„Хроника на една предизвестена смърт“ – една недооценена творба

„ В деня, в който щяха да го убият, Сантяго Насар станал в 5:30, за да посрещне парахода, с който пристигаше епископът. Сънувал, че прекосява гора от огромни смокинови дървета, над която ръми ситен дъждец, и за миг се почувствал щастлив в съня си, но се събудил с усещането, че целият е оплескан с птичи курешки.” – така започва една от недооценените творби на Габриел Гарсия Маркес – „Хроника на една предизвестена смърт”.

Източник: http://www.latchezarmintcheff.com/

Източник: http://www.latchezarmintcheff.com/

Тя вижда бял свят през 1981г. Книгата е с огледална композиция –  започва и завършва с убийството на главния герой – Сантяго Насар. Представлява хроника, репортаж на последния ден от живота му, в която чрез разказите на негови познати се прави възстановка на този оказал се фатален момент. Лирическият говорител  влиза в ролята на журналист , на изповедник, на трето лице, което не участва в развитието на сюжетната линия, а само предава и преразказва думите на очевидците. Именно пред него героите малко по малко разкриват истината – всички са знаели за планираното убийство на Сантяго Насар, но никой не е дръзнал да го предотврати. „Мнозина от хората на пристанището знаели, че Сантяго Насар ще бъде убит…сестра ми Марго  била една от малкото, които още не знаели, че ще го убият.”

Началото на „Хроника на една предизвестена смърт”  е поставено с преразказ на един сън на Насар, който се оказва предзнаменование за очакващата го участ. Денят на Сантяго Насар започва с всекидневните му сутрешни ритуали, докато се готви да посрещне епископа. След това той се насочва към парахода на епископа, а безлюдният площад сякаш предупреждава за надвисналата опасност. Единственото работещо заведение в този момент е млекарницата, където се спотайват двамата убийци на Сантяго.

Сантяго Насар е млад, богат, красив и с естествен чар. Той е герой – типаж,  напомня на мнозина други . Но това, което го прави уникален по своята същност, е поведението му към Анхела Викарио и Дивина Флор. То го показва не като скучен литературен герой, перфектен в своите действия и мисли, а като реален човек. Именно чрез  несъвършеното му и далеч не джентълменско поведение подобаващо и приписано на герой от този тип , Маркес го прави по – близък до читателя. С неговото богатство и обаяние той дори напомня на част от героите на Ф.Фицджералд.

Любопитен момент е връщането му у дома, когато издъхва. Сантяго не изоставя добрите си маниери дори тогава. „Препънал се на последното стъпало, но веднага се изправил. „Дори изтърси с ръка пръстта, полепнала по червата“ – ми каза леля ми Вене. После си влязъл в къщи през задната врата, която била отворена още от шест часа, и паднал ничком в кухнята.” – така завършва животът на този интересен герой с „предизвестена смърт”.

Самият Насар сякаш мнократно усеща наближаващата го беда. На сватбата на Анхела Викарио – ден преди убийството му, той изказва една мисъл твърде непонятна за толкова млад човек – „Не искам цветя на погребението си“ – каза ми той, без да знае, че на следващия ден аз щях да се погрижа наистина да няма цветя.

Извършителите на криминалното деяние всъщност са известни още от началото на произведението. Това са близнаци – Педро и Пабло Викарио. Самите те са изключително любопитни герои. Самият Маркес ги описва като: „Грубовати, но добродушни хора“. Допълнителен контраст в разказа внася тяхно сватбено облекло, което е в противоречие с това, което са замислили да извършат. Мотивът за убийството се оказва сестрата на двама братя – „Анхела Викарио, красивата девойка, която се бе омъжила предишния ден, била върната в дома на родителите си, защото съпругът открил, че не била девствена.” Те са обречени по неписаните закони на общността да отмъстят за посегателството върху честта на семейството.

В „Хроника на една предизвестена смърт” отново сред множеството нишки на сюжетната линия се прокрадва тази за повелите на рода и пренебрегването на личното желание. Макар Анхела Викарио категорично да заявява, че не обича бъдещия си съпруг, семейството й я принуждава да се съгласи с този уреден брак. Законите на честта се оказват по – тежки дори от обичта на майката. След като Пура Викарио научава за нарушените традиции от дъщеря й, тя я пребива.

Маркес не следва съвсем линейно хронологичната последователност на събитията. На няколко места има ретроспекции, използвани от него за допълнителна яснота върху събитията, които се приемат за настоящи. Освен ретроспекциите има и скок в бъдещето – съдебният процес срещу братята Викарио. На него братята Викарио за пореден път изтъкват, че са извършили това убийство в името на честта на семейството. Те се чувстват оправдани не само пред човешкия съд, но и пред божествения. Според тях неписаните закони на честта биха оправдали дори убийството на човек.

Книгата „Хрониката на една предизвестена смърт” на Г.Г.Маркес е едно любопитно и твърде нетипично четиво. Със своите разнолики герои и техните преплетени на пръв поглед обикновени съдби тази книга на колумбийския писател напомня на образа на „малкия човек” в произведенията на Гогол.

В това свое произведение Маркес разказва една история за предразсъдъци, за последиците от нарушаването на обществените норми, за тежестта на приетото като морално и страха от погазването му.

Източник: wikipedia.org

Източник: wikipedia.org

„Хроника на една предизвестена смърт” не е книга, която би се харесала на всички, но е забележително четиво, защото не прилича на нищо друго, което сте чели. Тя е кратка, но съдържа в себе си много уроци. Впечатлява със стила, в който е написана и с възможността за читателя да преживее целия разказ за тази „”предизвестена смърт” научавайки го от „свидетел” на случката.

След дълго очакване, наскоро книгата беше преиздадена от издателство „Лъчезар Минчев” с превод на Емилия Юлзари.

Флора Велчева

Стажанти на
За втора поредна година „Под Моста“ организира стажантска програма във Факултета по журналистика към СУ. Принципът на програмата е по-големи колеги да дадат част от опита си на по-малките. През 2016 г. през програмата ще минат 17 студенти по журналистика първи курс от ФЖМК.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to