Пречистване с музикален огън – Интервю с Петър Йорданов от „Оратница“

Първият ми досег с „Оратница“ беше на техен концерт в старата столица. Тогава, още студент, бях поканен от колеги и тъй като не бях слушал групата преди – не знаех какво да очаквам. Събитието се проведе в тясното клубче ‘Melon’, което беше буквално претъпкано от хора, повечето от които младежи.

В началото на концерта се чувствах доста странно, тъй като стилът на „Оратница“ беше различен и непознат за мен. За първи път слушах етно музика, съчетана със съвременни стилове. Ритмите бяха хипнотизиращи, атмосферата опияняваща, а вокалите доста чисти и определено докосващи.

Имах чувството, че се намирам не на концерт, а на ритуал, за което допринасяше и контактът, който групата осъществяваше с публиката. Още тогава останах с впечатлението, че „Оратница“ са както професионалисти, така и земни хора.

През годините следях развитието им и смея да твърдя, че за кратък период от време групата постигна много успехи.

Имаме удоволствието да Ви представим интервю с тях, в което ще си поговорим за началото, пътя, вдъхновението и още много други теми, касаещи както творчеството им, така и музикалната сцена у нас.

Photo1

Под Моста: Да се върнем обратно към 2009 година – как дадохте началото на проекта?

*Бъни: Няколко пъти сме се засичали с момчетата от групата по фестивали, събори, паркове, градинки. „Случайно“! И все с музикални инструменти и сме свирили. Постепенно си се усетихме. Каниха ни да свирим на йога практики. Веднъж дори ни поканиха в Гърция на един остров за 2 седмици да свирим на практиките и там, като че ли пламна искрата. Когато се върнахме, започнахме сами да си организираме концерти и да свирим тук там.

ПМ: Защо избрахте точно името „Оратница“?

Б: Предложи ни го приятел и когато го каза, всички си казахме – това е! Обикновено първата реакция е най-точна. Отделно много ни пасва. По наши концерти и събирания на открито редовно имаше момичета и момчета, които въртят огън (пой, стаф и т.н.), което се припокрива именно с ритуала „Оратница“ и пречистването с огън. А и символично ние пречистваме с музикален огън. От друга страна, звучи много нашенско: „Оратница“, лютеница… (смее се)

ПМ: В песните си съчетавате етно-фюжън с дъбстеп, дръм-енд-бейс и други съвременни стилове. Как се роди идеята за съчетаването на жанровете и лесно ли е композирането на цялостната музика?

Б: Лично за мен се роди от игра – докато свирим някоя позната до болка песен, да пробвам и сменя ритъма, за да ми стане по-интересна/забавна. Композирането понякога става лесно и бързо, а в други случаи ни отнема страшно много време. Зависи от песента и от това ние в какво настроение сме.

ПМ: Съдейки по хилядите Ви слушания и харесвания в социалните мрежи, както и по стотиците почитатели, посещаващи концертите Ви, може да се каже, че „Оратница“ е вече утвърдено име на сцената, особено на родната. Как обаче беше в началото? Как успяхте да пробиете първите години?

Б: Приятелите ни помагаха, а и още го правят, де. Когато видим, че нещо е яко и ни харесва, го подкрепяме. Всеки следващ път хората на концертите се увеличаваха. От ухо на ухо – като се изкефи някой, води още 5 човека с него на другия концерт. Също са ни помагали с рисуване на визии, снимки, техника, логистика и т.н. Дори за намирането на концерти някои казва: „вуйчо ми познава еди-кого си, ще пробвам да ви уредя да свирите еди-къде си“.

ПМ: В групата сте четирима човека. Коя е обединяващата спойка помежду Ви и как успявате да се синхронизирате, когато работите заедно?

Б: Може би това, че всичките обичаме да слушаме народна музика, дръм-енд-бейс, реге, блус, джаз, рап, афро. Също балансът между нас е основополагащ. Дори когато спорим и взимаме решения, все някой прави компромис, после друг и така. Понякога се караме, казваме си всичко и накрая си изваждаме плюсовете/минусите и продължаваме.

Photo2

ПМ: Кои са нещата, които Ви вдъхновяват, от които черпите идеи?

Б: Търся и слушам нова музика. Опитвам се да вниквам във vibeа и, като открия нещо, което много ми харесва, го слушам, докато не ми попие в костите. Оттам ми идва вдъхновението. Също от импровизацията на място от jam session-и, концерти… където, когато дойде… Имам чувството, че хвърчат идеи и възможности постоянно, само трябва да сме будни да ги улавяме.

ПМ: Има ли състави, литературни или филмови произведения, които също Ви вдъхновяват?

Б: Филмовата музика определено много! Мечтая си някой ден и ние да направим нещо филмово.

ПМ: У нас е прекалено трудно за младите изпълнители, особено за тези, чиито произведения са по-различни от масово слушаните и харесваните. Как успяхте да дебютирате?

Б: Упоритост, креативност, смелост и много подкрепа от близки и приятели.

ПМ: Говорейки за творчеството Ви, няма как да не попитам – по какъв начин записвате албумите си? Настройвате ли някаква специфична атмосфера?

*Б: Не, а би било прекрасно. Надявам се за следващия албум да го направим, засега записваме в звукозаписно студио, както всички банди.

