Извисяване при спускане във Фого, Кабо Верде

Кратка история за един остров в Атлантическия океан, неговите хора и Вулкан

4566

Фериботът между Прая и Сао Фелипе, привечер…

Сякаш само докато стоиш на палубата на междуостровния ферибот, който плавно преодолява вълненията на Атлантическия океан, напълно се усещаш като слона в стъкларницата на хармонията.

Зад гърба ти остава почти построения втори свят; все още много напушен, незачитащ часовника, замаян, безперспективен. Носиш част от него със себе си и отнесени върху вълните докато, леко поклащайки се, отиваш към отдавна построения Вулкан.

Под теб, извън, е тоталната свобода. Можеш да й се насладиш напълно, да вдишваш колкото искаш от топлия й въздух, но оставаш в прехода, в крепостта на твоя свят. Вътре в нея са псевдокомфортът, чалгата, морската болест и, ако имаш късмет – книга и момиче за теб. Навън са обвитите в мъгла възможности и сменящите се светове.

Пътепис за изкачването на също един вулкан, но този път в Индонезия – четете Тук 🙂

 

От тях, точно по залез, така че слънцето да се превърне в ореол на кратера му, изплува вулканът – спокойният мастодонт, жадуваният релеф, планираният изход от почти втория свят. Величествен, над него е само изчезващото слънце и лекият пушек – доказателството, че Чудовището само спи…

IMG_7991

Кабо Верде е островна страна, която в Атласа по география на майка ти е наречена „о-ви Зелени Нос” . Намира се на 500 км от бреговете на Сенегал, навътре в безбрежния Атлантически океан. Архипелагът е необитаем допреди 600 години, когато тук идват португалците. Няколкото парчета суша сред морето са идеалното ново пристанище, което да улесни трафика на роби по онова време.

От смесицата между португалци и лишени от права африканци се образува местният креолски етнос. Той превръща десетте острова в дом на физическите и духовните си измерения – на красивите одухотворени лица, на звучния смесен език, на емоционалността, на съзерцанието, на уникалната местна култура.

IMG_6563

Както при всеки друг народ и друга земя, за да вникнеш в нюансите им, е нужно много време. Ние го нямахме. Ние виждахме белите плажове, старите колонизаторски селища, слушахме морна и коладера… Ние виждахме гетата, мизерията и престъпността. Опознавахме и говорихме с министри, интелектуалци и пияни миячи на коли. Пушехме трева и пиехме грого. Сега отивахме да качваме действащ вулкан. Да свържеш всичко това в единен образ е невъзможно. Ако изобщо успееш да премахнеш напрежението на Запада от себе си, докато искрено се почувстваш „Fish” (от креолски – готино), вече трябва да си ходиш.

И все пак – завладян си от енергията тук. От енергията на Другия свят – ненапрегнат излишно, „no stress”. Няма да я запазиш и разбереш, но поне й се наслади.

IMG_20140604_113339

С ферибот отиваме към о-в Фого и Вулкана – Пико До Фого. На португалски Фого означава Огън. Името е дадено от някогашните мореплаватели, чийто ориентир в нощта често се случвало да бъдат оранжевите езици на изригванията – ярки светлини, високо в мрака, естествен Фар.

Древното Чудовище за последно напомня за себе си през 1995, когато на западния склон на големия кратер се формира нов вулканичен конус – Пико Пекеньо. Горещата лава се излива в продължение на месец, унищожава плодородна почва и предизвиква частични евакуации, но за щастие не застрашава сериозно населението. Историите за по-големи изригвания, земетресения и масови изселвания от острова са на поне 100 години. Вулканът все пак е активен, а картата с обозначенията на изригванията му може да се обогати във всеки момент, за който Природата реши, че е подходящ.

ГЛОБАЛНО ОПОЗНАВАНЕ

IMG_7680

На самия остров акостираме във вечерния мрак. Шестчасовото люшкане във ферибота между столицата на Кабо Верде Прая (о-в Сантяго) и дестинацията ни най-накрая е приключило. Кратерите вече не се виждат. Най-напред ще опознаем цивилизацията – главния град Сао Фелипе.

