Искрено за страстта „Между Берлин и София“

Източник: Facebook

Източник: Facebook

На 9-ти юни в София беше открита фото-изложбата на Ели Цонова „Между Берлин и София“. Ели посреща всекиго с усмивка до ушите и лъчезарна аура, а снимките ѝ те хвърлят в един различен, но толкова неин свят, изпълнен с точно премерени симетрии, душа и колоритност. Вдъхновена от  детайлите в хората и градовете, тя представя на всички ни своето хоби.

Как откри тази твоя страст?

Винаги съм снимала. Помня, че още в тинейджърските си години обикалях с един лентов апарат, още когато не беше модерно да се разхождаш с такива и снимах най-различни неща. Главно ходех по концерти. Правих си селфита с хора, на които страшно много се възхищавах. Татко винаги е снимал и това от малка запали в мен тази страст.

Какво те мотивира?

Когато видя нещо впечатляващо искам да го запечатам и да си го гледам. За мен това е най-важното в случая. Макар и да сменям стила си, продължавам да обичам да снимам.

Разкажи ни за първата си снимка. Спомняш ли си я ?

Вкъщи има кутии с ленти, които са мои и е абсурдно да се сетя коя е била първата, но ясно помня първия си фото-апарат. Той беше подарък от дядо ми. Не помня марка, но беше много красив син фото-апарат с лента, който ми донесе много забавление.

А кога се промени твоят стил?

Преди половин година. Тогава започнах да търся симетрии много активно. Преди това снимах всякакъв тип неща. Минах през  пейзажи, залези, изгреви, но  на това останах в момента. Промени се от както бях в Берлин за втори път. Това пътуване съвсем ме тласна в тази посока.

Какво те отведе там?                                                                                               

Просто желанието да посетя града. Това беше много спонтанно решение от нуждата да пътувам. Отидох за една седмица, просто, за да видя моя приятелка. През последния ден открих акаунтите на хора, които са свързани точно с този стил фотография, грабнаха ме и започнах да ги следвам.

Второто ми пътуване до Берлин всъщност беше по-целенасочено в това да се срещна поне с един от тези хора. Исках да обменя идеи, да ми разкажат за интересни места, защото те ме вдъхновиха.

Източник: Facebook

Източник: Facebook

Какво има зад тези снимки? Всъщност, какво е значението им?

Виждам форма, която ми харесва, която включва представите в ума ми за търсената матрица и я снимам. А по-глобално погледнато смисълът на снимките е да сравня двата града– Берлин и София. Искам да покажа, че колкото и да са различни, дори и ние като страна да изоставаме в определени аспекти, има много себеподобни неща в двата града, като например хората.

Имаш ли определен график, в който снимаш или всичко се случва спонтанно?

Специално в Берлин снимах всеки ден. А в София се случва да снимам през уикендите или през обедните почивки. Обикновено процесът е следният- разхождам се с хората, забавям стъпка щом видя нещо. Очите ми започват да се въртят лудо. И вече знаят, че съм открила точния кадър и те трябва да влязат в него.

Коя е Ели Цонова извън фотографията?

Фотографията е начин да разпускам. Основната ми работа е да преподавам немски език в една фирма в София, което също ми е хоби. Немският е любим мой език и за мен това е лесен и приятен начин да оползотворя времето си. А снимането ме влече постоянно. И колегите ми в офиса често се замислят дали да излязат с мен през обедната почивка, защото знаят какво може да се случи.

Фото-изложбата беше ли твоя амбиция?

По никакъв начин. Мои приятели внасят Club Mate в България. През миналата година, когато всъщност се запознахме с тях, аз си  бях поръчала кашонче Mate. Ние не се познавахме, но бях започнала да снимам от време на време бутилки на Club Mate в Инстаграм. Те се зарадваха от това и така започнахме да си говорим. Тогава ми предложиха да направим изложба заедно. Първото ми отиване в Берлин беше с цел да наснимам кадрите за изложбата. Бях там две седмици и не успях да снимам нищо повече от пет кадъра, които не съм използвала никъде. Така се зароди изложбата в София, а тази в Берлин беше случайност.

