Iah Moontra: за хипстърите от Израел и Мексико, които свирят по улиците на света

Берлин освен столица на Германия е и убежище и вдъхновение за много творци. София освен столица на България се превръща в едно все по-отворено място, което също събира мисли, таланти и идеи. Не е ли време София да срещне Берлин чрез някои от неговите хора на изкуството?

За една подобна интимна среща се е погрижила Диляна Величкова, управител и съосновател на Gibelin Agency, която тази година дава старт на проекта Berlin-Sofia connected, който има за цел да представя на българската публика музиканти, творящи в Берлин. На 13 април на сцената на клуб „Mixtape 5“ ще излязат Iah Moontra – “експериментален трип хоп проект, който изпъква с лайв-лупинг, бийтбокс, изчистен китарен звук, мелодично реге, психеделична и пленителна атмосфера”. Защото и на мен това описание ми прозвуча интригуващо, реших да се срещна с членовете на бандата – Santana и Fresh само за да разбера, че освен интересна музика имат и увлекателни истории за разказване. Santana напуска Мексико преди единадесет години, за да тренира професионално футбол в Европа. Започва обаче да се занимава с музика и тя го кара да изостави бъдещите си планове, за да обикаля света със своята китара. Фреш идва от Израел и от години се занимава с музика – животът му обаче го отвежда за кратко в Берлин. Неочаквано двамата се срещат и онова, което в началото е просто импровизация и симпатия заради любовта към музиката, се превръща в едно силно приятелство. От срещата се ражда и група Iah Moontra, а на мен ми е интересно каква ще е срещата на българската публика с нея. Но първо нека ви разкажа как аз срещнах Santana и Fresh…

Със Santana и Диляна стоим в лобито на хостела Industriepalast, който се намира на една от най-мръсните, но и най-вдъхновяващите улиците в Берлин – Warschauer Straße. Докато чакаме Fresh да се свърже по скайп с нас, решавам да започна разговора със Santana:

Карина: Идваш от Мексико, а съвсем скоро ще кацнеш в България? Как се случи всичко това?

Santana: Странно, нали?! /смее се/ Аз напуснах Мексико преди единадесет години и оттогава пътувам. За по-дълго живях в Лондон, Ню Йорк, а в момента и в Берлин. Тук срещнах Fresh, почнахме да свирим заедно по улиците и това се превърна в нещо, което харесвам. След това едно лудо момиче /има предвид Диляна/ случайно ни чу на Alexanderplatz /централна място в Берлин/. След време със същото лудо момиче се срещнахме случайно на едно парти и тя реши, че трябва да организираме концерт в България. Аз се съгласих.

К.: Каква беше първата ти мисъл за България? Ти идваш от Мексико, а ние имаме една малка страна на Балканите…

S.: Ще прозвучи забавно, но аз винаги съм искал да посетя България, особено София. От дете познавах страната заради известния ви футболист Христо Стоичков. Винаги ми се е струвало много готино, но никога не съм си мислел, че ще свиря там. Tова е голяма изненада! Доста съм развълнуван.

К: Ти си член на две банди – Redlake curcus и Iah Moontra – групата, с която ще посетиш България. Освен това обаче свириш и на улицата – какво е чувството?

S.: Забавно е, защото не е, като да съм го правил винаги. Преди свирех само на сцена. Не на много голяма, но понякога пред 3000 човека. Един ден в края на лятото, когато вече бях тук, в Европа, си казах: „Човече, искам да пътувам!“. Така реших, че просто ще пътувам и ще свиря на китара по улиците, пък да видим какво ще стане. Исках да предизвикам себе си и да видя дали ще оцелея два-три месеца само свирейки на китара. Човече! Всичко се разви гладко, а аз започнах да си припечелвам неочаквано добре и да срещам страхотни хора. Да свириш по улиците е съвсем различно от това, да свириш на концерт. Когато свириш на концерт, знаеш, че хората са купили билет и са дошли, защото искат да видят и слушат бандата. Когато си на улицата, не всеки те слуша. Някога хора се радват, други искат да млъкнеш и да се разкараш. Някои създават доста проблеми – наобикалят те, гонят те, обаждат се на полицията. Да свириш на улицата е хубав музикален и духовен опит, защото всичко зависи от енергията, която те обгражда. Особено Iah Moontra е базирана на тази идея. Всичко, което свирим, зависи от енергията, която получаваме от хората около нас. Fresh и аз се превръщаме в огледала, които отразяват енергията, която ги заобикаля.

К.: Като луната!

S.: /смее се/ Ами да! И тя отразява светлината от слънцето.

/Фреш се включва по скайп. Двамата изпадат в луд възторг, когато чуват гласовете си./

Fresh: Хеййй, хора!

К.: Хей, готов ли си за интервюто?

F.: Да! Готови-екшън! Много ми се иска да съм при вас, но чак след няколко дни идвам пак в Берлин.

К.: Скоро ще ходиш и в родната ми страна! Как така?

F.: /смее се/ Това е много яко! Много хубави неща предстоят, а тези двама човека, които стоят до теб, имат голяма роля в осъществяването на тази мечта. Но преди България трябва да дойда първо в Берлин. В Израел пролетта започна и всичко е в своя разцвет. Времето е прекрасно и да се върна в Берлин, където още не сте и чули за пролет, ще е доста трудно. Май трябва да донеса слънцето и пролетта с мен. Ще донеса и малко цветя… легални цветя, де /всички се смеят/.

