Хендмейд вълшебства (II) – изненади от текстил, дърво и хартия

Ето че дойде и  декември, времето, когато  украсяваме домовете си с играчки, весели светлинки блестят от витрините, по улиците се носят коледни песни, започваме да измисляме  подаръци за близките си. Съвсем скоро ще завали сняг и поне за кратко ще превърне града в едно малко по-вълшебно място. В работилничката на Дядо Коледа най-големите майстори на играчки сътворяват чудеса, а когато си мисля за дамата, която бих желала да ви представя  днес няма как да не ми мине през ума, че един от елфите на белобрадия старец се е преместил по нашите георафски ширини и създава приказки.

ХЕНДМЕЙД ВЪЛШЕБСТВА – ПРИКАЗКИ ОТ ГЛИНА, КОЖА И ПОРЦЕЛАН – четете Тук!

Запознайте се с Милена, както и с коледните й джуджета, а също и с дългоухите зайчета, а, да, за малко да забравя – запознайте се и с цялата банда плюшени котета. Досетихте ли се вече с какво се занимава Милена? Ето още една малка подсказка: „Не мисля, че в осъзнатото ми съществуване има период, в който да не съм създавала нещо. Но явно платовете и конците са най-моето нещо. Като видя  платове, копчета,конци…и трябва всичко да оживее!“

1

Да, точно така, Милена създава, както тя ги нарича, текстилни същества. Те идват във всякакви размери, цветове, форми и познават единствено границите на въображението. „Творческият процес при мен е крайно естествен процес. Няма предварителни скици, няма обмисляне…. Шия, както ходя.  Е, все пак си подбирам платовете и материалите, ако имам някаква предварителна идея. Ако нямам, взимам каквото ми хване окото от купчината плат и ушивам каквото излезе. С поръчките е друго нещо – там приоритет е какво иска клиентът. Според неговите желания подбирам материалите, правя кройките.“

Част едно – „Хендмейд вълшебства – творците разказват“, четете Тук!

Много обичах плюшени играчки – кръщавах ги, измислях история покрай тях, всяка една от тях си имаше характер и роля. Сега обаче, когато вляза в детски магазин, не виждам приключения и магия, от рафтовете ме гледат уеднаквени плюшени мечки, които сякаш си нямат нищо свое. Създавайки своите текстилни същества, Милена им дава най-важното нещо – душа. Няма как ръчно торение да не носи отпечатък от създателя си. Аз се виждам във всяко същество, което създавам. Дори в занаятчийството, където изкуството отстъпва на практичността, всеки майстор придава личен стил на творенията си. На мен обаче ми харесва и факта, че когато създавам нещо специално за някого, виждам и него в това което правя. Така придавам на изделието и част от личността на притежателя му, не само на автора.“

2

Не за заблуждавайте обаче, животът на хендмейд творецът в България не е само в трите точки след „и заживели щастливо…“ в края на приказката, напротив препятствията са ежедневни и най-трудното от тях е да запазиш вдъхновението живо. „Тук всеки творец си е и мениджър, и техническа поддръжка, и снабдител, и изобщо „човекът оркестър“ – а това не е благотворно за самото изкуство. Тия занимания „гонят музата“ безпощадно! Но поне публиката, оценяваща такъв вид изкуство, очевидно расте! Това е едно от най-чудесните неща в работата ми! Ако имаш  например магазин за хранителни стоки, щеш-нещеш, виждаш всякакви хора, но с едно занимание като моето клиентите ми са точно типа хора, които бих искала да срещам и в ежедневието си, без повод. И когато такива хора искат нещо от мен, например да им направя създанйце по поръчка, това ме вдъхновява да работя с удоволствие.“

3Хора и същества всякакви! „Първият базар, в който участвах лично, беше в един МОЛ в Пловдив. Прекрасен град, чудесни организатори на базара, много ги харесвам, но типичните посетители на МОЛ-ове ме хвърлят в тих ужас, както и аз тях. Майки дърпаха дечицата си да продължават, когато те се спираха пред щанда ми. На този базар получих сто пъти въпроса „Това какво е?“ Е, какво е – текстилно същество – на каквото ви прилича, това е. Ако бях отговаряла например „игленик“ или „възглавнички за много малки джудженца“, вероятно щях да продам всичко. Но аз предпочитам да се усмихвам мило и да мълча. Не държа съществата ми, макар и неживи, да отиват при неподходящи хора.


