Историята на България, разказана от един американец

Първата си историческа енциклопедия получих, когато бях на 7. Казваше се „История на България“ и съдържаше 12 малки книжки, а на корицата ѝ гордо седеше цар Симеон, облечен от горе до долу в златни одежди с красива корона и жезъл. Между тези първи страници истината беше само една и то съвсем простичка – произлезли сме от славяни, траки и прабългари. Имали сме велики ханове и царе, владеели сме обширни територии и сме били поробени, опитали сме и от най-сладкото, и от най-горчивото и някак сме успели да стигнем до днешния момент, в който славяните, траките и прабългарите са само думи, а ние сме нещо съвсем различно, което не може да бъде описано или разбрано, трябва да се почувства и изживее.

Дванадесетте книжки от поредицата "Детска енциклопедия история на България"

Дванадесетте книжки от поредицата „Детска енциклопедия история на България“

Впоследствие тази история започна да става по-сложна, намесиха се и преврати, религия, борба за власт и надмощие. И така петнадесет години и неизвестно колко учебници по история по-късно ми е трудно да отговоря на въпросите чие наследство нося и имам ли право да се гордея от делата на тези преди мен.

В историята, която ще ви разкажа днес, има няколко загадки. Първата от тях е какво е накарало един американец, родом от Вашингтон, да се премести в София. Втората е свързана с набиращия популярност подкаст за българска история – кой го прави и защо? Има и още една загадка, но нейният отговор не е еднозначен и всеки трябва да го потърси сам за себе си. Става въпрос за това как гледаме на историята си – разбираме ли я, гордеем ли се, имаме ли смелостта и желанието да се задълбочим в тайните на миналото.

Отговорите на първите два въпроса са свързани и ни водят към Ерик Холзи. Ерик е американец, но от 3 години живее в България, определя се като историк аматьор и споделя, че тази всеобхватна наука го влече още от 7-8 клас, но от около 7 години се занимава по-специално с българска история. Свързах се с Ерик, за да ни разкаже повече за себе си и за това, с което се занимава. Както повечето хубави неща, сблъсъкът му с България става случайно: „Когато бях на 16, се срещнах с едно момиче, което беше живяло 3 години в София. То ми разказа доста неща за България и ми даде прекрасната книга на Стефан Груев – „Корона от тръни“. Вече бях прекарал доста време в изучаване на европейска история и, четейки книгата на Груев, откривах много познати събития, но от българска перспектива и това заплени въображението ми. Оттогава започнах да чета колкото мога повече за България.“

Защо се премести в София?

Първоначално беше, за да проведа изследване в рамките на една година с грант от „Фулбрайт“, но след като стипендията ми свърши, осъзнах, че да запиша докторантура, не беше най-добрата опция за мен. Бързо ми просветна, че да остана в София, беше очевидният избор. Обичам града, имам страхотни приятели и контакти тук, а и е удоволствие да гледам как се променя. Трудно ми е да повярвам колко различна беше София, когато пристигнах през 2009 г. Въпреки че има някои недостатъци, мисля, че градът се развива всяка година и е прекрасно да наблюдаваш и да си част от тази промяна.

unnamedПрез пролетта на 2013 г. Ерик събира смелост и заедно с Мартин Христов създават ‘The Bulgarian History Podcast’ („Подкаст за българска история“). Досега са излезли 16 епизода, като всеки от тях разглежда различен период от националната ни история. В сайта си пишат, че създават подкаста, защото „историята е важен аспект от всяко общество и когато не е разбрана правилно, може да нанесе ужасни вреди“.

Ще разкажеш ли повече за това как и кога се захвана с ‘The Bulgarian History Podcast’?

Тъкмо се бях върнал в България от четириседмична програма в Истанбул, посветена на османската история и ми се въртеше идеята да направя подкаст. Запален съм по подкастинга от почти 10 години и тогава най-накрая си помислих, че мога да направя нещо добро за българска история. И все пак се колебаех. Тогава говорих с приятеля си Мартин, обсъдихме идеята и той настоя да я осъществим. И така с неговата подкрепа започнахме.

Защо българска история?

Както с всяка академична дисциплина и при историята трябва да откриеш твоята ниша. Трябва да специализираш в нещо, към което можеш да допринесеш. Когато се сблъсках с българската история, почувствах това. Имаше всичко, което търсех – беше възхитителна и имаше доста интересни неизследвани ъгли. През годините започнах да я ценя още повече именно поради тези причини. Все още има толкова много да се научи, така че е вълнуващо.

Кой е любимият ти период от българската история?

