Hozier – към църквата, Еден и изгряването на една алтернативна звезда

На Деня на Свети Патрик през 1990 г. в малък индустриален град в Източна Ирландия се ражда момче на име Андрю Бърнс. Двадесет и три години по-късно един музикат ни праща към дълбокия юг на Америка. Музикална синтетика между блус, соул, инди рок, кънтри и остатъчен вкус от госпел. Това и Уолтър Уайт не може да го забърка. Този музикант е същото онова момче, което израства между ветровитите ирландски брегове и Дъблин, следвайки стъпките на своя баща, който е блус изпълнител. Днес вие го разпознавате като Hozier.

horizer

Връщаме се към 2009 г., когато Hozier започва музикалното си образование в престижния Тринити Колидж в Дъблин, където става част от Trinity Orchestra. Това не продължава особено дълго, защото той решава да излезе от начертания път, напускайки университета още в първата си година, за да записва демота за Universal Music. Между 2009-2012, в търсене на своя пробив, Hozier пее и пътува с Anúna – ирландски хор. На този етап нищо не изглежда толкова блестящо и гръмко за младия изпълнител.

Всичко започва през септември 2013 г., когато той пуска видеото на “Take Me to Church”, тъмно и блусарско парче, което впоследствие се оказва водещо в албума му. Клипът, който излезе по време на анти-гей скандалите в Русия миналата есен, представя гей двойка, която е проследена и в крайна сметка малтретирана от разярената тълпа. В черно-бялото видео препратките не са само към хомосексуализма, а различните хора като цяло и психологията на тълпите. След като е публикувано в Reddit, броячът започва да се чупи. „В един момент имаше по 10 000 гледания на час“, споделя Hozier.  „Спомням си този момент много ясно, просто отидох да спя тотално побъркан от случващото се.“ В този ден всичко се обръща за Hozier.

“Take Me to Church” е повече от сингъл. Песента е становище. Песента е изявление пред стереотипното ни общество. „Песента според мен е за това какво е да бъдеш човешко същество, какво е да обичаш като човешко същество и е насочена също към всички организации и хора, които се опитват да подкопаят това. Ако ти си наистина обиден или отвратен от образа на двама души, които се целуват, и това те провокира повече, отколкото реалното насилие, то… мисля, че в такъв случай трябва да разгледаме твоите ценности. Не мисля, че трябва да има противоречия, когато говорим за основно човешко право и равно третиране на хората“, споделя Hozier зад кулисите на популярния фестивал Лолапалуза, в който той взе участие лятото.

За да отпразнува излизането на своя дебютен албум на 7-ми октомври 2013г., Hozier решава да изненада феновете си, като публикува телефонния си номер в Туитър, казвайки им да му звънят. „Така или иначе щях да си сменям номера, така че реших в последния ден просто да си публикувам номера и да си говоря с хората за тяхното мнение за албума или просто да си поприказваме“, разказва Hozier пред ‘Rolling Stone’. Идеята била толкова популярна, че мобилният му телефон почти се разтопил от звънене през тези 24 часа.

Има изпълнители, които пишат текстовете на песните си в спонтанни моменти, изпълнени с моментно вдъхновение или провокирани от нещо, което се случва в конкретния миг от техния живот. Hozier не е от тях и определено му отнема време, докато създаде своя текст. Написването на “Take Me to Church” му отнема повече от година. Певецът споделя, че е започнал да пише текста дълго време преди изобщо да има музиката в главата си. Повечето от другите песни са се писали година и половина преди дебюта на албума.

Hozier е от тези артисти, които търсят смисъла в нещата, които правят. Израствайки сред блусари, влюбвайки се в джаза и ритмите на дълбокия американски юг, той започва да върви път, който не достига до съвременните представи за комерсиална и масова музика. Но момчето, което допреди година и половина спеше в таванската стая на свои приятели, сега вижда в публиката на своите концерти достатъчно признати изпълнители и определено солидна фенска маса. Hozier не иска и не търси крещящи 15-годишни фенки, нито очаква да пълни стадиони в Азия, но е факт, че той извървя неотъпкан и алтернативен път, за да достигне до тези, които имат уши за различното.

Боян Симеонов
работи в RockSchool и Drooble. Един от създателите на Urban Tapes acoustic sessions. Организатор на TEDxVarna.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to