Писането е бягство в друг свят – интервю с Ина Вълчанова

„Писането е бягство в друг свят и по това прилича на четенето, най-любимото ми занимание откакто се помня.“

Ина Вълчанова е тазгодишният победител в литературен конкурс „Развитие“. Остров Крах е нейният трети роман след „Потъването на Созопол“ и „Записки на свинята“.

За Под моста с Ина си говорим за писателския процес, какво я е подтикнало да напише първия си роман и участието ѝ в конкурса.

Снимка: manager.bg

Под Моста: Как научи за литературен конкурс „Развитие” и какво те подтикна да участваш в него?

Ина Вълчанова: За първи път участвах през 2006 с първия си роман „Потъването на Созопол“. Прочетох обявата в „Литературен вестник“, доколкото си спомням. Не бях показвала текста на никого, стеснявах се да го показвам и най-лесно ми се стори да го изпратя някъде по пощата. Получих номинация тогава и тя помогна на книгата да излезе. А миналата година научих от Фейсбук, че конкурсът отново съществува и се зарадвах. Трябва да има такива конкурси, за хората, които много не ги бива да обикалят издателствата.

ПМ: Романът ти „Остров Крах” има много интригуващо заглавие. Как се спря на него?

ИВ: При мен заглавието идва първо и сигурно задейства някакъв механизъм, който започва да определя как ще се развива сюжетът. Никога не знам сюжета предварително и не знам докъде ще стигне, но как се казва нещото, което пиша знам.

ПМ: Имаше ли други варианти?

ИВ: Не. Не ми е хрумвало да го нарека другояче, макар че сега си давам сметка, че заглавието е малко подвеждащо и хората може би очакват някакъв много мрачен роман. А той не е мрачен. Надявам се, че е доста четивен и дори малко смешен. Разказва се всъщност за един остров в Хърватия, който се нарича Крг. По какъв начин този кръг се е превърнал в главата ми в крах нямам обяснение. Но може би не всички неща могат да бъдат обяснени. На мен светът ми се вижда тайнствено място.

ПМ: Била си журналист, кое беше нещото, което те накара да напишеш първия си роман?

ИВ: А, това е много смешна история. Никога не съм имала намерение да пиша и бях много изненадана. Пътувах с един автобус към Созопол, където не бях ходила от доста години. Помнех моя Созопол и това, което започнах да виждам през прозореца събуди някакъв гневен монолог, който започна да ми бръмчи в главата. Не можех да го спра по никакъв начин. Затова си купих тетрадка и химикалка от книжарницата и започнах да го записвам. Надявах се така да го накарам да млъкне. Два дена по-късно си дадох сметка, че изглежда пиша роман, попреправих началото и продължих. Може да се каже, че прописах от гняв. И за да запазя някакви неща, които вече ги няма.

ПМ: Какво те вдъхновява в писателския процес?

ИВ: За мен писането се оказа много голямо удоволствие и просто най-интересното нещо, което човек може да прави. Ако знаех това, сигурно щях да опитам по-рано. Но съществуват някакви такива клишета – „мъките на творчеството“, седи писателят срещу белия лист и се измъчва с какво да го запълни. Ами, най-добре да не го запълва, щом толкова се измъчва. Писането е бягство в друг свят и по това прилича на четенето, най-любимото ми занимание откакто се помня. Мъчителен момент има, разбира се, но той не е докато пишеш. Мъките се състоят в люшкането между увереност и неувереност по отношение на крайния резултат. А самото писане е приятно.

ПМ: Имаш ли строг график или пишеш, когато имаш муза?

ИВ: На мен ми е абсолютно необходимо да изляза от ежедневието. Не мога да пиша един час на ден и да го вместя между останалите задачи. Трябва да избягам някъде, за да мога да вляза в света на романа. Най-често избягвам на море, защото обичам морето. Сигурно за това кориците и на трите ми книги са сини. През деня се опитвам да не мисля за текста, за да не го насилвам с предварителни идеи. Пиша вечер, вечер човек е някак по-свободен и по-малко критичен. А подходящото време за редактиране е сутрин. Пиша с химикалка – така тръгна, така си остана.

ПМ: Какво мислиш за българския роман, ще стъпи ли той някога равностойно на световната сцена?

ИВ: Не знам дали ще стъпи, но заслужава да стъпи. Аз чета и българска и чужда литература и мисля, че има много български романи, които по нищо не отстъпват на преводните. Винаги, когато пътувам някъде влизам в книжарници и не виждам там български книги, което е обидно. Надявам се да стъпи. И трябва да има някаква държавна политика. Доколкото знам, такава имат всички европейски страни.

ПМ: Кои са твоите любими автори и заглавия?

ИВ: Аз съм тежко пристрАстен читател. Чета непрекъснато и понякога се улавям, че чета опаковката на праха за пране. Невъзможно ми е да отговоря на такъв въпрос. Може би, кои са авторите, които по-някакъв начин са ме формирали като човек и като мислене звучи по-лесно, но и това не е лесно – трябва да изброя тук поне петдесет души и сигурно ще пропусна още петдесет. Любимо ми е самото четене.

ПМ: Коя книга, която си чела наскоро, би препоръчала на нашите читатели?

ИВ: Аз имам една камара книги сега, които си купих от Панаира в НДК и още почти не съм ги започнала. В момента чета Дон Де Лило „Нула К“. Има смисъл да се чете Дон де Лило, според мен. Но не искам да бягам точно от този въпрос и ще препоръчам няколко книги /не мога само една/, които ми хрумват в момента.

„2666“ от Роберто Боланьо /много добра книга и не се плашете от дебелината/ и „Уморен да се раждам и да умирам“ от Мо Йен. Мо Йен спечели Нобелова награда за литература през 2012, но не затова го прочетете, а защото книгата е страхотно приключение и освен, това ни дава представа какво се е случвало в Китай през годините, когато този свят беше напълно затворен за нас. И накрая искам да препоръчам един автор, който пише фантастика. Аз много обичам фантастика, но тя някак позападна и напоследък на може да се мери с постиженията на някогашните големи. Но имам добра новина. Появил се е много добър автор и той се казва Чайна Миевил. Прочетете „Градът и градът“ и „Посланическото градче“. Мога да продължа още много, разбира се, но това интервю в един момент трябва да свърши.

Елис Eмин
на 21 години, студент по „Журналистика“ в Софийския университет. Най-важното нещо в живота и са книгите и именно затова, след стажа си при нас, се превърна в най-сериозния ни автор за всичко свързано с литература.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to