Интервю с Александър Александров: за конкурса „Развитие“, младите и четенето


Александър Александров е известен български бизнесмен и филантроп. През годините той е създавал и управлявал редица успешни бизнес проекти. Днес голямата му мисия е благотворителността, която осъществява най-вече чрез Корпорация „Развитие“ КДА. Александров се занимава с редици дейности, финансиращи и подкрепящи спорта, литературата, културата, младите хора. Сред най-важните му проекти е един от най-значимите български литературни конкурси „Развитие“ за непубликуван роман, чиято 20-годишнина „Под Моста“ отрази подробно миналия месец. Разговор с Александър Александров по повод литературната му дейност проведоха Теодор Димокенчев и Краси Златев.

 Теодор Димокенчев: По време на 20-годишния юбилей от конкурса „Развитие“, вие споменахте, че искате да се концентрирате върху младите хора – какво планирате да правите в бъдеще?

Александър Александров: В бъдеще мисля малко да разделим нещата. Стана ясно, че не е хубаво да се прави точно конкурс за младежки роман. Затова аз смятам да създам нещо друго – да започнем заедно с литератори, с журито на „Развитие“, да учим децата да четат и пишат.

Идеята ни беше да направим нещо като курсовете за творческо писане на Георги Господинов. Тоест, да използваме ресурсите и парите, с които разполагаме, за да учим младежите да пишат. Само че Захари Карабашлиев каза (по време на дискусията на Обществения съвет към конкурса, б.р.) – та те не могат да четат, ние ще ги учим да пишат. И хайде сега – ще ги учим не само да пишат, но и да четат. Планираме да поканим Захари Карабашлиев и заедно с него да го правим.

Моето поколение се цивилизова като четеше страшно много книги, но ние тогава нямахме никакъв източник на информация, нямаше нормално радио, а единствено „радио точка“, която предаваше „Христо Ботев“.

Сега обаче има толкова много информация и не знам – могат ли да се учат младите да четат книги? Или те просто си четат Facebook и т.н. Тоест тук става въпрос за четене на литература. Книгата не е Фейсбук. Той е свят, той е вселена. А книгата – всяка книга, всяка литературна форма е нещо различно – разказ, роман, поезия. Не знам дали младите ще искат да се връщат назад, да се учат да четат. Понякога се чудя – трябва ли това да се прави? Може би не трябва, защото в бъдещето очевидно няма да има нито време, нито желание да се чете. Ще се чете това, което е в социалните мрежи. Това фактически четат младите хора.

Краси Златев: Ние може да се борим с това.

А.А.: Има ли смисъл? Вие, младите, намирате ли смисъл в това? Тези светове в социалните мрежи идват и те ще господстват. Голяма част от населението ще бъде там по една или друга причина. Но това не пречи човек да има и паралелни занимания от всякакъв вид. Това е по Хегел – всичко ново, което идва, то съдържа старото в синтеза си. Не значи, че старото ще умре. Някой ще чете Kindle, друг ще чете стара книга.

Тоест, могат всички такива форми да съществуват, но ще има ли някой желание да го прави? Има ли млади хора, които ще искат да четат класическа книга. Защото за писане очевидно има, тези курсове са много популярни сега. Георги Господинов каза, че има много желаещи да пишат. Захари Карабашлиев също има такъв курс по творческо писане. Тоест очевидно кандидати за писатели има, а читатели – не.

К.З.:  Когато човек има възможността да изразява фантазията си, виждането си, емоцията си на хартия е малко по-увлекателно, отколкото да четеш за чуждото. Но пък когато човек разчита на фантазията, фантазията му се подхранва от чуждите емоции. Тогава човек никога няма да загуби желанието си да прочете нещо.

А.А.: Ние просто трябва да проверим, вие ще ни помогнете да проверим чрез вашите читатели има ли желаещи да се записват на такива курсове. При положение, че ние ще набавим литература и литератор, който ще предложи някаква схема, някакъв модел на подобно обучение. Аз не искам да прави никой нещо насила.