Разхождаме се из притихналите улици на града и подминаваме празни барове и ресторанти. Дошли сме в края на туристическия сезон и обстановката е като на нашето Черноморие в края на септември.

В светлината на следващия ден можем да оценим Сао Фелипе по-добре. Безкрайните му павирани склонове са дом на гъстопостроени яркооцветени едноетажни постройки. Португалската колониална архитектура внася усещане за комбинация между Африка и Европа, затвърдено от местната музика. Почти всеки е слушал Сезария Евора, но покойната босонога дива е само въведение във фолклорния океан на Кабо Верде. Намираме се в дълбочините му – изживяваме го от първа ръка – цветовете, съзерцанието, безвремието… Африка, Европа, няма значение. Кабо Верде.

532352IMG_7776

Семплото обзавеждане на пръснатите навсякъде малки барове те въвежда докрай в непознатия живот. Обикновената дървена маса, подхождащият й стар стол, няколко рисунки по леко олющените стени, само три-четири бутилки без етикети, зад гърба на застаряващ съдържател. Лека морна, никакви дребни разговори.

Претъпканите рафтове на обикновените квартални бакалии заместват подреденото изобилие на липсващите лъскави супермаркети. Стелажите съдържат всичко, което островът може да предложи – от стоките от първа необходимост до прочутите местни кафе, вино… За тях предстои да се информираме от първа ръка.

IMG_7830IMG_7910

Оставяме Сао Фелипе, дневната му глъч (неуязвима за тропическата юнска жега) и тръгваме на парти-ван трип из останалата част на острова. Пътуваме в цветно нещо, което изглежда сякаш обикаля европейски major музикални фестивали. Гидовете ни са подбрали MTV хитове от последните години, които вероятно създават комфорт на основно немския туристически контингент. Да разглеждаш причудливата флора, леко-порутените градчета, вулканичните склонове и всичките моментни снимки на Атлантическия океан от тесния път на един африкански остров, докато слушаш „Парти ракин’с ин да хаус тунаааайд” за 10-и път в последния един час е олицетворение на целия негативизъм в понятието „глобализация”. Добре, че поне нямаше „Макдоналдс”, където да спрем.

Много се радваме, когато от плейъра тръгва някоя песен на Марли. Сякаш точно това трябва да се слуша, докато погледите на насядалите около къщите си креолци за кратко се спират върху изучаващия ги ярко жълт съд с туристи. Големият Боб със сигурност е искал да е саундтрак на Развиващия се Свят, но аз се чувствам като да сме им го откраднали. Така както крадем кафето и спокойствието, утре ще откраднем Вулкана. Крадем, защото в други ден ще си тръгнем с откъслечните впечатления, ще си ги занесем в Европейския съюз и ще пишем и ще казваме, че нещо сме опознали. Не мисля, че успяваме …

IMG_7880

IMG_7987

Спираме на Пай Антонио – малко село на един от многото склонове над Океана, в северната част на Фого, близо до по-големия град Мостейрос. Насаждения с кафе, тропически плодове и много скромни къщи. Полетата и реколтите са малки – всичко тук е за местния пазар. Това е АВТЕНТИЧНОТО място. Мъже, жени и деца приключват дългия работен ден и носят скромните дарове на вулканичната почва върху обвитите в различни платове (щит от парещото дневно слънце) изпотени и сбръчкани глави.

Край на автентичността. Палми – СНИМАЙ, папая, кокосови орехи, банани – СНИМАЙ, гледка над Океана – СНИМАЙ, селскостопански бачкатори в смешни потници – СНИМАЙ (нищо не ги питай, няма да те разберат), руси момиченца, РУСИ АФРИКАНСКИ МОМИЧЕНЦА – СНИМАЙ!!!. Гидът разказва на английски – много руси хора във Фого са потомъци на откачен френски дук, пристигнал тук в края на 19-и век и пръснал европейско семе и грозде мискет, колкото му позволявали силите. Нашите кадри прибират семето му обратно.

