Какво ще се случи с британското изкуство и култура след Brexit?

25112888022_e7fdcdbdb1_b

Привържениците на Brexit надделяха. Според тях за Великобритания ще има повече ползи, отколкото негативи. Държавата ще е по-независима, няма да им пречи бюрокрацията в ЕС, която е спънка за самия него, ще намалеят емигрантите, ще бъдат спестени пари, които излишно отиват като членски внос в Брюксел. Но какво ще стане с търговските им взаимоотношения със Съюза и най-вече с пазара на изкуство, от който се възползват? Оказва се, че артистите във Великобритания са много дейни по усвояването на евро средства. Парите, които ще се спестят от членски вноски, бързо ще изчезнат, защото много капитали ще бъдат изтеглени от чуждите инвеститори, а липсите ще трябва да бъдат запълвани. Не е случайно, че хората на изкуството са против Brexit, защото за тях ще има предимно негативи.

Един от най-големите губещи е музикалнта индустрия. Тя формира 5% от икономиката на Великобритания. За миналата година в шестте най-големи пазара на ЕС са продадени 17% от албумите на британските артисти. Това са Германия, Франция, Швеция, Италия, Холандия и Испания. В тези страни само британската музикална индустрия притежава 1/3 от пазара. За тези резултати определено важна роля играе свободното движение на стоки, капитали и услуги в ЕС.

А свободното движение на хора е другото важно нещо за музикалната индустрия. Ако Обединеното кралство не запази правото си жителите му да пътуват свободно в рамките на Съюза, ще пострадат турнетата на британските изпълнители. Ако не, то поне ще им се създадат неприятни главоболия. Ще им трябват визи за всяко едно излизане от страната. Да не забравяме екипите, които седят зад всяко едно турне. Ще им се налага да описват цялото си оборудване, за да се предотврати евентуална незаконна търговия. Освен това всяко едно начинание ще им излиза по-скъпо, поради таксите, които ще плащат.

Не е учудващо, че 68% от звукозаписните компании предпочитат да не се стига до Brexit. Все пак британската музика държи 1/4 от пазара в Европа. Това генерира големи приходи, които дават възможност за разрастването на компаниите и откриването на нови работни места. Най-важното е, че се увеличават инвестициите в продуцирането на музика. Членовете на BPI (British Phonographic Industry) се тревожат дали в бъдеще ще ги има протекциите, които получават сега в рамките на Съюза. 90% от членовете желаят да продължат да бъдат част от дебата за новите паневропейски авторски права. Но дали ще бъдат допуснати до новите договори, след като със сигурност поради референдума ще загубят доверието на досегашните си партньори?

За 47% от членовете на BFI 1/4 от постъпленията им от чужбина са именно от ЕС. Според 59% от компаниите излизането от Съюза ще затрудни популяризирането на британската музика, а 56% вярват, че това ще има негативни последици за феновете извън Великобритания.

Поддръжниците на Brexit смятат, че развиващите се пазари са нова възможност за Обединеното кралство. Но това твърдение определено не важи за музиката по думите на Майкъл МакКлачи – съосновател на Moshy Moshy Records. Основният пазар за британската музика е европейският като най-близък в културно отношение. Според МакКлачи е невъзможно да се намери място на пазари като Бразилия, Китай или Индия. Те са коренно различни и имат силна историческа музикална идентичност.

Освен пазарите, ЕС предоставя и средства по оперативни програми, от които се възползва музикалната индустрия във Великобритания. През 2012 г. страната има 46% успеваемост по усвояването на средства. Това е почти двойно повече от средните за Съюза 24%. Ползите от това са големи, но често остават скрити за публиката. The Village Underground e склад в Източен Лондон, който е преобразуван в сцена с капацитет за 1000 зрители, която в момента се възползва от две европейски програми. Благодарение на финансовата помощ по програмата, те дават възможност за изява на нововъзникнали европейски изпълнители. The Village Underground е част от мрежата Trans Europe Halles. В нея членуват сцени като тази от цяла Европа. Идеята е да си разменят кадри от екипите с цел да обменят опит.

The Village Underground Източник: Google

The Village Underground; Източник: Google

На сцените на други изкуства като балета тревогите също са големи. По думите на Кевин О’Хара, директор на Кралския балет, британските арт организации сериозно се възползват от свободното придвижване на артисти в ЕС. Това дава възможност да се наблюдават най-добрите таланти на Стария континент и да бъдат привличани да работят в Обединеното кралство. Всяка една полза на Съюза помага на британското изкуство да е конкурентноспособно на световната сцена. Ако Великобритания напусне ЕС, ще бъде трудно да бъдат привличани и задържани таланти от световна класа. Това важи и за британските артисти, на които ще им бъде по-трудно да работят в страни от Съюза.