К.: Но в България ще донесете и лунни лъчи, понеже името ви е свързано и с луната. Бихте ли разказали малко повече за това?

F.: Историята на нашето запознанство има силна връзка с луната. А и след това – всяко голямо шоу, което сме правили, е било или по пълнолуние или по новолуние. Когато избрахме името или името ни избра, осъзнахме, че искаме да имаме слънцето и луната като символи в него. “Iah Moontraвтората дума е образувана от moon /луна/ и Ra– името на върховния египетски бог на слънцето. Знаеш ли вече как се запознахме с този секси тип до теб? /всички се смеят/

К: Чух историята, но без много подробности. Срещнали сте се на улицата в Берлин. Santana е от Мексико, ти – от Израел, но двамата имате много добра „музикална“ връзка от разстояние.

F.: О, да! О, да!! Това е всъщност една много секси история /всички се смеят/. Беше нещо повече от факта, че го срещнах, докато свиреше на улицата. По това време аз свирех на Warschauer Straße и тъкмо свършвах вечерния си сет с един рапър, с когото тогава правехме общи представления. Тогава този, бих казал, красив, доооста секси мъж се появи със своята китара и започна да свири. Много ми хареса музиката му. Почувствах нещо различно, въпреки че съм чувал много улични музиканти. Искам да ти опиша атмосферата! Беше октомври 2015 по пълнолуние, аз гледах луната, беше леко хладно и аз бях малко изтръпнал, понеже всеки път, когато свиря, се опитвам да се свържа с публиката, доколкото мога. Изведнъж го виждам да свири на своята китара, а едно момиче до него въртеше огньове. Беше невероятно, особено по едно време, когато той започна да свири много красиво соло, а тя се въртеше около него с огъня. Макар че Warschauer /кварталът е доста шумен и мръсен, но пък изпълнен със свирещи музиканти и много клубове*/ не е най-романтичното място, аз бях очарован. Започнах въодушевено да разправям на Браян, рапъра, че трябва непременно да свирим с тоя пич. Браян само си пушеше джойнта и му беше все тая. Аз му казах: ‘‘Това е важно, бе, човек! Но добре, нищо. Тогава само аз ще свиря с него!“ /всички се смеят/

К: Било е писано да се случи…

F.: Да! Още на другия ден го срещнах пак и му казах, че наистина харесвам музиката, която прави, а той каза…

/двамата в един глас/: „Ей, аз харесвам жени“  /смеят се/

F.: Та след нашата първа „музикална среща“, така да я наречем, на прекрасната Warschauer Straße започнахме да свирим заедно. След втория-третия път се спогледахме и си казахме: ‘‘Човек, правим готина музика, да вземем май да станем приятели!“ /всички се смеят/. В музиката е като в любовта. Не става въпрос за чувство, не става въпрос за премисляне, мечти и блянове… Ти просто знаеш.

S.: Да, абсолютно! Много бързо се сработихме и много бързо започнахме да създаваме нова музика заедно. Три дни, след като се запознахме на улицата, двамата вече свирехме импровизирано на сцена в екип. И да, накрая наистина стигнахме до идеята, че няма да е зле да сложим началото на едно приятелство.

К.: Било е съдба!

S.: Да! Понеже познавах някои хора, успях да уредя да свирим в един малък клуб и беше пълно! Събрахме 200 човека, което си беше доста добре, при условие че бяхме свирили само две седмици на улицата.

F.: Като съдба наистина! Даже малко в повече ми дойде, че всичко се развива толкова бързо. Човек не може да осъзнае какво се случва – дори това интервю е част от тази магия! Уоу! /двамата се смеят/

К.: Кога точно решихте да си имате собствена банда и да я кръстите Iah Moontra?

F.: След като свирихме две седмици заедно и успяхме да препълним онзи клуб, имахме още едно много специално шоу в един берлински клуб, на име “Nomad bar”. Атмосферата пасваше перфектно на нашата музика. Това място даже вече не съществува – сякаш беше отворило врати специално за нас, за да се развием по-нататък, но то самото нямаше късмет . Онова шоу беше много релаксиращо, понеже бяхме изморени от честите си изяви тогава и решихме да свирим по-спокойна музика. Аз бях уморен, но в същото време и някак вдъхновен да се свържа с публиката. Беше страхотно! Имаше само 40 човека, понеже мястото беше много малко, и те бяха насядали около нас. След това представление решихме, че ни трябва име, защото това, което правим, е по-голямо от нас самите. Не беше много лесно да изберем подходящо. В началото знаехме само че трябва да има нещо общо с луната, но имахме тоолкова много тъпи идеи /двамата се смеят/.

S.: Искахме да е само Moontra, но като погледнахме в интернет, разбрахме, че вече е заето. Егати! /двамата се смеят/. Доста се чудехме, „мунтра-мантра“, луна, енергия, дуалност, защото и двамата вярваме в идеята за дуалността.

Продължава на следващата страница…

Страници 1 2

Карина Николова
е на 24 и изучава магистърска степен по „Медии и политическа комуникация“ в Берлин. Чете книги и пише разказии, статии и кратки истории от дете. В германската столица намира най-голямото си вдъхновение – различните хора и култури от цял свят

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to