Jeremy? – кралете на българския инди рок

1Черно и бяло, цигарен дим, алтернативно рок звучене, дрезгав вокал и меланхолични рифове. Jeremy?’ съчетават динамика, енергия и замисъл в изкуството си. Всичко това поставя още една въпросителна след името им – нима в България може да се прави такава музика? Ерсин Мустафов (вокали и китара), Ташо Колев (китара), Росен Ватев (барабани), Емо Бонев (бас и вокали) с лекота и талант постигат своето отличително брит звучене. С клиповете си към песните ‘Fake Fruits’ и ‘Hope’ те издигнаха българския инди рок на съвсем нови висоти. А философията им за живота и изкуството най-добре дефинират самите те:

„Смятаме: времето в цигари, парите в брой големи уискита, разстоянието в децибели, скоростта в темпо, пространство в брой хора, тегло в литри, височина в талант, благодарност в аплодисменти, любов в сутиени, истинските фенове в споделяне и подкрепа на авторска музика.”

Защото истинският рокендрол е начин на живот.

UrvAYF0HplnOm-i9f9M7_IW9y2czyeh1ZlKMby6DEdE

Представете ‘Jeremy?’ с няколко думи. Как започна групата и с какво се занимавахте преди това?

Ние сме група, която прави съвременен рокендрол. Ние (Ерсин и Таш) сме заедно от училище. Първо в един проект, по-късно в друг формат, но винаги сме били заедно, малко по-късно се присъединиха и Росен и Емо. Никога не сме правили нещо друго, освен музика. В различни етапи имаме пропуквания, кoгато и той, и аз сме работили като бармани в заведения. Таш беше управител на легендарното ‘Radio Café’, но тези моменти не продължават дълго, за щастие. Музиката е нашият смисъл и призвание, всичко останало – разсейване от основната цел.

Често ли ви се случва хората да не знаят, че сте от България?

Интересно ни е да четем коментари в YouTube под ‘Fake Fruits’ и ‘Hope’. Има много и позитивни. По тях съдим, че се случва и това, че сме българи да е изненада, но като цяло – никога не сме го крили и не сме търсили да избягаме от корена, напротив. Горди сме да постигаме резултати на ниво и с това да радваме семействата, приятелите и феновете ни. Тези от тях, които са от самото начало с нас – всички са от България.

Казвали сте, че името ви идва от песента на Pearl Jam – ‘Jeremy. А откъде дойде въпросителният знак накрая?

От практична и егоистична гледна точка дойде просто намясто. Като начало ‘Jeremy?’ не е име на човек, а на проект. Има послание и смисъл като дума. Референцията към ‘Pearl Jam’ беше важна за нас в даден момент, но името ни има и по-широк смисъл. Всеки може да провери  какво означава на английски език думата ‘Jeremy’*. А да се кръстим сами така има и известна доза самочувствие. Нека въпросителната накрая напомня, че всяко име трябва да се заслужи. Също да не пропуснем Therapy?, които са с въпросителна, а ние сме имали и такъв период на любима музика. А и е по-удобно при online search. Освен това е приятно винаги да има такъв въпрос, на който може да отговорим и да разкажем много неща за себе си. Въпросът за въпросителната.

Кои са групите, които ви вдъхновяват и от които черпите идеи?

Оо, за да изброяваме, можем да направим едно цяло интервю само за любимите ни групи. Целият ни свят е музика и обичаме много артисти. Тези, които сега ни вълнуват и вдъхновяват, са основно нови имена като ‘Biffy Clyro’, ‘Foals’, ‘Royal Blood’.

Песента, която е вечна за вас?

‘Fake Fruits’.

3

Клиповете ви винаги са оригинални, със страхотен замисъл, динамика и атмосфера. Откъде идват идеите ви и кой стои зад реализацията?

Благодарим за хубавите думи! И ние ги харесваме. Имахме страхотното удоволствие, късмет или съдба да срещнем Жоро Манов. Основният двигател на визуалната интерпретация на ‘Jeremy?’. Той ни разбира наистина добре и надгражда музиката по възможно най-добрия според нас начин. Скоро предстои да излезе още един нов сингъл – ‘Two Weeks To The Great Escape, като по клипа към него отново работи същият екип от Clamer Studio, отново идея и режисура от Жоро Манов, оператор любимият ни Крум Родригес. Скоро ще излезе официалната информация за промоцията на сингъла, надяваме се много да ви хареса също.

Разкажете ни малко повече за процеса на раждане на едно парче на ‘Jeremy?’.

В момента работим по дебютния си албум и тази тема ни е особено актуална. Най-често средата ни вдъхновява. Мелодията, рифа или късчето, което после се превръща в завършен сингъл, първо се ражда на акустичната китара, която винаги е с нас. Тя е една такава обикновено-необикновена. С дупка в нея. Но всичко, което свирим, първо е звучало от точно тази китара. След това, разбира се, всички в бандата работят по песента, когато се събираме да свирим. Най-важен е моментът, в който свирим песента за първи път на сцена. Тогава се усеща какво ще представлява самият трак, а и каква е чистата реакция на публиката. Много любим момент. От там нататък е много работа вкъщи, в студиото. Вдъхновението отстъпва на упоритост и желание за работа до детайл. Изморително е и си взима своето. Всеки вгражда от себе си в песните. Това е работата със сърце – работата на артиста – изхабява, но и зарежда. Красиво е.