ПМ: Вие сте група, активна вече седем години. Според вас оттогава насам българите започнали ли са да се интересуват повече от алтернативната музика?

Б: Да, определено. Все повече. Всеки слуша всичко. Смесват се хората, стиловете. Не познавам човек, който да слуша само един стил музика.

ПМ: Защо масата от младите хора предпочитат повече комерсиалните стилове? Как може интересът им да се обърне към групи с по-автентични корени и звучене като Вашата?

Б: Това се лансира. Радиа, медии, телевизии пускат определени неща. За пари, връзки, а някои просто не разбират и пускат каквото е модерно, т.е. пак това, което налагат медиите. Но все повече нещата започват да си стават естествено. Покрай социалните мрежи много лесно можем да споделим каквото и да е и като намерим нещо яко, го пращаме на приятели. Или обратното – те на нас. Лека-полека се сменя системата с радиа, телевизии, флайъри, плакати.

ПМ: Какво е мнението Ви за музикалните формати, насочени към откриването на таланти?

Б: Мисля, че са за откриване на имитатори. Ако акцентът беше над – да са за провокиране, сътворяване на нещо ново, авторско, различно, би било по-ползотворно. В момента просто намират някого, който най-добре имитира Марая Кери например.

Photo3

ПМ: Традиционният фолклор и култура са Ви присърце. Какво обаче от българската действителност не одобрявате? Кое Ви натъжава и разгневява?

*Б: Че всеки гледа в паницата на другия. Много хора не отделят толкова време за себе си, колкото време отделят в това да обсъждат другите. Дори мой приятели, роднини, като почнат – комшийката какво направили, еди-кой си какво правил…

Иска ми се всеки да гледа себе си и да не пречи на другите, а ако може, да помага. Дразни ме и това, че много се делим. Всеки всичко знае. Трудно се обединяваме в екипните дейности, личи си и в спорта, и в политиката, и във фолклора… Но ако се обедним, ще бъдем огромна сила! Явно още не е назрял моментът, но вярвам, че идва.

ПМ: Нека поговорим за живите Ви участия. Вие сте една от най-активните български групи откъм концерти. Къде намирате цялата енергия за толкова много турнета, фестивали и самостоятелни изяви?

Б: Поне за мен това е много зареждащо. Когато се занимавам с други неща, ми е трудно и то много. Но като става въпрос за музика, доста добре ми действа. Хората ни зареждат, както и ние тях.

ПМ: Кое е участието досега, от което са Ви останали най-топли спомени?

Б: Има много, всяко е различно и уникално. Трудно е да яе каже. От първите концерти в клуб, които сами си правихме, през спечеления конкурс в „София лайв клуб“, до евроепйските турнета, концертите в Малайзия, Русия, Америка и т.н. Навсякъде е различно и уникално само по себе си. Всичките са значими.

Photo4

ПМ: Първите Ви два албума излизат в интервал от 3 години. Смятате ли да забързате издаването на нов(ия)? Имате ли вече идеи, материали, обща концепция?

Б: ДА! Имаме и ще сме по-бързи този път. Още се учим. (смее се)

ПМ: Какви участия Ви предстоят тази година?

Б: Основно по фестивали. Но също и в клубове, зали, събори, сватби дори. Доста интересни неща ни предстоят.

ПМ: Какво трябва да направи творецът, за да може произведението му да докосне хората?

Б: Може би да е истински, музиката му да идва от сърцето. Но 100% има универсална формула, която някои хора знаят и с която докосват, когато си искат, каквито си искат хора. За мен Боби Макферин е такъв човек, Боб Марли и много други.

ПМ: Много творци от ъндърграунда често губят кураж по пътя си към успеха. Какво Ви е давало сили в най-трудните моменти и какви съвети бихте дали на колегите Ви, които все още не са на голямата сцена?

Б: Всяко нещо е трудно в даден момент, но това е на периоди. След трудния идва лесен, после пак труден и т.н. Мисля, че е като растежа на човек. Постепенно узрява и помъдрява. Нашият е вече на 7 години, още сме малки, но после ще стане тийнейджър, възрастен и т.н. Естествено, от нас зависи докъде ще стигнем. Аз съм сигурен, че ако искам да стана пилот и вложа в това цялото си време, мисли и усилия, това ще стане! Без да се оплакваме, решаваме и започваме, ясно е, че ще има и трудни моменти…

ПМ: С какво се занимават членовете на „Оратница“ извън музиката?

Б: Почти с нищо друго. Малко спорт, малко езотерични, духовни, философски книги и малко организация на събития.

ПМ: Сред читателите ни сигурно има и такива, които не са Ви слушали. Кажете коя е първата Ваша песен, която трябва да си пуснат, за да се запознаят с Вас?

Б: Никоя, по-добре направо да дойдат на концерт, за да е най-истинско запознаството.

ПМ: Вашето послание към читателите на „Под Моста“?

Б: Да са доволни от живота си, от себе си и от това, което правят. Ако не – то да го променят, докато не станат доволни. Всичко си зависи от нас.

Състав:

Християн Георгиев (кавал)

Георги Маринов – Хорхе (диджериду)

Иван Господинов – Попа (вокал)

Петър Йорданов – Бъни (кахон)

Photo5

Делиян Маринов
е на 25 години и е дипломиран политолог. Интересува се най-много от литература, музика, кино и пътувания. Има издадени три фентъзи романа.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to