Т.Д.: А как стояха нещата с четенето от младите по времето на вашата младост?
Навремето всичко, което се издаваше, се контролираше от властта да бъде в „социалистически реализъм“. Тогава нямаше нищо „излишно“. До голяма степен случайно проникваха западни книги – като „Спасителят в ръжта“, както и други по-късно. Те в общи линии трябваше да покажат упадъка на „западните общества“. Ние чувахме за свободните герои, за хипитата и бунтарите. И се опитвахме да се правим на такива. Дори, между другото, ние също ходехме боси и им подражавахме. Понеже те ходели боси. Ние ходехме из градаи как не ни арестуваха не знам. Иначе много ни се смееха и режеха бради. Тоест, имаше голямо отражение, но много малко литература, специално на български.

Т.Д.: Това, че е имало цензура, създало ли е някакво любопитство да разберете, какво е цензурирано – какво четяхте тогава?

А.А.: Разбира се – забраненият плод! Аз знаех, че това е истината. Нито за минута не съм си правил илюзии за системата. Разбира се, това е стихийно, това е индивидуално. Не съм бил сугестиран, но тя беше толкова измислена в ред съществени неща, че ти казваш „Боже, Господи“… тя противоречеше на здравия разум! Не е нужно даже да си бунтар, за да го разбереш. Аз не бях точно бунтар, но имах здравия разум, който повечето хора го имат в изобилие. Младите имат това изострено чувство за справедливост, за това, че нещо не ти казват.

Вие знаете руската литература е много интересна – това е класическата литература. Имаше една руска книжарница, тя е култова. В нея имаше всичко. Включително много западна литература, много повече английски и американски книги се издаваха отколкото на български.

Аз лично обичам удобството и не харесвам книги като „По пътя“, макар че на стоп специално много пътувах. Тази философия на „свобода“ и моята философия са много различни. Аз знам, че няма свобода просто. Моята свобода е по-различна. Моята свобода е идеята, че трябва да имаш силата, за да си свободен.

Т.Д.: Кажете като успял бизнесмен какво ви мотивира да инвестирате в спорт, в култура, вместо да колекционирате скъпи коли, например?

Аз имам скъпи коли, но не намирам смисъл в това да ги колекционирам. Аз съм много прагматичен. Хората, живели по времето на социализма, са особени хора, тази система те променя. Аз мисля, че на мен положително ми е повлияла. И казармата!

Но на мен книгите са ми дали познанието за света, което имам. Защото другите източници, които сме имали, тогава основно радиото, са идеологизирани, политизирани. Телевизията още беше нещо ново. В книгата имаше много истина. Фактически това, което съм аз, са ме създали книгите.

Цялото познание съм взел по един или друг начин от книгите. И реших, започнах да се заигравам с литературния бранш. Първоначално купих издателство за книги-игри, но после го продадох, защото исках нещо по-сериозно. И фактически тогава започнах да правя конкурса, който замести издателството. Събират се вече над 1000 ръкописа и се издава някакво количество книги, които са избрани от добро жури. Журитата на конкурса винаги са били много добри, това е елитът на интелигенцията, на литературата. Това е много важно – да бъде журито добро и тук винаги сме били безупречни.

К.З.: Как смятате да се сформира тази финансова помощ?

Това е благотворителност, но както в бизнеса се правят разчети. Решаваме, че ще създадем една група, вероятно ще трябва да направим някакъв конкурс, да се включат млади хора. И фактически разходите са основно за това какво ще вземе обучаващият. Имаме свободни помещение и ресурси. Да организираме нещо подобно е елементарно за нас. Трудното е да се привлече интересът. Защото хората знаят да четат, но не се интересуват, нещо имат уплах.

Ще им покажем, че има смисъл в четенето. Ще открием тези, които се интересуват, ще закупим литература и ще организираме беседи. В тях може да участват писатели, интелектуалци, дори аз с моя опит, защото аз продължавам да чета много интензивно, както винаги съм чел.

Сега са страхотни възможностите на новите технологии. Но книгата е уникално създание и винаги е била. Идеята е младите да се запознаят с класически текстове, с формите – роман, повест, разказ, поема, стихотворения.

Под Моста
е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to