Дългоочакваният роман „Хавра“ от Захари Карабашлиев

В един горещ и зноен августовски ден в Истанбул начевам „Хавра“, чийто пролог пък започва в края на май 1878 година в същия този град. Започвам я с очаквания на висотата на 18% сиво“ (разбирайте – огромни).

Девет години след успеха на дебютния си роман Захари Карабашлиев представя „Хавра“. Харесах повече новото има на романа от старото („Свобода“) и повече стария вариант на корицата, отколкото новия.

Никола Марков се връща от Щатите в родната си Варна. Далеч от представите за американската мечта, той е претърпял провал след провал – в новия си живот там, в кариерата и в брака. Съпругата му Камелия го е напуснала, а той се е забъркал с руската мафия. Но в България го очакват нови проблеми – МАК – престъпна групировка, която Никола подозира в убийството на баща му и един наследствен парцел. Една хавра – пустеещи земи, към които чуждестранни инвеститори проявяват необичаен интерес.

Никола започва свое собствено разследване за странните обстоятелства около смъртта на баща си и доколко това има общо с имота за продан. Но проблемът с руската мафия също не търпи отлагане и тогава Никола получава необичайно писмо от жена, прочела единствената му публикувана книга. Д-р Вера Стоименова му отправя интересно, почти литературно предложение. Да ѝ чете писма на повече от век срещу високо възнаграждение и така те двамата да съживят една стара история.

Опитвах да се залисам, да започна романа, опитвах да вляза в историята, но не успявах да преодолея буквите, не успявах да отида отвъд тях – като че между тях и съзнанието ми имаше невидима, но съвсем непреодолима преграда.

Оттук започва втората сюжетна линия, която запознава читателя с любовната история на руска аристократка и американски военен кореспондент – Вера Елегина и Джон Макгеан. Ставаме участници в едно пътешествие из Узбекистан, Крим, Одеса, Санкт Петербург, Москва, Средна Азия, пустинята Къзълкум, Париж, Лондон и Константинополв периода от 1871 до 1878 година. Този път ни отвежда до Варна, Плевен и Батак под османска власт.

Американецът Джон Макгеан изиграва решаваща роля в освобождаването на България със своите материали във вестник „Дейли нюз“. Неговите дописки за зверствата в Батак предизвикват вълна от възмущение и недоволство в Европа срещу зверствата на османската армия.

Близкото му приятелство с генерал Михаил Скобелев му позволява до отрази от първа линия Руско-турската война. През това време Вера отглежда техния син и превежда материалите му за руските вестници.

Тяхната любов ни е показана чрез кореспонденцията, която Никола чете на д-р Вера Стоименова – родственичка на старата Вера. Читателят, който е заинтригуван от тази сюжетна линия лесно би могъл да намери прототипите на тези образи – Варвара Елагина и Джанюарис Макгахан.

Някъде по света винаги има двама, които са в прегръдките си, а тя пътува през тях, през телата им, докосва ги, изпълва ги, преминава и ги напуска, за да иде в други, и други, и други, и пътува с някаква своя скорост, да я наречем скоростта на любовта, и така живее тя, чрез земните ни тела, а чрез тях живеят и вечните ни души.

Две сюжетни линии, две далечни епохи, две съвсем различни истории, свързани в едно цяло. Обемът на книгата е 700 страници, но това не бива да ви плаши. Карабашлиев си е дал много време, в което да напише един блестящ роман – всеки образ е пълнокръвен и няма блудкав епизод или излишен герой в тези редове.

Трудно ми е да пиша за важни книги; за книги, които съм прочела сякаш на един дъх и след затварянето на последната страница историята е продължила да живее в мен.
Затова завършвам това ревю с думите на автора ѝ:
„От класиката… лъха топлина. Има човешка топлина. В съвременните романи не е така. А аз имам нужда от топлина. Особено когато наближава старостта и на всеки от нас му става все по-студено. Ние имаме нужда от топлина.“

„Хавра“ стопля сърцето.

Елис Eмин
на 21 години, студент по „Журналистика“ в Софийския университет. Най-важното нещо в живота и са книгите и именно затова, след стажа си при нас, се превърна в най-сериозния ни автор за всичко свързано с литература.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to