Тя как се случи?

От акаунтите, които следвах в Инстаграм, ме бяха забелязали и ми писаха, за да си изпратя портфолиото. Направих го за ден, изпратих го съвсем на шега. Три седмици по-късно ми се обадиха с новините, че изложбата ще се осъществи.

Каква е разликата между това да имаш изложба в Берлин и изложба в София?

Тук дойдоха всичките ми приятели. Там също имам. За цялата вечер дойдоха сумарно 30, 40 човека. Докато в София дойдоха 300, 400. Знам, че е прекрасно и елитарно да започнеш в Берлин, но тук ми беше по-скъпо като момент, много по-лично.

Във всеки кадър присъства лице. Каква е неговата роля?

Хората, които бяха с мен- просто бяха с мен в точния момент. Но все пак без човек снимката ми изглежда някак без душа. Една сграда никога няма да има тези мащаби, които изглеждат, когато сложиш човек пред нея.

Какво е чувството толкова много хора да навлязат в твоя свят?

Странно е. Последните два месеца се изумявам от интереса, който провокира цялото това събитие и ми е много трудно да свикна с това. Радвам се, че на хората им харесва и се надявам да  вдъхновя някого да се гмурне в този стил.

Източник: Facebook

Източник: Facebook

Коя е най-любимата ти снимка?

Снимката на асфалта с хиксовете. Това ми е абсолютно най-любимата ми снимка, заради изчистеността си. Мястото изникна пред мен по време на една разходка и просто почувствах, че това ще е снимката. Затова избрах и нея за главен кадър на изложбата. Забавното беше, че снимах само веднъж. Случва се често, защото не обичам да пълня телефона си с подобни снимки, а след това да подбирам най-сполучливата.

Разкажи ни за интересен спомен по време на снимки.

Те са много. Нека да разкажа за Дрезден. Там бях за един ден. Исках да се видя с Филип- той беше един от хората, на които се възхищавах и исках да се срещна с него. Познавахме се само  от Инстаграм. Интересно е да усетиш как с някого си пасваш без изобщо да се познавате. Ние вървяхме, до голяма степен си мълчахме. Всеки беше в неговия си свят, но светът ни беше един и същ. И двамата забавяхме крачка по едно и също време. Виждахме едни и същи кадри, понеже той снима точно в този стил. Беше невероятна хармония без да си казваме каквото и да било. Познавахме се от ден, а нито тишината, нито снимките създаваха неловкост. Снимахме 8 часа, в които не спряхме за почивка дори за минута. Просто се случваха нещата.

Какво предстои сега? Виждаме, че постоянно качваш нови и нови снимки. Ще ги видим ли в изложба?

Продължавам да снимам. С Club Mate  имаме идея да организираме по-често подобни събития. За нито една от изложбите нямах конкретен план. Оставям се на течението и продължавам да правя това, което ми доставя удоволствие, ако продължа да го правя може би ще има развитие.

Това означава ли, че в един момент хобито ти ще се превърне в професия, мислила ли си за това?

Това предполагам е мечтата на всеки, който се занимава по-интензивно с каквото и да е хоби. Бих се радвала, но не преследвам такава амбиция в момента.

Намираме се във Фабрика Дъга. До кога хората могат да открият фотографиите  ти тук?

Близкият месец със сигурност могат да се видят и купят.

В крайна сметка удовлетворена ли си от цялото това изживяване?

Да, не бих могла да си представя по-хубаво развитие на хобито си.

Какво остана след изложбата?

Споменът. Споменът за това колко хора дойдоха да я видят. Колко хора се впечатлиха от това, което правя и споделиха момента с мен. А и шарените кадри, които ми останаха за вкъщи.

Източник: Facebook

Източник: Facebook

Автор: Илияна Павлова

 

Стажанти на
За втора поредна година „Под Моста“ организира стажантска програма във Факултета по журналистика към СУ. Принципът на програмата е по-големи колеги да дадат част от опита си на по-малките. През 2016 г. през програмата ще минат 17 студенти по журналистика първи курс от ФЖМК.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to