Греховете и паденията на „Синовете на анархията“

Cover

Трафик на оръжие. Наркокартелни войни. Полицейска корупция. Жени – а и мъже – в сексапилни кожени дрешки. Прашно американско кънтри. И много, много рокери, възседнали зверовете на „Харли Дейвидсън“. Това, дами и господа, представлява „Синовете на анархията“. Това и още много.

Ако си падате по престъпната атмосфера на „Семейство Сопрано“, „В обувките на Сатаната“ и „Обадете се на Сол“, но ви се иска да я видите в по-груб и първичен облик – „Синовете“ могата да ви го предложат. За целта нека пояздим заедно с Джакс (в ролята Чарли Хънам) – новоизлюпен баща и вицепрезидент на мотоциклетен клуб от калифорнийското градче Чарминг. Клуб, ревностно посветен на опазването на съгражданите си от наркотърговията и гангстерските войни, но също така всеотдайно занимаващ се с трафик на оръжие. Дори няма да отварям дума за иронията. Разкъсван между миналото и бъдещето, между гнева на сърцето и гласа на разума, Джакс ще се опита да поведе братята си по неотъпкания път на праведния живот, описан с копнеж в мемоарите на баща му. Като междувременно ще впечатли по някоя и друга мацка с мощния си, хм, мотор.

1

Негови спътници – а нерядко и противнии – в тази самоналожена мисия са цяла палитра от колоритни и изненадващо дълбоки персонажи. Тиг, извратеният содомит с натежала съвест и почти сляпа вярност към клуба. Опи, бивш затворник и настоящ всеотдаен баща, разкъсван между семейството и приятелите си. Тара, несигурната и вечно разколебана докторка, чието единствено достойноство е сексапилното ѝ тяло. Джема, манипулативната и безпардонна майка на Джакс, която не се бои да премине всякакви граници, за да защити интересите си. И Клей – страховитият лидер на „Синовете“, преследван от грешките на миналото в отчаян опит да подсигури бъдещето. И изигран великолепно от Рон Пърлман. До един изтерзани грешници, размиващи ликовете на доброто и злото, ръководещи действията си спрямо едно-единствено нещо – собствения си морал. Налице е чудесното им вазиомдействие, водещо до не един неочакван обрат, поддържащ напрежението в сюжета. Където откриваме и безспорно най-голямото достойнство на сериала. В „Синовете“ нищо не е самоцелно. Всяко предателство, всяка смърт преобръща историята на сто и осемдесет градуса и довлича със себе си безброй обрати. Рядко срещано явление, особено на фона на серийни убийци като Джордж Мартин.

Макар създателите на продукцията да са вникнали изключително проницателно в света на мотоциклетните клубове и да са пресъздали както жаргона, така и философиите им, пробойни не липсват. На моменти диалогът стои неестествено в устите на героите, а вулгарността изглежда пресилена. Но това са бели кахъри, които по никакъв начин не вредят на цялостното впечатление от продукцията. И някак си избелдняват на фона на престрелките, пиенето и побоищата. А те са наистина, наистина много.

3

За саундтрака не е нужно дори да отваряме дума. Точно както може да се очаква, той е съставен основно от рок, кънтри и блус. Изключенията се броят на пръсти. Но така и трябва. Нима бихте слушали нещо друго, ако яздите мотора си по скалистите пътища на Югозападна Америка?

Ето какво ви очаква в продължение на седем сезона, ако решите да покарате със „Синовете на анархията“. Към края на пътя може да ви се стори, че пейзажът се повтаря, но в този миг се вгледайте в спътниците си. В тези престъпници пред закона, превърнали се в защитници на обичния си град. В тези изтерзани души, превърнали се в семейство един за друг. Както, надяваме се, ще се превърнат и за вас.

Александър Кълбов
е на 25, изучава журналистика във ФЖМК към СУ „Св. Климент Охридски“. Съумява да понатрупа известен опит в редакциите на „Труд“, „24 часа“ и „Bulgariautre”, макар тайничко да мечтае някой ден да види името си на страниците на National Geographic и Playboy. В момента работи като редактор и маркетингов експерт.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to