Интервю със S.A.R.S.

Снимка: Магдалена Илиева

Попаднали на Балканския полуостров потенциалът ни се губи някъде като в Бермудския триъгълник, защото някой по погрешка /или не?!/ ни ампутира бъдещето. Но балканци сме, няма да ревем, я! Вадим сливовата ракия на дядо, която и човек от кома ще събуди, нарязваме шопската салата и пускаме песни за душата. После пием, докато всички времена се слеят в едно – „сегашно неопределено“.

Съкращението S.A.R.S.” означава „свежо ампутираната ръка на Сатриани“ и е наименованието на една от най-известните балкански алтернативни рок групи, която идва от Белград, Сърбия. На 27.04 едноименната банда откри своето германско турне в Берлин, организирано от GIBELIN AGENCY и „Строежа“. Тя ще изнесе още два концерта в Германия – в Мюнхен /28.04/ и Франкфурт /29.04/.

Чакам зад сцената, когато изведнъж помещението се огаслява от сръбска реч. Група “S.A.R.S.”, която в момента наброява шестима мъже и една жена, си е същинска малка чета. Шумно е, но и весело. Докато членовете на бандата се приготвят за предстоящия концерт, моля Жарко, вокалистът на групата за интервю. Време е да си поговорим по балкански за Балканите, музиката и… коалите. И държа да се знае – още никой от нас не е пил и глътка ракия.

Карина: Здравей!

Жарко: Здравей! /казва го на български/

К.: Как е в Берлин? /питам на развален сръбски/

Снимка: Магдалена Илиева

Ж.: Е па /започва на сръбски, но продължава на английски/… ние сме за втори път вече тук. Първият път беше преди три години, когато отново правихме концерт в Берлин. Тогава не видяхме много от града. Само се разходихме на мястото, където има запазени части от Берлинската стена и се чудехме защо всички хвалят Берлин толкова много. Този път успяхме да разгледаме повече и разбрахме, че има много паркове, хубави сгради.

К.: Харесва ли ви да свирите в чужбина? Успявате ли да усетите балканската атмосфера?

Ж.: Последният път беше страхотно! Изобщо не очаквахме, че ще има толкова много публика, а да се надяваме, че тази вечер ще има и още повече. Навсякъде е готино. Докато има хора, които ни разбират, които говорят нашия език, все едно си свирим у дома.

К.: Група “S.A.R.S.” свири на сцена от десет години. Какво продължава да ви вдъхновява?

Ж.: Неща от всекидневието, моментите от живота ни, опитът, който трупаме – всичко около нас. Може да е от политически или пък от емоционален характер.

К.: Идвате от Сърбия, но музиката ви е популярна и в други балкански страни. Каква е причината за това?

Ж.: София – България! /казва го на български и се смее/

К.: Именно! Казах на някои приятели, че ще се срещна с вашата банда тази вечер и всички бяха въодушевени. На какво се дължи тази ви популярност?

Ж.: /смее се/ Ами в бившата Югославия е разбираемо – малко или много говорим същия език и преминаваме през едно и също, затова те чувстват песните ни. Но когато отидохме в София бяхме като: „По дяволите, какво се случва тук?!“. Нямахме никаква представа, че сме толкова известни в България. На първия концерт събрахме около триста души и беше доста шумно, а последния път дойдоха над 2000 човека на соло концерт! Беше незабравимо! Хората там са луди, енергични, готини – това е една от най- яките публики на целите Балкани! Наистина!

К.: Може би и хората в България чувстват песните ви като свои. Защо ни е толкова „сива“ балканската „перспектива“ ?

Ж.: Сива“ е, защото имаме навика да оставяме бъдещето си в ръцете на политиците, вместо да си го градим сами. “Trudiću se da mi bude bolja perspektvia!” /цитат от песента „Perspektiva“/ – трябва да се потрудиш за по-хубава перспектива. Никой няма да го направи вместо теб.