Каква е историята зад Fake Fruits’?

И тя е красива. Разбира се, зависи от гледната точка. Става дума за любов, но някак си наопаки. Май Пушкин беше казал, че ако една любов е несподелена, всъщност не е била любов. Така че е трудно да се каже за какво става дума, но като че ли докосва много хора, защото всеки изпитва подобна дълбочина на емоциите. Заради нещо, заради някого. За това има смисъл да се прави музика – за да може хората да усещат и знаят, че не са сами в това, което им се случва.

Имате доста участия в чужбина, а много групи предпочитат да се реализират на запад. Къде искате да се развивате?

Там, където има реален пазар. Където човек може да живее от музика. Ние много обичаме българската сцена. Особено тази в „Терминал 1” – мястото, на което обикновено можете да ни чуете наживо. Сигурно никога няма да спрем да свирим там, защото там откриваме нашите хора. Или те откриват нас, също. Но едно място или няколко за цялата страна са крайно недостатъчни. Също и самият мащаб определя колко можем да се развием тук. Затова търсим по-широка аудитория. Опитваме се да имаме продукт, който може да се въприеме и на по-развити пазари от бизнес гледна точка. Темата е малко трудна, но в крайна сметка всичко стига до там дали хората искат и могат да дават пари за музика. В България искат. Друг е въпросът могат ли и колко им се помага или пречи в това отношение.

4

Кой е най-якият концерт, на който сте били?

Дотук може би участието ни в ‘The Great Escape’ – фестивал за независими артисти, в началото на тази година в Брайтън, Великобритания. Освен това, че имахме шанса да свирим пред представители на много и различни по мащаб музикални компании, всъщност успяхме да се забавляваме много, като срещаме някои от любимите си групи като ‘Birth of Joy’ или ‘Hektor Bizerk’, с които имахме общ гиг. Изкарахме страхотно и на ‘Rock For People’, Пилзен, Чехия. Изключително добро ниво, организация и силен line up. Там свирихме на една сцена с ‘Foals’ и ‘Motorhead’ например.

Какво е мнението ви за българската музика като цяло в момента? Има ли място за добрия стар рокендрол на родната сцена?

„Добрият стар рокендрол” може да бъде малко объркващо понятие. За нас рокендрол на първо място е начин на живот, след това определение за музикален стил. Рокендрол e и Ива Янкулова, която направи официален кавър на ‘Fake Fruits’ – какво като е един от най-красивите ни родни модели. Та, имаме силна надежда и се опитваме да дърпаме напред, колкото можем. По-скоро се стараем да чуем мнението на публиката ни. Ако тя расте и ни подкрепя, купува музиката ни и идва на концертите ни – значи родната сцена наистина се променя… или дори можем да кажем изгражда.

Правите страхотни кавъри на концертите си. Имате ли любими?

Да не прозвучи обобщаващо, но всичките ги харесваме. Не свирим музика, която не ни вдъхновява и прави щастливи. Наистина кавърите, които все още свирим, са в сетлиста ни, защото вярваме, че те ни допълват, а и че така даваме още повече на нашата публика. Те не отменят авторската музика, която правим. Но ѝ придават нужния нюанс. Правили сме трибют концерти на ‘Radiohead’ и на ‘Arctic Monkeys’. Може би това отговаря на въпроса кое е любимо.

2

С кои банди/изпълнители бихте искали да работите?

С много от силните днес като ‘Foo Fighters’ например. Дори ‘Metallica’. Но и с част от тези, които вече ги няма. Ако можем да си избираме, хехе. Например Ейми Уайнхаус или пък Джими Хендрикс. Ох, много сложно, с много музиканти ни се работи. Сега имахме възможност да работим с Краси Тодоров**. Много е важно за нас, че когато потърсим някой за проект или каквото и да е, има позитивно отношение и в повечето случаи – позитивен отговор. Хубаво е, когато музиката не се дели, и хората, които го правим, се обединяваме в нейно име, а не се делим.

Подробности за предстоящ албум? Върху какво работите в момента?

Точно в момента завършваме част от вокалните партии в Дъблин. До седмица–две излиза следващият ни сингъл заедно с нов клип към него, а на неговата промоция ще обявим датата на излизане на албума. Вълнуваме се много.

Какво бихте пожелали на читателите на Под моста?

Четете повече. Под моста и навсякъде.

И слушайте хубава музика!

* Jeremy – произлиза от библейското име Йеремия. Използва се за деца, които са надарени с голям мозък или полов член. Също така се използва като заместител на „перфектен”.

** Красимир Тодоров – музикант (клавишни), бивш член на група D2

Габриела Канджева
е на 25, завършила е Журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Интересува се от литература, кино и най-вече от музика. Има своя категория песни – космически: онези, които се слушат в кола със спуснати прозорци, за да може свободата да нахлуе вътре с вятъра. Извън сайта работи като журналист и редактор.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to