Явлението Джордж Мартин и ролята му в съвременната литература

a_song_of_ice_and_fire_2Наскоро се сдобих с електронен четец и покрай него започнах активно да търся електронни книги. Нямаше как да не забележа, че в който и сайт да вляза, независимо дали български или международен, най-тегленият торент в категорията –  винаги е поредицата „Песен за огън и лед” на Джордж Р. Р. Мартин. Вярвам, че този интересен факт  оборва някои популярни заблуди, които се пробутват за истини.

Първата такава заблуда е, че фентъзито е много специфичен жанр, харесван само от определен тип читатели. Ами явно нещата не стоят точно така,  явно жанрът не е пречка, след като представител на този жанр може да стане най-пиратстваната книга в света. Песен за огън и лед” може да не е типично фентъзи, но все пак си е фентъзи и носи редица фентъзи елементи – дракони, ледени зомбита, пророчества, магьосници, превъплъщенци, мечове с лични имена и т.н. Всички тези компоненти не са предназначени само за гийкове и нърдове. Напротив, те могат да спечелят и широката аудитория, стига да й бъдат поднесени по качествен начин.

Интересно е да поразсъждаваме доколко въобще са уместни жанровите предразсъдъци в литературата. Особено в контекста на време, в което толкова специфичен жанр като фентъзито придобива толкова широка популярност. Преди няколко дни проявих интерес към поредицата „Прокълнатите крале” на Морис Дрюон. Това са изключително популярни френски романи от 50-те години, разказващи за дворцовите интриги във Франция през 14-ти век. В продължение на десетилетия те се радват на огромен успех по цял свят, печелейки читатели и от двете страни на Желязната завеса. С  интерес забелязах, че на предната корица на най-новите им издания в англоезичните страни гордо стои надписът “This is the original Game of Thrones – George R. R. Martin”. Фактът, че класически исторически романи вече се рекламират чрез съвременно фентъзи, говори много за днешния книжен пазар и мястото на фентъзито в него. Дори фентъзи поредиците с по-позорна слава, като например „Колелото на времето”, също се радват на изключително широка популярност – всяка книга след осмата е стояла на първо място в класацията за бест-селъри на The New York Times. Време е да спрем да вярваме, че читателите на фентъзи жанра са единствено задръстени книжни плъхове. Не, читателите на фентъзи са всички.

housesofwesterosДругата заблуда касае спецификата на самия жанр. Заблуда е да вярваме, че само едрите мускулести мъже с мечове са единствените герои, които имат място сред страниците на фентъзи романите. Защото ако има едно нещо, което Песен за огън и лед прави по-добре от всяка друга поредица, това е голямото разнообразие на главни герои. И тези главни герои са не просто различни един от друг, а различни от всичко останало в този жанр. Да, и в тази поредица има по-класически за жанра архетипи като скромното онеправдано момче Джон Сняг, което става страшен боец и велик лидер, както и циничния остроумен Джайм, който всъщност крие чувствителна и ранима натура. Но с това Песента не се изчерпва.

Все пак тук имаме Тирион – джудже, което коренно различно от масовата представа за джуджетата във фентъзитата. Джуджетата в този жанр рядко имат индивидуалност – те са или напълно еднакви едно с друго, или най-много всяко джудже да има по една отличителна черта – едното ще киха, другото ще е любезно, третото ще е сърдито… и толкова. А Джордж Мартин ни представя един пълнокръвен многопластов образ на човек, който е хитър и остроумен, но същевременно будността му може да бъде притъпена от желанието му да бъде обичан. Той е едно джудже, което наистина сериозно и драматично изживява различието си с останалия свят. Освен това той не е детска карикатура, а изключително зряло и сексуално джудже, плътските желания на тялото му, смятано от мнозина за грозно и деформирано, не са табу и са широко засегнати в романите.

Но желанието на Мартин да обогати героите си не се изчерпват с това. Едно от нещата, за които авторът получава най-силни овации, е присъствието на голям брой пълнокръвни женски персонажи – отново рядкост за жанра. И в случая не говорим само за жени, които въртят меч и се защитават с традиционно мъжки умения, като Аря и Бриен. Мартин позволява на главните си героини да бъдат и женствени, като Санса, „миличката, кротичка и сладко ухаеща Санса, която обичаше коприните, песните, добрите маниери и галантните стройни рицари с красиви лица”. Мартин не бяга от момичешките страни на Санса, нито изпраща персонажа на заден фон. Напротив, Санса е една от главните героини в поредицата, просто защото Мартин има достойнството да осъзнае, че и нейната гледна точка заслужава точно толкова уважение, колкото гледните точки на всички други.

GameOfThronesНека към това добавим Церсей, която в  голямата част на поредицата играе ролята на злодей, но все пак е разбран и донякъде оправдан злодей. Церсей предизвиква съчувствие и задава резонния въпрос „Ами моят гняв, лорд Старк?”. Сещам се за фентъзи писателя Джо Абъркромби, който отговаря на критиките, че женските персонажи в романите му са малко на брой с думите „Аз черпех вдъхновение от класическите фентъзи романи, където ролята на жените често е ограничена до това да са любовни обекти на мъжките персонажи. Може би това прави жанра фундаментално сексистки, но то много жанрове са така, примерно уестърните и военните филми!”. И като чета това си мисля, че може би е справедливо, че Абъркромби е име, известно само сред фентъзи феновете, а романите на Мартин са най-теглената книга на света.

Това, разбира се, далеч не са единствените заключения, които можем да направим относно успеха на поредицата. Но нека оставим темата отворена за дискусии. Някой може да ми каже, че преекспонирам твърде много. Че хората четат Песен за огън и лед не за друго, а защото поредицата е пълна с дворцови интриги, секс и насилие. Донякъде звучи смислено, признавам. Но пък книги с интриги, секс и насилие има под път и над път… Не може всичко да се изчерпва с толкова повърхностни фактори. Ако не приемате аргументите ми за успеха на поредицата – предложете други. Но аз няма да повярвам, че нещата са толкова елементарни…

е на 24, е завършил Психология в СУ „Св. Климент Охридски“. Интересува се от литература, комикси, история, кино, приказки и опера. Обожава да е в непрекъснато движение и е почти невъзможно да го убедите да застане на едно място за повече от час-два. Като типичен психолог се вълнува от вътрешния свят на хората, от мотивите зад техните действия, и съответно цени художествените произведения, които изследват дълбочинно тази тема.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to