Из Пай Антонио не сме се разхождали, но го наснимахме в пълнота от удобна едновременно за фототуризъм и артилерийски обстрел висока позиция. Същите бомбардировки осъществяваме над град Мостейрос и на още няколко вю-пойнта из острова. За къде сме и без красив залез. Слушаме и доста фунана – от този тип, който бихме сравнили по първичност и темперамент с нашия поп-фолк. Туризъм.

ИЗВИСЯВАНЕ ПРИ СПУСКАНЕ

IMG_8115

Трябва да станем в 3:30. В 4 потегляме към подстъпите за изкачване на Кратера. По-късно не може – тропическото слънце бързо те превръща във вмирисваща се, неподвижна купчина месо, насред Черните склонове, ако си тръгнал прекалено късно.

Един час черни пътища и спящи селца. Спираме все още в пълна тъмница и наоколо се отличава единствено величествената Осанка. Насочваме се към нея и известно време вървим сред черната вулканична прах на лек склон. Единствено местните ни водачи могат да разпознаят заритите пътеки. Все още поддържаме високо темпо. Остър планински вятър ни кара да забравим в кой географски пояс се намираме.

IMG_8152

С постепенното развиделяване склонът започва да се изостря. Настройките на фотоапаратите трябва да се сменят бързо, докато под нас увеличаващата се светлина рисува пълната картина на калдерата около кратера. Вулканичната долина е приютила малки селца и лозя от бял мискет, а естествен фон на всичко това са океанът и пъстрите северни склонове. Трудно е да се съсредоточиш в нюансите, докато въздухът става все по-рядък, а изкачването все по-тежко. Целта е на близо 3000 м надморска височина, колкото нашата гордост Мусала.

‘Yeah nigga, I love my nature, look at it,’ гидът ни Фабио избухва от умиление при една от почивките, в които можем да се насладим на гледката над Полето на Калдерата. Нелеките условия на живот на островите на Кабо Верде обясняват факта, че повечето кабовердийци пребивават извън пределите на страната. Фабио е учил информационни технологии в Англия, има армейска подготовка и роднини в САЩ и други западни страни. Роден е в едно от малките селца в долината, която сега е пред очите ни. Не мисли да се отдалечава много, въпреки възможностите другаде. Любовта към природата се извисява над глобалните критерии за добър живот.

IMG_8098Продължаваме. Постепенно сме преминали към пътека, виеща се около по-големи камъни, които са несигурната опора на стъпките ни. Черната вулканична прах отстъпва все повече и повече територия на тези камъни, докато ние се приближаваме до ръба на Кратера.

IMG_8189Слънцето отдавна е на небето. Часът е преди 10. Достигаме Ръба. Пред очите ни е Дупката – 500 м широка, 150 м дълбока. Миризмата на сяра, разноцветността на скалите и едва видимите струйки пушек издават нейната Вечна Активност. Ние й се подиграваме със снимки, с танци и наздравици с ракия – малка българска културна котва, донесена тук заради рождения ден на нашата Мая. „Ей, това е отпразнуване!” би си рекъл всеки. Аз обаче не съм съвсем там, не знам за другите. Сюрреалистичното усещане от изкачването на действащ вулкан те прочиства от това да си съвсем човек. Тук не трябва да си социокултурно обременено, лавиращо между взаимоотношения, проблеми и дилеми същество. Това е идеята. За малко не си крадец на Вулкани и цивилизации, а само малка мравка на Кратера, който всеки момент може да я разтресе, прати по безкрайните си черни склонове и заличи. За това, а и за теб Мая – отпивам от ракията. Давам и на Фабио – културен обмен.

IMG_8199

Достигането на Връхната точка е само началото на Извисяването. Предстои Спускането. Мъчно и бавно тръгваме обратно по каменистите пътеки. Пробожданията през тънките подметки обаче си струват. Стигаме до Черния Склон. