„JEREMY?”- за „фалшивите плодове“, които вдъхновяват истински песни

jeramy

Берлин. Трети декември. Група JEREMY?” са на турне от 30.11 до 04.12 заедно с колегите си от „Остава“ и „Dead mans hat, организирано от GIBELIN AGENCY. Градовете, в които вече са свирили, са Амстердам, Франкфурт, Дюселдорф. Утре ще са в Мюнхен.

Концертът току-що приключи. Чакам в задимения бекстейдж. Светлината е приглушена, обстановката – някак творчески хаотична, типично за Берлин. След по-малко от час момчетата от „JEREMY? се появяват на вратата. Ако преди дори за момент съм си представяла, че те са главозамаяни от неочакваната известност, то сега всички съмнения са изчезнали. Тяхната непринуденост, вниманието им към всеки фен и искрената им радост от всеки положителен отзив ми напомнят на рок-бандите в училище. Те не мечтаеха за известност или всеобщо одобрение. Просто свиреха заради самата музика и това беше достатъчно. Като „JEREMY?“. Вокалистът на групата Ерсин Мустафов сяда на дивана до мен и с плаха усмивка пита – „Е, хареса ли ви концертът?“. Това не е началото на едно интервю в класическия смисъл на думата, а на един откровен разговор за музиката, изкуството като начин да докоснеш другите и за надеждата, която остава след любовта.

Карина Николова: Часът е 1:20, ние сме в хипстърски берлински клуб – какви са първите емоции и впечатления от концерта?

Ерсин Мустафов: Беше много яко! Ние сме свирили в Берлин за първи път преди година- година и половина с една банда, която се казва Final stare”. Това беше първият ни берлински experience /преживяване/. За съжаление, имахме само четири часа в Берлин и трябваше да летим обратно към България за друг концерт. Този път ще имаме възможността да пренощуваме поне в града и да си тръгнем на следващия ден /смее се/. Ние всички много харесваме Берлин. Вълнува ни това, че е свободен град, който дава дом на хора, които са с либерално мислене. Идваме от Амстердам и го намираме за сходен град. Концертът мина много яко, публиката реагира положително на нашите песни, което е важното за нас. Все пак това е експериментът, който правим – да свирим музиката, която сме записали, пред публика и да наблюдаваме нейната реакция. Това е отправната точка за нашия следващ албум.

Винаги след „JEREMY?“ има една въпросителна. Как ще отговорите на този въпрос за тази година? Коя е група „Джереми“ към днешна дата?

dada_resultГрупата е в период, в който свири пред публика, най-различна на най-различни точки по света. В последните шест месеца имаме възможността да свирим пред хора, които за първи път ни виждат и слушат както ти. Имахме късмета да пътуваме, да бъдем на европейско турне заедно с групата Queen, което ни даде опит, който ни беше необходим да си повярваме и да видим как го правят най-големите, да почерпим от техния опит. Това ни подейства супер вдъхновяващо!

Имахме силно концертно лято в България. Много хора вече бяха чували за нас благодарение на това, че вече бяхме пътували с тази банда. Имахме доста успешни концерти, които продължават и до този момент. Това е периодът, в който ние представяме нашия нов албум. За наше щастие, той се продава много добре. Не сме станали милионери /смее се/, но е хубаво, когато в период, в който музиката се продава трудно в световен мащаб, една група, която не е подписала с нито една музикална компания, с един малък екип да успее да продава на нормално ниво своя албум и да има концерти пред нова публика. Това е групата в момента.

Каква е мисията на „JEREMY?“ за следващата година? Планувате ли подписването на договор с някоя звукозаписна компания?

Ние винаги стоим отворени. Досега сме получавали най-различни предложения, които не са ни удовлетворявали. Ние не сме на 18-19 години и тепърва да се сблъскваме с музикалния бизнес. За добро или за зло, вече сме минали тази възраст, натрупали сме опит и знание, което ни помага да избираме правилно стъпките, които правим. Плановете ни са да започнем да работим по втори албум и това, да сме живи и здрави всички, ще започне да се случва от януари месец. След това имаме планове как да представяме новата си музика пред нова публика. Това е нашата цел – все повече хора да успеят да ни чуят на живо или да чуят наш запис по радиото, или да видят наш видеоклип, затова полагаме и толкова усилия нашите видеоклипове да са на високо ниво, а и да ни харесват на нас, самите. Това също дава добър резултат.

Ако не е тайна, мога ли да попитам как се случи вашият успех, при условие, че зад гърба ви не стои голяма компания? Тръгнали сте от концепцията за малка група и изведнъж… сте в Берлин.

Не е „изведнъж“. Това е път, който сме извървели и който сме изстрадали. За щастие, е увенчан с някакъв, силно казано, успех, но с нещо, което да удовлетворява, което да имаме възможност да правим редовно, често. Не се е случило като с щракване с пръст /щраква с пръст/, но имаме щастието да работим с хората от нашия екип, които ни помагат страшно много за всичко – за планиране, как да действаме, какво да правим. Това прави нещата различни, а не на ниво, на което да разчитаме на случайността. Вървим по стъпките, които сме планирали. Една група, един изпълнител или човек, който се занимава с някаква форма на изкуство, трябва да умее да планира своите стъпки и да има подкрепата на хора, които вярват в неговата идея също толкова, колкото и той.

Споменахте, че пътят е бил „изстрадан“? Какво ви беше най- трудно през целия процес на израстване до този момент?

Няма само едно нещо. Пътят е труден за всички хора, които искат да реализират идеите си. Да не казвам „да постигнат мечтите си“, понеже пак звучи гръмко. Всеки човек иска да постигне нещо в своя живот. Дали това ще е в група, или да е директор на банка, или да има семейство и да отглежда деца, или да сади домати, няма значение. Всеки иска да направи нещо в този живот и среща трудности по пътя. Затова казах, че сме го „изстрадали“. Не е било нещо ужасяващо, просто е дълъг път. Той неминуемо е свързан с жертви. Всъщност чак сега разбрах… Като малък възрастни хора са ми казвали: „Изкуството изисква жертви“ и съм се чудел какви жертви изисква изкуството, но когато живееш по този начин и мине някакво време, започваш да разбираш тази реплика

dzherami

Колегите Ви от „Остава“ са вече от 25 години на сцена. Какво искате да запазите в „JEREMY?“ след 25 години? С какво не може да се направи компромис?

С песните! Искаме да правим такива песни, каквито правим сега, затова и не сме подписвали договор с някоя компания. Не искаме да се съобразяваме с вижданията на хора, които разглеждат това само като бизнес. Това, което ни отличава, е, че правим музиката, която ни харесва, а не която ще се продава.

Когато изпълнявате песента си Fake fruits”, около нея се усеща някаква специална аура. Защо песента е толкова важна за Вас и как се роди самата песен?

Защото е по действителен случай /усмихва се широко/. Не бе, просто “Fake fruits” е песен, която може би имаше такъв ефект, защото е откровение, което всеки човек разбира, защото и чрез текста, и чрез мелодията самата песен кореспондира с чувствителността му. Всеки се влюбва, всеки се разочарова от влюбване. Може би всеки чувства песента много лично, защото тя стига до сърцето.

Това е най-якото на това, да правиш музика, защото създаваш нещо, което е толкова значимо колкото за теб, толкова и за хора, които ти дори не познаваш. Това не се случва с други неща. Мисля си, че само с изкуството в една или друга форма може да се случи – да докоснеш някого, когото не познаваш, с нещо. Дали ще е красива история, дали ще е красива картина или сантиментална песен, това е връзката между хората. Не буквална, не като просто да си говорим като с теб сега и да си обясняваме неща, за да се разберем. До този момент сигурно сме си казали поне 400 думи, а “Fake fruits” има не повече от 30 думи, но тя ти говори много повече от това, което ти казвам аз в момента в тоя късен час /смее се/

А защо “Fake fruits” / фалшиви плодове/?

Fake fruits” е песен за това, когато разбереш, че това, което си си мислел… не е това /смее се/, за разочарованието, през което всеки минава… Може би не всеки… Има и щастливци.

Тогава каква е рецептата за всички, които са разбрали, че плодът е бил малко „fake” /фалшив/ … или много?

Няма рецепта. Всеки трябва да си носи кръста /смее се/. Ако има нещо да му се случва, то ще се случи, независимо какви усилия положи да го предотврати. Всеки човек има история и тъй като хората сме доста еднакви, колкото и да си мислим, че сме различни, на всички ни се случват почти едни и същи неща през целия живот. Музиката е средство, за да успеем да комуникираме по-лесно.

За да завърша това интервю, бих използвала цитат от ваша песен: “Hope until it hurts” / Надявай се, докато заболи/ Може ли да започнем новата година с нова надежда, или това е прекалено клиширано?

/смее се/ Напротив! Аз точно в това вярвам, иначе няма смисъл, иначе всичко е загубено. Надеждата… не е опасно нещо /усмихва се широко/. Тя е полезна и всеки има нужда от нея. Ще ми се хората да вярват повече в себе си и в околните, защото това е стартовата позиция, която ще ги накара да се чувстват щастливи.

Снимки: Магдалена Илиева

Берлин, 2016

Карина Николова
е на 24 и изучава магистърска степен по „Медии и политическа комуникация“ в Берлин. Чете книги и пише разказии, статии и кратки истории от дете. В германската столица намира най-голямото си вдъхновение – различните хора и култури от цял свят

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to