Художникът Атанас Хранов за загубения свят на вещите

Атанас Хранов е художник – майстор на живописта, авантюрист, човек, който обича малките детайли и за когото светът е само повод за въображение. Един от създателите на колекционерската къща „Пушкин и Плюшкин”, съхраняваща миниатюрни, почти незабележими предмети, разказва за Напълно Необходимите Неща, скрити в дрешниците, ателиетата на художниците и бижутерийните магазини, и за истинските моменти в живота.  

nasko1

Като какъв човек виждате себе си?

Като човек, който обича приключенията. Търси ги, а понякога се оставя и самите приключения да го намерят, което много често се случва. Но приключнието може да се разглежда в много посоки.  Не само като  нещо, което се развива в пространството – например да отидеш в Амазонка. То може да е напълно духовно. Едно голямо предизвикателство е да се ожениш за чилийка. Приключение е да решиш да бъдеш художник. Това е много сериозно приключение за цял живот. Начинът, по който управляваш ежедневието си, също може да е премеждие.

Кое е най-голямото Ви приключение?

 Червената нишка, която върви през цялото време, е рисуването естествено. За мен това е истинска авантюра, тъй като се занимавам с много материали, с много изразни средства, с  много жанрове в изкуството. Иначе, приключение в основния смисъл, в който човек го приема, това за мен е ветроходството и скалното катерене.

Откъсвате ли се макар и за малко от авантюристичния начин на живот?

Аз действително смятам, че рисуването е голямо предизвикателство, ако си го направиш такова . И като пример мога да дам тази колекционерска къща, която направихме „Пушкин и Плюшкин”. Това всъщност е едно оттегляне от приключението с живопистта и влизане в една друга, различна одисея, която е на вещите, на предметите и на материите. „Пушкин и Плюшкин” е колекционерска  къща за напълно необходими неща.

Как достигнахте до тази идея да създадете нещо подобно? Какво Ви провокира?

Точно любовта към вещите и предметите. Към този изчезнал свят, който витае около нас. Ние го харесваме, примерно тази vintage мода, всякакви стари поизтъркани мебели, които се връщат в ежедневието. Така че хората го обичат и го търсят това нещо. Искат го. Там човек може да си почине. Окото му почива, като види една такава мебел, която не е с толкова ясни и конкретни изчистени форми.

rezervno krilo

Така, като ви слушам, ми се иска да ви попитам – тъгувате ли по изминалото време?

 Няма човек, който да не тъгува по изминалото време, освен младите хора. За тях мечтите се крият в бъдещето, когато те ще са истински самостоятелни и ще държат нещата в ръцете си, ще разполагат с по-голям избор. Което до голяма степен е илюзия. Но какво от това. Тя е една много приятна илюзия.

А вие за какво мечтаете?

 Всички хора мечтаят за любов, колкото формално и повърхностно да звучи. В крайна сметка любовта е мечтата на всеки човек, който е здрав (да се уточним). Тези, които не са, мечтаят за здраве, разбира се. Много са прозаични и прагматични нещата, но в крайна сметка са такива. Също така човек би могъл да си мечтае за красота и хармония. Аз мисля, че всичко това обобщено може да означава хармония. Всъщност хората мечтаят за хармония – и любов, и здраве, и красота.

Споменахте за колекционерската Ви къща „Пушкин и Плюшкин” , бихте ли казали кой е любимият Ви предмет?

 Ами, има едно шкафче за въздишки с двойно дъно. Трябва да кажа предварително, че това са едни предмети, които идват от нашата фантазия. Като казваме напълно необходими неща, имаме предвид точно обратното – неща, които са извън нашето ежедневие. Тяхната идея не е да ги ползваш, а да те предизвикат да  мечтаеш. Те са ключ към една друга реалност. Това е най-доброто определение. Примерно има сако с балерини. Има нещо, което много обичам – резервни крила.

shakfche

Какво представляват?

 Те са точно това, което е абсурдно да литне. Това са  едни крила, отляти от чугун. Но така или иначе идеята за резервни криле лично на мен много ми харесва. Защото мечтата да летиш и идеята да си свободен ще съпътстват човечеството, докато го има.

А шкафчето за въздишки?

 Това е също нещо, което идва от мечтите и от този паралелен свят. Защото мисля, че човек в съзнанието си има такива определени местенца, в които съхранява красивите моменти. Има си и други – за не толкова красивите, които може би заемат по-голяма част. Това са моменти на страх. Но най-любимите и най-красивите неща всеки човек си ги складира някъде. И неслучайно терапевтите казват: „Абе, помисли си за нещо хубаво!”. Тогава, трак, отваряш шкафчето за въздишки, врата №5, нали… А е с двойно дъно, защото всеки има такива спомени, които иска да запази само за себе си. Тази вратичка си я отваряш само когато си насаме, когато се чувстваш уютно в твоя си свят.

1

Защо избрахте това име?

 Първо, да кажа, че го създадохме заедно с Александър Секулов. Представлява виртуална къща, в която всеки може да влезе от сайта и да я види. С него измислихме заглавието. Аз направих предметите, а Сашо написа историите къде са били намерени. Всичко е като една приказка. Не е нещо, чиято цел е нещо да ти продаде. Там целта е да те накара да си помечтаеш. Има инстумент за спряло време, лъжичка за ябълкови мигове, лъжичка за чай в пустинята.

За каква друга нужна вещ бихте ни разказали?

Ами, мога да разкажа един много интересен епизод. По моя инициатива отидох в училището за деца с нарушено зрение в София. Бях се досетил, че всъщност тези предмети са изключително сетивни. Изработени са от всякакви материи – като се започне от порцелан, бронз, чугун, дърво, месинг, сребро. Помислих си, че това ще е нещо любопитно за незрящи хора. И наистина се оказа много интересно, защото, изучавайки го с ръце, предметът няма силует, няма форма, която да е позната. Цялото училище дойде, децата бяха хванати за ръчичка. Беше страхотно. С такова любопитство ги „разглеждаха”. Имаха и страхотни предложения. Едно дете от по-големите, 9-10 клас, каза, че иска да направи машина за сънища. След това се обърна към другите и каза: Не само за хубави сънища!

 Какво ви предстои?     

 Една изложба във Варна на 28 юли. Всъщност ми предстои едно плаване сега! Прекрасно, щастливо плаване.

2

 

На каква тема ще бъде изложбата?

Смятам да продължа с „Халдейците”. Много ми хареса. Изключително завладяваща е и мисля, че не е нещо, което може да се реши за няколко месеца. Това може да е тема за цял един живот, според мен.

Какво ви дадоха халдейците ?

Дадоха ми кураж, че духовното може да бъде толкова градивно. Че мисълта може да бъде толкова основополагаща, защото от тях са тръгнали много фундаментални неща. И една увереност, че човек трябва да мечтае. Храбро и смело!

Това ли бихте искали да предадете чрез картините си?

Аз искам да се докосна до този свят. Далеч съм от мисълта, че вече съм вътре, в дълбокия океан. Бих желал някога да бъда. Но това, че съм го формулирал, не е малко. Това е първата сериозна стъпка към осъществяването на един мой блян.

Автор: Елена Томова

 

 

Стажанти на
За втора поредна година „Под Моста“ организира стажантска програма във Факултета по журналистика към СУ. Принципът на програмата е по-големи колеги да дадат част от опита си на по-малките. През 2016 г. през програмата ще минат 17 студенти по журналистика първи курс от ФЖМК.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to