Средствата по европейските програми се оказват важни за музеите и галериите из страната. Дори и за творческия процес. Известният монумент на Антъни Гормли „Ангелът на севера“ е факт, благодарение на европейски пари, които са покрили абсолютно всички разходи по реализацията му.

Ангелът на севера; Източник: Wikipedia

Ангелът на севера; Източник: Wikipedia

Мартин Рот, немският директор на музея „Виктория и Албърт“, предупреждава, че при Brexit Лондон ще изостане от Берлин. Според него липсата на субсидиите за научна и творческа дейност ще бъдат голяма загуба и си представя, че в бъдеще немската столица ще придобие съществено значение за сметка на британската.

Но освен финансовите програми на Съюза, Великобритания ще загуби и правните предимства. Според закон от 1993 г. музеите имат правото да закупуват произведения на изкуството от национално значение на същата цена, за която са предадени в частни ръце. Пръстенът на писателката от XVIII век Джейн Остин и автопортретът на водещия придворен художник Сър Антъни ван Дайк са станали притежание на Националната галерия благодарение на този закон.

Привържениците на Brexit често посочват като аргумент, че много пари ще бъдат спестени, вместо да се дават за членски внос в Съюза. Виконтеса Хариет Бриджмънт, основател на “Bridgeman Art Library” през далечната 1972 г., споделя, че Британия има успешна арт сцена и при напускане на ЕС може само да спечели, защото така се освобождава от ограничаващите европейски закони. По нейни думи Обединеното кралство дава близо 20 милиарда паунда на година, които отиват за членството в Съюза, но едва половината се връщат в страната.

От друга страна тези, които не желаят напускане на ЕС, изтъкват, че няма абсолютно никакви гаранции, че определен процент от спестените пари ще отиват за изкуството. Твърде вероятно е спестеното да отиде по-скоро за покриване на загубите, които ще генерира икономиката при едно напускане.

Според Агниежка Прендота, творчески директор на единбургската “Arusha Gallery”, излизането ще има силно въздействие върху арт пазара. То ще бъде вредно за изложбените планове, възможностите за художниците и самия растеж на галериите. По-малките, разбира се, ще бъдат най-засегнати от евентуалните промени. За нея най-досадното би било креативните идеи да бъдат спъвани от нещо банално като логистиката.

Според Кловис Уитфийлд, арт историк и основател на галерията “Whitfield Fine Art” през 1979 г., ЕС не разбира сектора. По негови думи пъстроцветният свят на изкуството Брюксел го възприема като черно-бял и строго го контролира като всеки друг бизнес в Съюза. Това го ограничава и Уитфийлд желае секторът да бъде по-либерализиран.

Обединеното кралство е третият по големина пазар на изкуството в света и страховете от Brexit за момента не спират собственици на галерии да се стичат към Лондон. Базираната в Австрия и Франция “Galerie Thaddaeus Ropac” наскоро е сключила договор за отваряне на първия си клон в Лондон.

2

Въпреки това галериите в континентална Европа ще усетят негативите от Brexit. Ако се върнат таксите за внос и износ, това може да не е голям проблем за самите галерии от гледна точка, че допълнителните разходи ще ги покрие крайният клиент. Но пък това неминуемо ще намали търсенето.

Покрай Brexit изникват много въпроси, които създават разногласия в сектора и го разделят. Преди да се стигне до окончателни действия трябва добре да се обмисли всичко. Всеки един резултат по-нататък ще въздейства по различен начин.

Твърде възможно е много от притесненията да не се сбъднат, защото със сигурност Великобритания ще обсъди възможностите с Брюксел да придобие статут като този на Швейцария и Норвегия. Обаче тези две държави продължават да плащат обичайните такси за търговия, въпреки че те са много по-ниски отколкото за други извън ЕС. Те пак спазват определени правила на Съюза, но тъй като не членуват в него, не могат да им влияят.

Друга възможност е всички страни да бъдат удовлетворени чрез взаимни компромиси, като ЕС направи нужните реформи, за да бъде избегната сковаващата бюрокрация и ограничаващите правила, които накараха британците да пожелаят да напуснат. Твърде вероятно е това да стане, защото евроскептицизмът има вече сериозни основи и в други страни от съюза, дори и сред членките основателки.

Но да не навлизаме повече в територията на евентуалните прогнози, защото политиката не е нещо особено приятно на допир.

Автор: Калоян Гуглев

Калоян Гуглев
е на 21 години. Роден във Варна и изучава журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Интересеува се основно от театър, история и футбол. От време на време се задълбава и в други временни интереси.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to