К.: Имаме ли перспектива за „по-добра перспектива“ на Балканите? Какво трябва да направим, за да променим системата?

Ж.: Ахх, нищо… песимизъм. /смее се/ Просто помисли за себе си и направи всичко по силите си да направиш живота си по-добър. Не бъди зависим от политиците и държавата.

Снимка: Магдалена Илиева

К.: Чух, че сте имали турне в Австралия. Как беше? Коалите пият ли ракия?

Ж.: /смее се/ Нее, през цялото време спят! В Австралия свирихме със стара рокендрол банда „Plavi orkestar, с която бяхме заедно на турне. Ние бяхме подгряващата група. Беше страхотно, защото не знаехме какво да очакваме буквално на другата част на планетата. Знаем, че чрез интернет всичко се разпространява бързо, но нямахме представа колко хора слушат нашата музика. Бяхме изненадани да разберем, че дори и в Австралия имаме доста публика и тя знаеше целия репертоар, а не само една-две песни! Всички дами на първите редове пееха много от песните с нас! Бихме посетили Австралия отново веднага, когато е възможно, защото това е една прекрасна страна. Малко е изолирана от останалата част на света, но животът там изглежда невероятно. Всичко е перфектно, природата е запазена. Навсякъде е чисто, хората спортуват, консумират полезна храна – перфектна обстановка за след пенсиониране! /смее се/

К.: Само балканци ли дойдоха на турнето или имаше и чужденци?

Ж.: Имаше и малко австралийци, дошли с техни приятели от Балканите, но 99% от хората бяха балканци.

К.: Видял си Австралия, днес си в Берлин. При условие, че на Балканите има толкова проблеми, би ли се преместил да живееш в чужбина?

Ж.: Може би за няколко години, да. Всичко изглежда по-добро, ако дойдеш само за няколко дни, затова бих живял в чужбина за няколко години, например в Австралия. Мой приятел, който живее там, казва, че е много скучно, а аз отговарям, че искам да ми е скучно! /смее се/

К.: Да се върнем на ракията. Какво й е толкова специално, че сте й посветили цяла песен?

Ж.: Да, посветихме й, защото обичаме да я пием! Това е течен кокаин! /смее се/

К.: Това е балканският кокаин!

Ж.: /смее се/ Аз лично не консумирам много ракия, докато сме на турне, защото пречи на гласа ми. Аз обичам да пия хубава, качествена ракия. На Балканите има много ракия, но не всичката е за препоръчване.

К.: Освен ракията кои са ти любимите неща от Балканите?

Снимка: Магдалена Илиева

Ж.: Почитателите на месото знаят, че грилът е чудесен.

К.: Плескавица!

Ж.: Даааа /казва го замечтано/ и кебап! Месото, храната са много вкусни. Всеки, който идва на Балканите, знае, че имаме богато меню от специалитети. Дори за вегетарианците има богат избор.

К.: Има и много предразсъдъци относно Балканите. Какво обаче те прави горд да си балканец?

Ж.: Не обичам да генерализирам или поставям хора и нации под един знаменател. Хората по света са различни, но аз съм свикнал с нашата култура, с „нашенското“, с начина, по който се държим и общуваме. Малко сме избухливи /смее се/, но сме по-… топли в сравнение с хората в Германия например. Но не знам, може и да греша…

К.: В една песен казваш, че „ние не сме глупави“. Щом не сме глупави, защо позволяваме да живеем по този начин?

Ж.: Защото не искаме да действаме…. Хмм, как да го кажа…

К.: Казвай на сръбски!

Ж.: /смее се/ Все си мислим, че някой друг като политиците например ще ни реши проблемите. Начинът да си решим проблемите е да излезем по улиците и да разрушим правителството и всичко останало! /смее се/Протестът винаги е най-добрата опция, но не мирният. Трябва агресия, защото управниците не се трогват от мирните действия. Само ожесточението ще ги накара да преосмислят и променят някои неща.

К.: Говорейки за промяна, хубава промяна ли ще е за Сърбия да влезе в ЕС?

Ж.: Хубава ли беше за България?! /смее се/

К.: Аз питах първа!

Ж.: /смее се/ Не знам. Политиците казват, че трябва да „обърнем и да започнем нова страница“ и променят закони в зависимост от изискванията на ЕС. Това обаче, от което трябва да започне промяната, е съзнанието, манталитетът.

К.: В една от песните си описвате съществуването като живот „в дупка“. Има ли място за любов там?

Ж.: Да, разбира се! Любовта ни води напред. Ние обичаме близките си, намираме сродна душа, която да обичаме и с която да прекараме живота си. Това е причината да се живее.

К.: Планирате ли нов албум?

Ж.: Не, свършихме с албумите. Последният беше кръстен „Последният албум“ /смее се/

К.: Аз пък си мислех, че е просто шега…

Снимка: Магдалена Илиева

Ж.: Не, не, приключихме с албумите. Ще записваме песни в бъдеще…

К.: Слава Богу!

Ж.: /смее се/ Да, но ще издаваме песните като сингли. Начинът, по който работихме преди, не е най-оптималният, защото някои песни от албумите ни не намираха място в медиите и оставаха неизвестни. Мислим, че ако се фокусираме върху правилната песен, ще можем да я „отведем“ до мястото, където искаме тя да бъде. /смее се/

К.: Как се справяте с „радио Техеран“ – това си е сериозна конкуренция?

/В песента „Ko sam ja” „радио Техеран“ е метафора за поп-фолк музиката в Сърбия/

Ж.: Не се справяме, просто не й обръщаме внимание. Правим си нашата музика и толкова. Надяваме се, че все повече хора ще спрат да се интересуват от „радио Техеран“. За жалост, голяма част от младото насение, пък и от народа като цяло слушат модерните “му” песни. Това е тъжната реалност.

К.: Да, но все пак вашата група стигна до Берлин!

Ж.: Така е! Не знам как стигнахме толкова далеч, но ние сме наистина късметлии, че нашата музика е намерила начин да комуникира с хората и че те обичат нашите песни.

К.: Вие представяте на публиката си и иновативни идеи – например видеото към песента “Praktična žena”, в което една жена сритва задника на мъж насилник. Как се роди този проект, който може да се нарече актуален за нашите страни, в които случаите на домашно насилие се увеличават?

Ж.: Първо издадохме албума и след това две момчета се свързаха с нас с молба за съдействие относно инициативата #crazyenoughtochangetheworld /пр.: “достатъчно лудо, за да промени света”/. Ние се поинтересувахме точно какво видео биха искали да заснемат и тогава екипът, който се занимаваше с темата “Домашно насилие”, се зае с клипа. След като той беше готов, бяхме удивени колко страхотно се е получило. Екипът беше представил проблема от една уникална перспектива. Това е един много интересен подход към проблема – не да мълчиш за насилието, а да се научиш как да се защитаваш и да не позволяваш на никого да те тормози физически или психически.

К.: И един последен въпрос… Защо кръстихте групата си на “ампутираната ръка на Сатриани”?

Ж.: Историята е следната. Китаристът ни Александър Лукович отишъл веднъж на едно прослушване в Белград и си представял, че би било страхотно да му пришият ръката на Джо Сатриани. Пияна работа… Ракиена история! И от тази лудост се роди съкращението “С.А.Р.С.” . Направо може да се каже ““С.А.Р.С.” е една пиянска история”.

К.: Ще го използвам за заглавие!

Ж.: /смее се/ Разумели смо /пр. ср. – “разбрахме се”/

К.: Разумели смо!

/стискаме си ръцете/

Карина Николова
е на 24 и изучава магистърска степен по „Медии и политическа комуникация“ в Берлин. Чете книги и пише разказии, статии и кратки истории от дете. В германската столица намира най-голямото си вдъхновение – различните хора и култури от цял свят

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to