Джоузеф Гордън-Левит – обещаващият талант на много полюси

Сред неоспоримите качества, които един актьор може да притежава, са това сам да предизвиква себе си, да умее да излиза извън своята зона на комфорт и да бъде като хамелеон на големия екран. Това описание чудесно пасва на един симпатичен джентълмен, който със сигурност не ви е оставил безразлични със своите превъплъщения в киното през последните години – Джоузеф Гордън-Левит. За своята вече 20-годишна кариера актьорът се движи успешно на гребена на вълната, както в независимите кинопродукции, така и в големите блокбъстъри. От нещастно влюбен младеж през наемен убиец до болен от рак мъж, неговите роли в комедията, екшъна и драмата го превръщат в един от истински обещаващите таланти на съвременното кино. Нека разгледаме неговия творчески път от първите изяви до настоящия му успех.

joseph-gordon-levitt-PodMosta

Джоузеф Гордън-Левит е роден на 17 февруари 1981 година в Лос Анджелис, Калифорния в семейство, което безспорно отрано му повлиява да се ориентира по пътя на изкуството. Родителите му са работили в радиостанция, а неговият дядо Майкъл Гордън е бил добре познат филмов режисьор. Малкият Джоузеф проявява интерес към актьорството съвсем сам от най-ранна детска възраст и скоро неговият талант започва да се отплаща. След множество малки роли в киното и телевизията истинския старт на неговата кариера бележи популярният комедиен сериал „На гости на третата планета”. Там го виждаме в образа на интелигентния дългокос тийнейджър Томи Соломон, който всъщност изобщо не е тийнейджър, а столетно извънземно. В последния шести сезон на сериала Джоузеф участва само като гостуваща звезда, защото по това време се налага да се съсредоточи върху образованието си. За известно време оставя на заден план актьорството, за да учи френска литература и история в престижния университет на окръг Колумбия.

През 1999 година си партнира с Хийт Леджър в романтичната комедия „10 неща, които мразя в теб”. Там той играе новия ученик Камерън Джеймс, който безнадеждно хлътва по популярната красавица на гимназията и наема „лошото момче” Патрик Верона (Леджър), за да му помогне да излезе на среща с нея. Това е типичният тийнейджърски филм от 90-те, но представен по изключително грабващ начин с препратки към Шекспировата комедия „Укротяване на опърничавата” и с интересни диалози и герои. „10 неща, които мразя в теб” затваря страницата на тийнейджърския комедиен образ за Джоузеф Гордън-Левит. Оттук насетне се развива неговият преход от детска звезда към успешен млад актьор – преход, който не всеки на неговото място успява да постигне.

10_things_i_hate_about_you_jgl_PodMosta

Следващият етап за младия талант са по-сериозните и сложни драматични роли, предимно в независими филми, заради които по-късно ще се утвърди неговото име като едно от водещите в независимото киното. Такива заглавия са ‘Mysterious Skin’ (2004), ‘Brick’ (2005) и ‘The Lookout’ (2007). Филмите по нищо не отстъпват на големите холивудски продукции, развиват допълнително актьорския талант на Джоузеф Гордън-Левит и доказват неговия потенциал в драматичните превъплъщения. Поредният голям успех идва с „500 мига от любовта” през 2009 година. Сюжетът на филма ни представя Джоузеф в ролята на безнадежден романтик, който минава през серия от разочарования със своята половинка Съмър (Зоуи Дешанел), за да достигне до важни истини за любовта. Филмът е смесица от приятен, свеж хумор и сложни вътрешни конфликти и добавя още един оттенък в палитрата от превъплъщения на актьора. За тази роля Джоузеф Гордън-Левит получава и номинация за „Златен глобус” същата година.

Младият актьор не се задържа за дълго на едно място и скоро прави остър завой към мащабните кинопродукции. Това се случва с помощта на Кристофър Нолан и неговия хитов научнофантастичен филм „Генезис” от 2010 година. Там Джоузеф Гордън-Левит застава рамо до рамо на снимачната площадка със звезди като Леонардо ди Каприо, Марион Котияр и Том Харди. Във вселената на паралелните реалности на сънищата, построени на отделни нива, Джоузеф Гордън-Левит е Артър – дългогодишен сътрудник на опитния екстратор Коб (Леонардо ДиКаприо). Работата на екстратора е да открадне идея от съзнанието на човек, докато сънува, но този път героите им трябва да направят точно обратното – да внедрят чужда идея в ума на набелязаната жертва или да осъществят така наречения „генезис”. Освен че сюжетът му сам по себе си е изключително интригуващ, „Генезис” комбинира спиращи дъха екшън сцени с изобразяването на сложното, противоречиво подсъзнание на човека. Филмът на Нолан представя Гордън-Левит в нова светлина и подсказва за неговите несъмнени качества и в екшън жанра. Освен всичко друго актьорът прави почти всичките си каскади в лентата абсолютно сам. За суперефектните си екшън сцени Джоузеф по-късно казва, че са представлявали голямо предизвикателство за него, защото отнемат много време и усилия. Е, времето и усилията определено са оправдани. Сигурни сме, че всеки, който е гледал „Генезис”, е затаил дъх пред незабравимата сцена с нулевата гравитация в хотела, сънуван от Артър, когато той скача по стените и таваните и стреля с пистолета си. Изглежда точно толкова невероятно, колкото и звучи.

