Италия – по стъпките на един сладоледен пилигрим

Източник: tumblr

Източник: tumblr

Когато стане дума за Италия две от асоциациите, които ни изникват, неминуемо са pasta и pizza. Но има един друг гурме деликатес, който остава в сянка – джелато. Джелато е италианската дума за сладолед, но не какъв да е, а най-божественият, който някога е създаван. Неговата история води началото си още от италианския ренесанс. След изчитането на множество статии какво различава италианския джелато от обикновения сладолед се изгубих в цифри за мазнини, процентно съотношение и температура на сервиране. И макар есента да преваля в дъждове и листопад искам да ви разкажа за моя престой Италия чрез вкуса на джелато.

Верона – cioccolato и limoneimg_20160922_155302

Два рода равно знатни от Верона,

Чиято красота е тук пред вас,

Отново нарушавайки закона,

Проливат ближна кръв със вражи бяс.

Верона е градът, където се е разиграла най-популярната Шекспирова трагедия – „Ромео и Жулиета”. Къщата на Жулиета Капулети е най-известната забележителност, през която минават хиляди туристи всеки ден. Стените на тесния коридор към двора са изписани с имена, дати и любовни обяснения, а дясната гърда на статуята на Жулиета е излъскана от търкане, защото се смята, че носи щастие. (Малко е иронично на фона на това, че историята на двамата влюбени Капулети и Монтеки е една от най-трагичните.) Балконът, на който Жулиета изрича незабравимото:

Ромео! О, защо си ти Ромео?

От род и име отречи се или

ако не щеш, любовна клетва дай ми

и аз не ще съм вече Капулети!

всъщност е построен едва през миналия век. Но дори и това не може да наруши романтичната атмосфера, витаеща в двора.

Във Верона се намира и вторият по големина и значение амфитеатър след Колизеума в Рим – Арена ди Верона, с капацитет над 20 000 души.

1Първият ми досег с неземния италиански сладолед бе именно във Верона. Точно като в черно-бял романтичен филм вървях по тясна уличка, от двете ми страни се извисяваха сгради с балкони от ковано желязо, отрупани с цветя. Разминавах се с хора, които държаха в ръка сладолед в малки пластмасови кутии или във фуния и очите им излъчваха обожание. Ако това ви се струва преувеличено, значи никога не сте заставали пред някоя gelateria (сладоледаджийница) и не сте чакали трепетно да дойде вашият ред.

Сред десетките видове или ще изпаднете в захлас и недоумение какъв точно да си изберете, или като мен още на секундата ще знаете какъв искате да опитате. Във Верона това беше шоколад и лимон. И сега тези два вкуса са свързани със спомените ми за този град. Кадифеният вкус на шоколада ми припомня за красивата архитектура, река Адидже с нейния внушителен каменен мост Понте ди Пиетра, Пиаца Бра и всяка една улица, по която съм минала. Стипчивият вкус на лимона отговаря на нерационалната мисъл колко много искам да се върна отново в този град. Та, аз съм там, за Бога!

 

Лаго ди Гарда – ягода2

Езерото Гарда се смята за една от перлите на Италия, то е най-голямото и според мнозина и най-красивото. Наричат го още и Омагьосаното езеро, защото има силата да омае всеки свой посетител. В Сирмионе, туристическо градче на брега на езерото, има разположени множество кокетни кафенета и джелатерии. Най-известната забележителност на града е Грото ди Катул – най-старата римска постройка, открита в Северна Италия.

Можете да се насладите и на две красиви средновековни църкви – „Санта Мария Маджоре” и „Св. Петър”. Това, което задължително трябва да посетите обаче е самото езеро. Множество корабчета правят половинчасов тур, след който разбирате защо наричат езерото „Омагьосаното”. Сладоледът, който опитах в Сирмионе беше ягодов. Вкус, който едновременно е свеж, изострящ рецепторите и който те  кара да искаш още. Именно с такова усещане отпътувах от Лаго ди Гарда.

 

 

3Милано – caffè и манго

Уникална архитектура, дух и обаяние притежава старинната част на Милано. Безспорно най-красивата сграда е Миланската катедрала или наричана още Дуомо. Построяването и продължава почти шест века, като започва още през 1386г. Смятан е за най-величествения готически шедьовър и преживяването да пиеш истинско италианско кафе в ресторант точно пред Дуомото е неописуемо.

Друга величествена сграда е замъкът Сфорца, който през вековете е бил неколкократно разрушаван и реставриран наново. По поръчка на Лудовико Сфорца е рисувана „Тайната вечеря”. Картината се намира в църквата „Санта Мария деле Грацие”, която за съжаление не успях да видя, поради политиката да се закупуват билети поне три месеца по-рано. Галерията „Виторио Емануеле” е друго предпочитано за посещение от туристите място. Тя свързва пиацата на Дуомото с оперния театър „Ла Скала”, като по нея може да отриете множество кафенета, сувенирни магазини и бутици. Макар градът да е световна столица на модата, аз отново бях пленена от сладоледа. Този път вкусовете бяха два – манго и кафе. Манго, екзотично и изискано като всичко в този град. И кафе, като онази глътка кафе, изпита пред Дуомото, която никога няма да забравя.

 

Венеция – черен шоколад и ванилия4

Никога не съм харесвала вкуса на ваниловия сладолед, но съм готова да се откажа от всички други вкусове и цял живот да ям само такъв … ако е във Венеция. Този град е по-красив, отколкото умът ви може да си представи. По-неземен и божествен, отколкото сърцето ви може да побере.

Канале Гранде, Мостът на въздишките, Дворецът на дожите, Площад Сан Марко – места, за които съм чела, гледала съм по филми и са ми разказвали за тях. Но колкото и да се опитвам да предам усещането от това, че съм била в този град се получава бледо и недостатъчно копие на оригинала. Приемете просто, че Венеция има богатия вкус на черния шоколад и изисканата деликатност на ванилията.

Пилигримът е поклонник, който изминава дълъг път до някое свещено място. Разбрах, че отиването ми до Италия може да бъде определено като поклонничество, чак когато се върнах. Всичките ми сетива бяха претърпели трансформация и бях разгадала рецептата на тази страна:

1/3 наслада, че сте там,

1/3 тъга, че имате броени дни до тръгването и

1/3 абсолютна убеденост, че ще се завърнете.

 

Автор: Елис Емин

Елис Eмин
на 20 години, студент по „Журналистика“ в Софийския университет. Най-важното нещо в живота и са книгите и именно затова, след стажа си при нас, се превърна в най-сериозния ни автор за всичко свързано с литература.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to