Съществата на Милена можете да намерите на фейсбук страницата й Milene, където сами да решите „Това какво е?“, защото точно се крият красотата и магията – за да оживеят, съществата имат нужда от някой, който да им даде душа и да ги вземе със себе си по криволичещите пътища на въображението. Може би това си точно ти?

От какъв материал се изработват пръстените? От сребро? От злато? А може би от стомана? А защо не от шперплат? Да, правилно прочетохте! Следващият творец, с когото ще ви запозная изработва пръстени не от какво да е, а от шперплат. Идеята за необичайните бижута идва на Стефана Радуилова през 2012г., покрай поръчка на съпруга й. Материалът толкова й допада, че решава да експериментира и да създаде няколко неща само за себе си. „Като всички хубави неща, идеята дойде в най-неочаквания момент. Още преди години исках да се захвана с нещо странично от професията, която упражнявах. Многото стрес обръща човека към друго темпо, към мисъл за спокойствие и романтични идеи. Направих няколко модела пръстени, след което дойде и идеята за кутийката и за всички останали детайли.“

Така се раждат ДРЪВкулки 

Позитивните отзиви не закъсняват, уникалните бижута, които Стефана прави се харесват както на приятелите й, така и на собствениците на магазини и скоро й се налага дори да отлага сътрудничество, поради липсата на достатъчно време. „Вдъхновиха ме реакциите на мои приятели, които харесаха пръстените. Нямах представа, че ще забележат един толкова дребен предмет на ръката ми. (…) ДРЪВкулките започнаха да се харесват без особено голям труд от моя страна. Направих им страницата във Facebook в края на февруари 2013 година и нещата сами потръгнаха. Започнаха да ми пишат много хора с магазини, други дизайнери и хора, които просто харесваха работата ми. Бях приятна изненадана!“

4

ДРЪВкулките веднага привличат погледа, напълно уникални са и добавят свежест и закачка в ежедневието. Все пак колко човека могат да се похвалят с това, че потайна лисичка наднича от пръста им? Част от успеха на ДРЪВкулки може би се дължи на факта, че Стефана държи на всеки един елемент, обръща внимание на детайлите и се старае всички да е изработено идеално. „За мен е от изключителна важност цялостният облик на един проект. Да е изпипан и реализиран по най-добрия начин.“ Стефана описва раждането на ДРЪВкулки като „един съвсем естествен процес и реакция на времето, в което живеем. Наситени сме, не – пренаситени сме от предмети и предметчета „без душа“ от Китай. Съвсем различно е да подържиш в ръката си нещо, зад което стои отношение. По-човешко е. Харесвам проекти с цялостна концепция и изработени изцяло от твореца.“

5 гиф

Въпреки че Стефана не се занимава пряко с продажбите на бижутата, които изработва новото й начинание я е сблъскало с много доволни клиенти: „Например,  непозната жена беше споделила, че една от моите лисички е оправила деня й. Друга ми беше писала лично съобщение просто ей така, за да сподели мили думи. Бях поразена! 🙂 Първоначално си помислих, че иска да работим заедно, но когато съобщението завърши просто с усмивка, бях най-щастливия човек в този ден.“

Смисълът се крие именно в тези неща – усмивка, мили думи, доставено щастие.