Периодът между 1878 и началото на Втората световна война. Специализирах в национализъм и създаване на идентичност и съм безкрайно впечатлен от начините, по които българската идентичност е била договорена. Сега изглежда много просто, но много от това, което приемаме в момента за вярно, никога не е било даденост. Например ако Стамболийски е бил на власт за още едно десетилетие, е възможно разбирането за това, какво е да си българин, да е доста по-различно от сегашното.

unnamed (1)

Мислиш ли, че българите разбират добре националната си история?

Бих казал, че да. Сравнявам ги с американците, защото това са другите хора, които познавам най-добре. Въпреки че много българи се фокусират върху не толкова значими елементи от историята си и вярват в грешни неща, американците правят всичко това, но в много по-голяма степен. Така че, да, българите може би преувеличават и не разбират добре военната си история, но това е нищо в сравнение с начина, по който американците захаросват своята.

Кои според теб са най-лошо разбраните периоди в българската история?

Бих казал, че това са най-високите точки на Първото и Второто българско царство. „България на три морета“ е най-добрият пример за това. Както и при много от съседките на България, прието е, че това, да контролираш много теритоии, е нещо винаги добро и че държавата трябва да се върне към момента, в който границите ѝ са били най-разширени. Но тези неща са далеч от истината. Да контролираш повече територии означава и че етническото, езиковото и религиозното положение е много по-комплексно. Също означава и че ще си изложен на повече конфликти със съседите си. Да не говорим за конфликта, който обикновено се налага да бъде направен, за да се придобият такива териториални разширения. Ако сумираш всички тези неща, просто не си струва. Така че преди да означим някоя ера като „златен век“ само поради големите териториални придобивки е важно да разберем каква цена трябва да се заплати за тях.
unnamed

Какви източници използваш при създаването на подкаста?

Засега използвам микс от „История на първото българско царство“ на Стивън Рънсиман заедно с книгата на Джон Файн за ранното Средновековие на Балканите, както и разнообразие от преведени гръцки първични източници.

Какви разлики намираш между българската и чуждоезичната литература, посветена на българска история?

Има няколко важни разлики. Много от българските книги са огромни, ориентирани към детайла и не много практични. Един пример – веднъж попаднах на няколко тома, които нямаха съдържание. Как някой би могъл да се ориентира в книга с повече от 600 страници без съдържание е мистерия за мен. Други книги (няма да споменавам имена) пък са непростимо пристрастни от гледна точка на перспективата.Не се опитват да скрият кои са „лошите“ по начин, който би трябвало да ги дисквалифицира като академична литература.

unnamed (2)
Харесва ли ти в България?

Смея се всеки път, когато някой ми зададе този въпрос. За да се сдобия с дългосрочна виза, трябаше да премина през един изключително труден, отнемащ много време и скъп процес. Приятелите ми знаят какво съм пожертвал, за да живея тук за постоянно. Така че, да, харесва ми. Ако не беше така, нямаше да премина през всичко това. Израснал съм в предградията на Вашингтон и усещането там е, че градът и предградията нямат край. В София е много лесно да излезеш от града и да изкачиш Витоша или нещо подобно. Освен това историята тук е несравнимо по-богата. Харесва ми как в София могат да се проследят толкова много исторически епохи. Идеята, че можеш да стоиш на едно място и около теб да има Сталинистка архитектура/соц архитектура, две средновековни църкви, римски руини и модерни офис сгради е невероятна за мен. Обичам тази еклектика.

Говориш ли български?

Относително добре или поне достатъчно добре, за да проведа разговор и да се справям с ежедневния живот без много трудности. Въпреки това трябва по-сериозно да се заема с подобряването на българския си. Езикът ми харесва, особено начинът, по който предлага частица от културата, хумора и манталитета на българите.
Ако можеш да дадеш един съвет на българите относно това как по-добре да разбират историята си, какъв би бил той?

Гордейте се, но се гордейте за правилните неща. Печеленето на войни не е нещо маловажно, но в крайна сметка става въпрос за смърт и разрушения. Има толкова много неща в българското образование, култура и литература, за които всеки българин трябва да се гордее. Българите не трябва да позволяват на никого да смята, че нямат много история. Както казваме в описанието на подкаста, българската история е била и на най-високите и на най-ниските точки. Самият факт, че е преминала през всичко това, без да изчезне от историята, е доста голямо постижение.

Отговорите на Ерик определено ме накараха да се замисля най-вече за това как ни се преподава история в училище, на какво се набляга и за какво почти не се говори. И преди да скочим, за да защитаваме „България на три морета“, може би трябва да се запитаме на какво са ни научили учебниците ни. На какво са ни научили за нас самите? Защото колкото и далеч в миналото да са се случили тези събития, често те определят действията ни в настоящето.

Пламена Крумова
е на 25 и е завършила СУ „Климент Охридски”, специалност Журналистика. Интересува се от фотография, литература, култура, театър, музика.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to