моли за помощта му. Въпросният герой се играе от Колин Фарел и ако черните одежди, подчертаните сключени вежди и зализаната гарвановочерна коса не са го издали още от трейлъра, аз ще си позволя да го сторя: този човек е злодей. Милър и Фарел изпълняват ролите си компетентно и точно, придавайки много по-мрачен тон на тяхната сюжетна арка за сметка на забавните приключения на главния герой през първите 2/3 от сюжетното действие. Кратки, но все пак забележими появи правят Джон Войт и Рон Пърлман, като последният е съвършено поставен в ролята на гангстер таласъм, който притежава магически нощен клуб. …И, да, там някъде се мярва и Джони Деп в ролята на Гелърт Гриндълуолд. Русата му коса е в точно съгласие с описанието на Черния магьосник от книгите на Роулинг, но мустаците му са разсейващи, смехотворни и съвършено излишни. Дано до следващия филм от поредицата научи заклинание за бръснене.

fantastic-beasts-colin-farrell-podmosta

Но над усилията на всички актьори застава режисьорът Дейвид Йейтс с постигнатото неповторимо визуално внушение от филма. Колкото и да сме пътешествали из света на Джоан Роулинг, никога не сме стигали до Ню Йорк, пресъздаден в периода между двете световни войни с изключителни детайли и деликатно вмъкнати магически елементи. Магическите същества, за които се грижи главният герой, поразяват едновременно с подробното си изобразяване на екрана и със симпатичните си черти, способни да затрогнат и най-големия циник. Налице е и нужната бройка препратки към поредицата „Хари Потър“ като познатите заклинания, фамилни имена и, разбира се, знакът на Даровете на смъртта, който Гриндълуолд използва като свой.

„Фантастични животни и къде да ги намерим“ извършва скока от една поредица от магическия свят на Джоан Роулинг към друга с грация и прецизност. Предвид факта, че авторката вече е написала сценария за продължението, Дейвид Йейтс е поел ангажимента да го режисира, а Джони Деп и Еди Редмейн ще играят главните роли, нетърпение е единственото чувство, което човек може да изпитва спрямо предстоящия филм, планиран за 2018 година.

„Фантастични животни и къде да ги намерим“ тръгва по кината в България от 18 ноември 2016 година. Разпространява „Александра Филмс“.

Георги Петров
е на 25 и е завършил бакалавърска степен по специалност „журналистика“ в СУ „Свети Климент Охридски”. Работил е като международен и културен редактор за новините на БНТ „По света и у нас“, водил е рубрика на филмова тематика по Box TV и в момента работи като водещ на рубриката „Кино Аларма” в БНР „Христо Ботев”.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to