„Гръцко кафе“ на Катерина Хапсали оставя сладко-горчив послевкус

http://artleksikon.bg/

http://artleksikon.bg/

Гръцко кафе“ (ИК „Колибри“ 2015) е дебютният роман на Катерина Хапсали – българска журналистка, завършила в САЩ. Въпреки многото съвпадения между сюжета на романа и личния живот на Хапсали, в интервю за ‘ЕVА’ авторката споделя, че книгата:„Не е автобиографична, въпреки че има много лични моменти в нея. Моят съпруг почина внезапно, беше автомобилна катастрофа. Малкият беше бебенце. След всяка смърт има тишина, а тя всъщност гъмжи от въпроси. Започнах да пиша, за да разбера какво се случва с мен.“ (източник http://eva.bg)

Катерина среща гръцкия бизнесмен Полихронис случайно и почти на шега се жени за него под звуците на цигански оркестър. Младото семейство се мести в къща в Лещен, ражда им се син – Ахилеас и не след дълго Катерина се оказва сама, далеч от роднините, приятелите и натоварения си живот в София. Полихронис постоянно пътува, строи магистрали, подписва договори за милиони и не намира време за младата съпруга и сина си, докато един ден  времето му свършва. Мойрата Атропос се намесва и прерязва нишката на живота му. В деня на „най-горещото“ погребение Катерина е с гордо изправени рамене, защото зад нея стои прабаба ѝ с точилка в ръка, напомняща ѝ, че е достатъчно силна, за да преживее всичко, стига да потърси дълбоко в себе си.

Романът е написан под формата на изповед на Катерина пред сина ѝ. Главната героиня се връща назад във времето, отвъд собствения си живот и спомени, и се потапя в съдбите на предците си. Хапсали разказва увлекателно и интригуващо, поднася на читателите десетки отделни истории, които успяват да се вплетат една в друга и да доведат до едно събитие – раждането на Ахилеас. Авторката засяга лични и съкровени теми, рови се дълбоко в семейните тайни, в спомени, превъплътени в избелели рисунки по стените на селска къща. За да се преоткрие и да покаже на сина си цялата сила, на която е наследник, Катерина търси частици от себе си в жените от рода си – от Катерина, русалката, през Катерина, аръмънката, Митра, Ирина, Вела…

http://www.colibri.bg/

http://www.colibri.bg/

Освен родовата история, Катерина често засяга и историята на Балканите.

„Понякога си мисля, че сме водили толкова войни на Балканите не за да си докажем, а за да забравим какви сме. Да забравим, че никой не е „оттук-оттам“, да забравим , че всички сме абсолютно отвсякъде.“

„Гръцко кафе“ ме остави силно раздвоена. Харесах съкровищницата от истории, някои от които датиращи от преди Освобождението, но не и „сказово-песенния“ стил, в който бяха поднесени. Първата част на книгата редува небрежен и дори простоват на моменти стил с превъзнесени повторения (например „Борис, българският ти дядо“ след всяко споменаване на въпросния дядо), явно използвани, за да внесат повече емоция, но поне при мен имаха обратен ефект.

Неприятно впечатление прави начинът, по който Катерина описва себе си и жените от семейството си. Те са винаги най-красивите, най-сръчните, най-известните в цялото село, всички жени ги мразят и проклинат, а мъжете тайно (или не чак толкова тайно) ги желаят. Почти всеки път, като говори за себе си, героинята не пропуска да спомене „десетките“ си дипломи и да изтъкне нещо подобно:

„Огледах ги. Анцузи, раздърпани фланели, купища телефони, ланци. А аз – с бяла риза, индигови джинси, римски сандали с цвят „прегорял портокал“. Не, ние не можехме да седим на една маса.“

„…забелязвах евтините чанти на Деметра с прокъсани дръжки и все по-виновна се чувствах с нюйоркския ми, изтънчен до перверзия стил, с огромните ми огърлици, с ухаещите ми на безбожно скъпи шампоани коси.“

Всички тези неща са сравнително дребни и пренебрежими, но това, което затвърди мнението ми за книгата, бе отношението на Катерина към съпруга ѝ. Героинята събира и разказва всички тези истории за сина си, за да му помогне по-лесно да прекрачва границите извън и вътре в себе си и въпреки това говори почти само за българския му род, а всеки път, когато споменава гръцките му роднини, оставя горчив вкус в устата. Бащата е описан като простоват егоист, който посяга на жена си, щом му противоречи, не се грижи за родителите си достатъчно, изневерява, а последния път, когато е чел, е бил в казармата. Връщайки се назад, не мога да си спомня едно позитивно описание на Полихронис и в това няма нищо лошо, но тогава защо Катерина се е оженила за него? Какво е харесвала в този голям грък? Защо е обичала Полихронис? Тези въпроси остават неотговорени…

Ако харесвате емоционално натоварени сюжети, събрали в себе си множество човешки истории, то „Гръцко кафе“ е правилната книга за вас.

Пламена Крумова
е на 25 и е завършила СУ „Климент Охридски”, специалност Журналистика. Интересува се от фотография, литература, култура, театър, музика.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to