Кристофър Нолан очевидно оценява високо качествата на Джоузеф пред камерата и затова през 2012 година го виждаме в друг филм на именития режисьор – „Черният рицар: Възраждане”. За актьора това е един до известна степен сантиментален успех, тъй като не всеки може да се похвали, че е изпълнил детската си мечта и има роля във филм за любимия си супергерой. Там той влиза в образа на младия полицай Джон Блейк, за когото Батман е пример от дете и който представлява препратка към образа на помощника на Черния рицар Робин. Въпреки това никога не го виждаме в неговия супергеройски костюм с жълто наметало, а само в полицейска униформа.

Изненадващо или не, най-голямо признание Джоузеф Гордън-Левит получава не толкова за участието си в големи холивудски продукции като „Генезис” и „Черният рицар: Възраждане”, колкото през 2011 година за драматичната комедия „50/50”, режисирана от Джонатан Ливайн. Филмът е вдъхновен от истинска история и разказва за борбата с рака на младия мъж Адам и за пътя, който изминава с помощта на своя приятел Кайл (Сет Роугън). Въпреки тежката си и не много забавна тематика, филмът е далеч от депресиращ и успява да ни разсмее неведнъж. Подобни събития като обръсването на главата на Адам например, са поднесени с голяма доза хумор, за което допринася и екранния партньор на Джоузеф – Сет Роугън. Филмът донася на актьора друга номинация за „Златен глобус” и е едно прекрасно попълнение в комедийните му превъплъщения, като освен това отново доказва неговото майсторско балансиране между независимото и студийното кино.

През 2012 година Джоузеф Гордън-Левит отново се впуска в екшън жанра с ролята си на наемния убиец Джо в „Looper: Убиец във времето”. Фактът, че стои адекватно на екрана на подобни продукции след ролите си на добродушен и донякъде наивен младеж във филми като „500 мига от любовта” и „50/50”, говори добре за неговите актьорски предимства. В лентата си партнира с Брус Уилис, чийто герой е самият Джо, изпратен от бъдещето, за да бъде убит от самия себе си. С тази си роля Джоузеф Гордън-Левит потвърждава впечатлението, че се вписва идеално в света, създаван от научнофантастичните филми и ни кара тайно (или не чак толкова тайно) да искаме да го гледаме във все повече такива превъплъщения.

Истински нестандартното превъплъщение за Джоузеф Гордън-Левит идва през 2013 година с филма „Дон Джон”, където си партнира с красивата Скарлет Йохансон и носителката на „Оскар” Джулиан Мур. Това е филмът, в който Гордън-Левит влага най-много работа, тъй като, освен главна роля, това за него е и режисьорски и сценарен дебют. Интересно е, че със своя първи опит като режисьор той си възлага роля, напълно различна от заявеното досега амплоа. Може би мнозина са се съмнявали, че ще го видят в подобен образ, защото той е отреден по-скоро за боговете на женските фантазии като Чанинг Тейтъм. Но това само затвърждава факта, че Джоузеф е човек, който обича да предизвиква сам себе си. Джоузеф Гордън-Левит е от онзи тип мъже, с които искаш да създадеш семейство и да остарееш, или поне така чух наскоро. В „Дон Джон” той е абсолютната противоположност на този тип мъже, а именно влюбен в нощния живот и красивите жени сваляч с прекрасно тяло, пристрастен към фитнеса и хубавите коли, но най-вече към порното. Порното е неговият най-голям порок, който впоследствие се оказва, че пречи на новата му връзка с Барбара (Скарлет Йохансон). Барбара пък на свой ред се прехласва по романтичните филми, които, както Джон твърди, са нейното порно. Този филм по съвсем непретенциозен и забавен начин се съсредоточава върху илюзиите в любовта, представени от героя на Джоузеф Гордън-Левит и героинята на Скарлет Йохансон. Той е част от мъжете, чиито очаквания от секса са оформени от порноиндустрията, защото там всичко се случва лесно и както той иска, а тя е част от жените, паднали в жертва на нереалистичните си любовни очаквания от мъжете, причинени от гледането на сладникави романтични филми. „Дон Джон” не претендира да бъде филм с многобройни качества, но е едно чудесно начало за своя режисьор и сценарист, който получава и номинация за ‘Independent Spirit Award’ в категорията „Най-добър първи сценарий”.