Важно е само, когато хората видят работа ми, да я харесат и тя да ги усмихне. Когато творбата говори сама на зрителя, значи магията е станала. Радвам се когато видя, че някой е забелязал детайл и е усетил отношението ми към него.“

5

Нека този път започна малко по-различно, не с името на твореца, нито с това преди колко време се е захванал да майстори красоти. Нека пропуснем началото и скочим направо на процеса на създаване, нека му позволим да ни омагьоса. „Всичко започва от поръчителя, от начина, по който описва нещата, които иска да създам. Думите, които подбира започват да палят искрата на вдъхновението ми. Обикновено ми посочват нещо вече изработено от мен, което е като ориентир. И тогава идва ред на най-веселата част: започвам с хартиите – изкарвам най-подходящите за случая. След което събирам всички елементи, които мисля да включа в проекта и ако има нещо, което нямам в момента се впускам в търсенето му по магазинчетата за материали. След като вече всичко е пред мен, започвам откъдето го почувствам. При албумите  започвам от кориците, при кутиите – рязането на всяка разгъвка отделно, лепене на хартийките, прегъване, сглобяване и декориране. При картичките най-често започвам от картинката – ако вече съм решила каква ще е и в какви цветове ще я оцветявам търся подхождащи за тези цветова хартии, след което се идва ред на оцветяването, разкрояването и наместването на всеки елемент, докато се стигне до сглобяването на картичката. Всичко при мен приключва с фотосесия, обработване на снимките и качването им в интернет, но продължава да живее у човека, който ще вземе изработеното от мен и ще го превърне в свое.“

7

Нели започва да се занимава с изработване на картички преди 4 години, а създава фейсбук страничката си Nelly Designs  през 2012г.. Нещата, които се търсят най-много според нея за кутиите за бебешки спомени, албумите за сватбени тържества и картичките. Да превърнеш това, което обичаш в нещо, от което да се издържаш не е лесно – „На мен лично ми е трудно да се издържам от магазинчето си. Самотна майка съм. Родителите ми ми помагат, но като цяло е голямо предизвикателство. Затова и доста хора се насочват към разпространението на творбите си в чужбина. Тук трудно можеш да спестиш средства за нещо, имайки се предвид, че голяма част ежемесечно се влагат в нови материали и допълнителен инструментариум за по-ефективен процес на работа. Искрено се радвам на всеки, който се свърже с мен. Надявам се българинът да продължи да цени ръчното творчество, макар стандартът на живот да го затруднява.“ Нели споделя, че най-голямата трудност срещу, която трябва да се изправи е отношението на хората към хендмейд творбите и факта, че не са много тези, които оценяват труда и въображението, които творецът е вложил.
8

Нещата, които Нели създава са за най-прекрасните моменти, които пазим в паметта си дълго време, затова общуването с клиентите е толкова важно за нея. „Всеки контакт ми носи радост, не само защото някой е разбрал за мен и е харесал нещата ми, а най-вече, защото ми се дава възможност  да оставя част от себе си да живее в още един дом, в което виждам най-големия смисъл. Всеки поръчител си има история и всяка преживявам лично и всяка е уникална и интересна. Всеки е различен, което е най-хубавото и нормално нещо, но общото е красотата, която търсят да внесат в своя дом или да подарят на близък човек.

Материал ХЕНДМЕЙД ВЪЛШЕБСТВА – ХАРТИЕНИЯТ СВЯТ ОТ КАРТИЧКИ, КУТИИ И АЛБУМИ – вижте Тук!

Бебешките кутии, албумите за специални дни и спомени, картичките и изобщо всичко, излязло от ръцете на Нели е уникално и създадено точно за вашия празник, ръчно изработените неща добавят искрица, цвят, правят празника ни още по-незабравим.

Всичко в мен вярва и живее с това, че щом създавам нещо с ръцете си, влагам себе си в това творение. Било то картичка, албум, картина, бижу, фотография. Вярвам, че част от мен живее във всяко едно нещо, което е завършено от ръцете ми. А от както създавам подобни подаръци, влагам още повече, зареждам още повече със себе си всяко едно едно нещо.“  🙂

 

Пламена Крумова
е на 25 и е завършила СУ „Климент Охридски”, специалност Журналистика. Интересува се от фотография, литература, култура, театър, музика.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to