„Избрани стихотворения“ на Т. С. Елиът или кратка разходка сред модернизма

mid-T_S_EliotКакво е общото между „Брулени хълмове“, „Гордост и предразсъдъци“ и Т. С. Елиът? И трите са сред най-честите литературни имена, използвани във всеки средностатистически тийн роман. Но за разлика от двата романа, присъстващи най-често сред фаворитите на главните героини, творбите на Елиът най-често откриват своето място като препратки в разговори за философия, модернизъм или прости наблюдения върху идеалите, чрез които хората диригират света си. Но независимо дали този свят ще свърши с взрив или хленч, поезията на англо-американският творец ще бъде там, за да го посрещне. Част от него откриваме и в новото луксозно издание на „Жанет 45“ – „Избрани стихотворения“.

Сред 130-те страници, затворени между твърди и прелестно илюстровани корици от Люба Халева, откриваме някои от най-знаменитите произведения от скромното като количество творчество на Елиът – „Любовната песен на Дж. Алфред Пруфок“, „Свиней сред славеите“, „Пустата земя“ и „Четири квартета“. Липсва ни само „Кухите хора“, но пък отсъствието му трудно може да се усети на общия фон на сборника. Всичко това е подплатено с щедро и изчерпателно количество бележки под линия, препратки и биографични бележки, които отлично подпомагат тепърва навлизащите в света на Т. С. Елиът. Но нека преминем към същинската критика.

От една страна насреща ни са творби като „Любовната песен на Дж. Алфред Пруфок“. Елиът сътворява поемата едва на 22-годишна възраст и тя скоро се превръща в едно от най-бележитите и значими произведения на западноевропейския модернизъм. Това, което веднага грабва читателя в нея, е своеобразната й лекота, недоловимият ритъм, с който думите се изливат през листа. Но ще сбъркате много, ако това ви подлъже да мислите, че творбата е простовата. Многопластовите и иновативни образи сред редовете й създават мрежа от фина задълбоченост, която елегантно въплъщава в себе си естеството на модернизма. Редовете „… когато вечерта в небето просната мълчи/ като пациент под анестезия на масата…“ дори са се превърнали в един от най-разпознаваемите етикети на цялото течение.download

Но монетата има две страни. Творби като „Пустата земя“ могат да се опишат само с една дума – объркваща. Забравете за значимостта й за модернизма. Забравете за трудния период от живота на Елиът, по време на който е създадена. Забравете дори за разглеждането й като “изображение на разочарованието на следвоенното поколение“. Истината, която вълнува обикновения читател, е, че „Пустата земя“ е ненужно тромава и дори на моменти претенциозна за четене. Непрестанната нужда от прекъсване и ровене сред многобройните бележки под линия (отнасящи се за препратки, които далеч надхвърлят средностатистическата обща култура) накъсва болезнено ритъма на читателя и отнема от атмосферата на произведението точно в миговете, когато тя най-после започне да се заформя. Твърде често дори те не успяват да внесат достатъчно яснота за скритото сред редовете значение, което частично обезсмисля цялото запознанство с творбата.

Както виждате, налице е едно от най-важните качества за добрата поезия – предизвиква разногласия. Дори само сред един-единствен читател. Препоръката ни е проста и пряма: ако сте почитател на творчеството на драматурга, поета, критика Т. С. Елиът, то настоящето издание ще ви достави искрена наслада, било то само с чудесното си оформление. Ако ли пък тепърва се събуждате насред пепелната сряда, заобиколени от кухи хора… Е, книгата може да послужи като чудесен пътеводител. Трудно бихте се разочаровали.

Александър Кълбов
е на 25, изучава журналистика във ФЖМК към СУ „Св. Климент Охридски“. Съумява да понатрупа известен опит в редакциите на „Труд“, „24 часа“ и „Bulgariautre”, макар тайничко да мечтае някой ден да види името си на страниците на National Geographic и Playboy. В момента работи като редактор и маркетингов експерт.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to