Игра на лудостта и лудост в играта: Хоакин Финикс в най-добрите му роли

Хоакин Финикс притежава във филмографията си пъстра палитра от жанрове. През ранните си години участва в няколко от онези очарователни семейни комедии, които те карат едновременно да повръщаш и да се радваш. След това преминава жанрово към драмата и трилъра, за да стигне до „Гладиатор“ и да отвори големи врати пред себе си. Следват всички онези прекрасни филми, в които виждаме смесица от лудост и добра игра, а също и няколко документални филма.

Лудостта и добрата игра в Хоакин Финикс са в изненадваща симбиоза. Той не стига чрез добра игра до лудост или чрез лудост до добра игра, а използва двете умело, за да придава на образите си допълнителен слой загадъчност, но категоричност. Представям ви петте най-добри роли на актьора, в които лудостта и добрата игра вървят ръка за ръка.

Рей Еууд в „Пишман войници“ (Buffalo Soldiers, 2001)

В тази абсолютна сатира Хоакин Финикс играе главната роля на Рей Еууд, който е доста неприятен, но пък интересен образ. Филмът най-искрено представлява пародия, но от онзи добър вид пародии, които не позволяват крайно окарикатуряване.

Героят на Финикс е от неприятно умните хора, които използват ума си, за да се облагодетелстват неморално. Разбира се, в образа има и няколко момента на добродушие и умиротвореност. Останалото е цинизъм и много добро балансиране от страна на актьора. Той не използва дори за момент типичните за сатирата преекспонирани мимики и движения, а иронизира образа си чрез излъчване, вътрешна нагласа и един специфичен момент на нелепа телесна пластика. В допълнение онова излъчване на лека лудост у Финикс ни кара да се чудим, изцяло извън сценария, какво точно е вършил Еууд в миналото си.

Джони Кеш в „Да преминеш границата“ (Walk the Line, 2005)

Да преминеш границата“ е биографичен филм за Джони Кеш, а в неговата роля влиза Хоакин Финикс. Една от най-добрите черти на лентата е, че не си позволява да тълкува събитията вместо нас, а ни оставя да извадим изводите си сами. В тази посока е насочена и играта на Финикс.

Той играе Кеш като човек, който преминава в душевното си състояние от вдъхновен, но откъснат от света, към вглъбен и агресивен към себе си. За тази своя роля Хоакин Финикс прекарва шестте месеца преди началото на снимките на филма в пеене и свирене на китара. Така във филма, вместо да се използват оригиналните записи на Джони Кеш, песните са изпети от Финикс. Резултатът е една впечатляваща роля, която притежава много енергия и емоционална наситеност. Хоакин дава на филма още органичност на действието и високо музикално качество, които са оценени високо – актьорът е номиниран за „Оскар за най-добра мъжка роля“.

Фреди Куел в „Учителят“ (The Master, 2012)

Щом се отнася до лудостта в ролите на Хоакин, това определено е най-откровено умопомрачената му роля в киното досега. Не само защото реално героят е неуравновесен и агресивен алкохолик, но и защото актьорът успява да изиграе и предаде тези качества особено първично и брутално естествено.

Финикс се състарява духовно и визуално – прегърбва се преносно, но и съвсем буквално. Приел е специфичен маниер на говорене с половин уста, а изражението му се сменя по-бързо и от настроенията на героя му. Актьорът представлява постоянно опъната нервна струна, а играта му се лута между привидно спокойствие и хаотично безумие. И тогава, в края на филма, изведнъж, героят му се успокоява без никакъв преход извън посочения от сюжета, който е повече от нереален. Въпреки това обаче, Хоакин не излъчва нелогичност, защото лудостта съществува, макар и притъпена целенасочено от актьора.

Тиодор Туомбли в „Тя“ (Her, 2013)

В тази роля на Финиск лудостта в играта му се е скрила, за да се преобразува в уравновесеност. „Тя“ ни пренася в бъдеще, където човекът не общува чрез компютъра, а с него. Тиодор преминава през катарзис – от нещастен и вглъбен става екзалтирано радостен, за да се превърне в уравновесен и опознал себе си човек. По пътя му помага героинята на Скарлет Йохансон, която е операционна система.

Филмът създава свят, в който компютърът, или операционната система, е възприеман като човек. Комуникацията с него е сведена до съвсем ежедневна и естествена. И тук идва най-важната задача на Финикс в тази роля – да втълпи много внимателно, че разлика между човекът и ОС има. Актьорът не само успява, но го прави дори без да омаловажи по някакъв начин случилото се в сюжета и изпитаното от героя му. Друга приятна черта на играта на Финикс тук е, че дори героят му да е тотален хипстър по всички стандарти, той не му позволява да е претенциозен или снизходителен.

Док Спортело във „Вроден порок“ (Inherent Vice, 2014)

Ех, колко е прекрасен този „Вроден порок“ (да не говорим за саундтрака му). Тук Финикс работи за втори път след „Учителят“ с режисьора Пол Томас Андерсън и резултатът е повече от добър. Ролята на актьора в тази лента няма нищо общо с тази на Куил, а героят Док Спортело е далеч по-многопластов и притежаващ самоконтрол.

Док използва мозъка си умело и по предназначение в една абсурдна обстановка. Той е принципен и добър емпат, макар че предпочита само той да знае това. Хоакин Финикс очевидно разбира много добре психологията на героя си и си обяснява наличието на определени чувства в него. Той не изопачава или подценява характера на Док, а го предава чрез точните емоции и още по-точните количества. Героят му е последният бастион на някакъв оцелял разум, който в дадената обстановка е истинско чудо и щастие. А за да покаже това, Финикс използва едни прекрасни прецизни взирания в абсолютно недоумение и шок, които просто крещят: „Какво, по дяволите?“.


Хоакин Финикс излъчва лудост. Понякога приятна, от онзи хубавия вид на отдадените артисти, понякога първична и дива, за да е максимално достоверна играта му. Често в нея се промъква малко сарказъм, а още по-често в нас – задоволство от наличието ѝ. В „Гладиатор“, където Хоакин играе антагониста Комод, героят на Ръсел Кроу паметно крещи ‘Are you not entertained?!’. Мненията за „Гладиатор“ и до днес са поляризиращи, но със сигурност сме ‘entertained’ от последвалите филми на Хоакин Финикс.

Илияна Маринкова
изучава журналистика в Софийския университет. Интересува се от всички добри проявления на киното, театъра и музиката. Обича кучетата и морето.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to