Готината музика остава такава без значение от времето – Интервю с Toy Letters

Готината музика остава такава без значение от времето си или към коя категория принадлежи
Интервю с Toy Letters

В наши дни става все по-трудно да бъдат строго определени стиловете, в които свирят съвременните рок и метъл формации. Във време, което прелива от информация, е нормално вдъхновението да идва отвсякъде. И докато едно време голяма част от групите се ограничаваха до един праволинеен стил, сега това рамкиране изглежда абсурдно и дори ненужно. Появиха се все повече и повече алтернативни течения на всеки поджанр в тежката музика и в същото време продължават да се обособяват състави не само на световно, но и на местно ниво (като TDK, Khanъ, и т.н.), които следват своя идентична визия за музиката.

В предстоящото интервю ще имате възможността да се запознаете с група Toy Letters. Има две неща, които е хубаво да знаете за тях, преди да прочетете настоящия материал и преди да си пуснете тяхна песен (ако още не сте). Първото е, че в музиката си вплитат ска-кор, фънк, хипхоп, реге, и какво ли още не. А второто е (важи в пълна сила за живите им изпълнения), че под звуците им, освен че ще хедбенгвате, няма да спрете да танцувате.

Под Моста: Здравейте и благодаря за интервюто! Нека ви върна към далечната 2010. Как основахте групата? Кое ви даде началото?

Toy letters: Началото е краят на една банда, наречена Скърт – трима от членовете ѝ вербуваха двама от група Q-Check и така се даде старт на нова група без име и посока. (смее се)

ПМ: В бандата не сте малко членове? Коя е общата спойка между всички вас?

TL: Да, шест маймуни на клона сме. Спойката ни е сякаш свободата всеки от нас да свири каквото му харесва, без да влиза в рамките на даден стил.

ПМ: Как се решихте да комбинирате в песните си такава пъстра палитра от жанрове?

TL: Ами, в продължение на предишния отговор – за да стоим заедно, комбинираме всичко, което ни харесва, и смятаме, че на публиката би ѝ понесло!

ПМ: Сигурно е трудно съчетаването на толкова стилове? Има ли в тях все пак нещо общо?

TL: Трудно е – като композираме песните сме малко като в приказката за орела, рака и щуката – всеки дърпа чергата към неговата идея.Обкновено след кратка размяна на обиди и физическа саморазправа нещата се нареждат хармонично.

ПМ: Кои са основните неща, които ви вдъхновяват, както от живота, така и под формата на изкуство – като други изпълнители, книги или филми?

TL: Много са източниците на „инспирация“, хаха! Имаме песни, посветени на геймъри, полицаи, политика, сноуборд, социални теми, за партита, за любов, мързел… колкото ни е шарена музиката, толкова и текстовете ни варират. Безспорно се влияем и от банди, които харесваме – от класическите Metallica, през DubiozaKolektiv, до Dope D.O.D. и Prodigy. Влияем се и от гангстерски филми, даже и в една от песните ни се вживяваме като такива – нашият фронтмен винаги я започва на концерт с думите, че сме крали всичко – от дъвки „Турбо“ до череши в чужди дворове. Да, взимаме се доста насериозно. (смее се)

ПМ: За времето, в което активно участвате в концертния живот на страната, сигурно имате възможност да наблюдавате тенденциите сред родната публика. Засилва ли се интересът към алтернативните жанрове?

TL: Според нас има вълни на алтернативните жанрове – преди 15-ина години беше хардкор, после ска, след това реге и в балканските ритми, сега отминава времето на бритрок бандите и в момента фокусът е върху метълкор и стоунър банди. Ние явно сме неподвластни на времето и си ги бъркаме заедно всичките! (смее се)

ПМ: Как виждате бъдещето на родната ъндърграунд, а и не само сцена?

TL: Появиха се адски много банди/проекти и с времето конкуренцията между тях катализира много добри банди и музиканти и не само на локално нивоOdd Crew, Marauders Inc., Hayes & Y и други.

ПМ: Много хора свързват ска-кора, пънка и близките им жанрове като музика на бунта? Вие как ги възприемате и смятате ли се за бунтари?

TL: Според нас бунтарският смисъл на тази музика вече не е толкова силен – нямаме толкова бариери, колкото едно време, и съответно няма нужда от този бунт. По-скоро всеки открива музиката, която му влиза под кожата, и изразява себе си по съответен начин. Разбира се, много хора се възприемат като „бунтари“, но не и ние – май го надживяхме този момент и сега просто гледаме да се забавляваме напосоки!

ПМ: Кои са нещата от родната ни действителност и от социума, които ви вълнуват, притесняват, но в същото време и вдъхновяват?

TL: Гледаме да не се вълнуваме много-много, защото не ни избива на музика, а на геноцид… (смее се)

ПМ: Как може да бъде отслабен ефектът от масовата култура, която ежедневно поробва все повече и повече млади хора? Възможно ли е комерсиалната музика, чиито духовни и интелектуални стойностни са прекалено низки, да бъде изтласкана и изместена?

TL: Вечното дерби – алтернативната сцена срещу поп-културата! И в двете има високи ценности и пошлост, но в крайна сметка готината музика остава такава, без значение от времето си или към коя от двете категории принадлежи, а и много от алтернативните банди в един момент стават комерсиални – например Prodigy – хем хората, дет‘ им е все тая какво слушат по радиото, хем и меломаните настръхват, като чуят първите тактове на ‘Smack my bitch up’, нали?

ПМ: Досега имате записано само едно EP. Кога ще могат почитателите ви, а и не само те, да очакват дългосвирещ албум?

TL: Станала е някаква грешка – имаме 2 EP-та – съответно, „Първи напън“ и „Втори напън“, скоро ще има и „Трети напън“! Дълъг напън не сме планирали – гледаме, като има нова стока, да я пласираме колкото можем по-бързо. Понеже сме много хора, всеки работи в различен график (не сме профеионални музиканти демек) нямаме физическото време и търпение да подготвим цял албум, а и хората не купуват музика вече – нашата си е за без пари от www.toyletters.co

ПМ: Свирили сте както у нас, така и в чужбина. Разкажете за най-култовите си участия, дарили ви с най-много и най-топли спомени?

TL: Най-паметно май ни беше едно свирене в Крушевац (Сърбия) заедно с местната банда CrveniKarton – малко барче с подземна „концертна зала“ с капацитет 40-50 човека… там ни помляха – никой не беше чувал за нас, а хората в публиката бяха като спартанци – забавляваха се като за последно и час след концерта стояха в дъжда отвън и ни изпращаха. Няма как да го забравим това.

ПМ: В предстоящите пролет и лято предстоят ли ви още участия и къде ще са те?

TL: Гласим се за едно свирене по случай откриването на рафтинг сезона на р. Струма на 1 април (честно, няма лъжа… освен ако нас не са ни излъгали), а в края на април ще дадем рамо на нашите приятели от Нещо Цветно, които започват албум промо тур, който ще мине и през София в Mixtape5.

ПМ: Какви са амбициите ви в дългосрочен план и с какво бихте искали да бъдете запомнени?

TL: Амбициите ни са да се развиваме като музиканти – оттам насетне ни чака все по-добро. Надяваме се да ни запомнят като банда, от която ти настръхват космите по ръцете, докато ги слушаш! (смее се)

ПМ: У нас е прекалено трудно за хората на изкуството да пробият. Според вас какво е нужно, за да може даден, било то музикант, художник или автор, да пробие?

TL:Връзки, какво?! Всичко е мафия! Шегуваме се – ако си добър в това, което правиш, и си готов да жертваш в името на успеха – все ще прокопсаш… дори и да станеш известен в квартала като „оня дет‘ се дере като животно в мазето на фона на китари“ – пак си пробил на местно ниво, нали?

ПМ: А какъв съвет бихте дали на тези, които, впримчени в поредната трудност на пътя към успеха, са на път да се откажат, така че да им вдъхнете повече кураж?

TL: Да не приемат неуспехите присърце и да гледат философски на нещата – ако се вживееш в неуспеха прекалено, си дотам. Занимавай се, докато ти доставя удоволствие.

ПМ: С какво се занимават членовете на Toy Letters извън музиката?

TL: Джони (вокал): с вратовръзки, гръбнак на луксозните брандове
Рафи (китара): IT охранител
Юри (барабани): пилот-изпитател на компютърни чипове
Слав (тромпет): движи бар и барът го движи
Емо (саксофон): изкопи, арматура, кофраж и плочи на уебсайтове
Орлин (бас): хотелиер без портфейл

ПМ: Сред нашите читатели има със сигурност такива, които досега не са чували за вас. Коя е първата ваша песен, която бихте им препоръчали да си пуснат?

TL: „Скарабия“ и „Няма“, че имат и клипове – да видят, че освен виртуозни музиканти, сме и обаятелни алфа-мъжкари.

ПМ: Вашето пожелание към читателите на Под Моста?

TL: Интересувайте се, търсете, слушайте, четете, пък никога не се знае какво ще намерите под моста!

Делиян Маринов
е на 25 години и е дипломиран политолог. Интересува се най-много от литература, музика, кино и пътувания. Има издадени три фентъзи романа.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to