Последната му голяма изява в киното е в биографичната драма „Живот на ръба”, която представя прославутата разходка на въжеходеца Филип Пети по въже, опънато между Кулите близнаци на Световния търговски център. Филмът от 2015 година е режисиран от Робърт Земекис и се съсредоточава върху важни елементи от живота на младия Филип Пети, изигран блестящо от Джоузеф Гордън-Левит с цялата гама от емоции, които може да покаже. Това е една история за човек, отправил се по пътя на своята най-голяма мечта, за жертвиете, които трябва да положи и неразбирането, с което трябва да се сблъска. Ролята дава широко поле са изява на Джоузеф Гордън-Левит и това е може би първият му толкова многопластов и комплексен образ, където има възможност да демонстрира пълния потенциал на своя талант. Актьорът грабва тази възможност и не ни разочарова нито за миг. Героят му е изправен пред на пръв поглед непреодолими психически и физически препятствия, които преминава с цената на много усилия и с помощта на своята любима Ани, изиграна от Шарлот ле Бон. Освен това Джоузеф обогатява героя си със своя неповторим френски акцент. С този акцент може само да ни накара малко да му се сърдим, че не ни го е демонстрирал до този момент.

Скоро предстои да видим Джоузеф Гордън-Левит в неговата поредна роля в биографичен игрален филм – този за обвинения в шпионаж американец Едуард Сноудън. Филмът „Сноудън” е режисиран от носителя на награда „Оскар” Оливър Стоун и ще излезе по кината в края на 2016 година. Актьорът поставя поредното предизвикателство пред себе си, като се заема да представи образа на един от най-търсените хора в света. Той лично се среща със Сноудън в Москва, за да се запознае с него и да се подготви за образа, в който ще се превъплъти на големия екран. От това можем само да съдим колко решен е Джоузеф Гордън-Левит да представи ролята си максимално добре и истинно, най-малкото защото носи отговорност към самия Едуард Сноудън, който му гласува своето доверие. Филмът проследява съдбата на Сноудън, човек, чиято цел е да служи на страната си. Разпуснат от армията на 20 години поради счупване на двата си крака, той постъпва на служба в ЦРУ като специалист по компютърна сигурност, където има достъп до невероятни количества секретна информация. Работата там му позволява да прозре лъжите и тайните схеми на правителството, срещу които по-късно въстава, заплашвайки да ги разкрие. В момента Сноудън е емигрант в Русия, а неговият образ е изключително противоречив в родината му – едни го смятат за герой, а други за национален предател. Този факт несъмнено ще отприщи и много противоречиви мнения за самия филм в САЩ. По повод ролята си Джоузеф Гордън-Левит каза, че не иска по никакъв начин да влияе на зрителското възприятие за Сноудън в една или в друга крайност, че това те трябва да направят сами, но според него Едуард Сноудън е правил това, което е смятал за правилно.

Както вече разбрахме, Джоузеф Гордън-Левит не изпитва никакво затруднение да играе коренно различни роли, но в тези различни роли той влиза не само в киното, но и в живота. Освен известен и обещаващ млад актьор, той е и основател и директор на колаборационната продуцентска компания ‘HitRecord’, която създава с покойния си брат Дан през 2005 година. Цялата си творческа енергия той не може да ограничи само и единствено в киното, затова създава тази онлайн платформа за обмяна на идеи и стимулиране на творческата нагласа в хората, която може да бъде под абсолютно всякаква форма – от кратки комедийни скечове до фотографии и текстове на песни. От 2005 година досега сайтът постепенно се разраства, печели последователи от цял свят, създава един игрален филм („Дон Джон”), издава книги и албуми и дори има свое собствено телевизионно шоу ‘HitRecord on TV’. Това благодатно начинание на младия актьор е чудесен пример за това как упоритостта и предприемчивостта се отплащат, как можеш да допринесеш с нещо за света и да помагаш на творци с най-различни таланти да реализират своите идеи, дори да спечелят пари от тях. В настоящия момент Джоузеф Гордън-Левит се занимава с този свой проект изключително активно и личи колко много означава той за него, именно защото е нещо, което е създал сам, с помощта на брат си. Може да се каже, че това е най-важното нещо в живота му след прекрасното му семейство – Таша МакКъли и синът им, който се роди през август миналата година.

hitrecordontvjglPodMosta

Джоузеф Гордън-Левит или Джо, както го наричат приятелите му, е живото определение за многопластов и разностранен талант, който обещава тепърва да ни показва най-добрите си роли на големия екран. Със сигурност има какво още да видим от него и го очакваме с нетърпение, защото видяното досега не е малко. Той стои добре на екрана както на мащабните холивудски продукции с престрелки и специални ефекти, така и на непретенциозните инди филми. Навсякъде плува в свои води и не се страхува да изучава нови територии, а това ни е дало възможност да си го представим в почти всяка роля, за която можем да се сетим. Аз лично не мога да си го представя единствено в ролята на безмилостен злодей, защото тези мили и добродушни кафяви очи просто не са създадени за това.

Автор: Алексия Петрова

Алексия Петрова
е родена в през 1996 г. в София. В момента изучава журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Интересите й включват най-вече кино и музика, но освен това палачинки, лисици и безкрайното нощно небе. Точно като Пипи тя вярва, че никога няма да порасне.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to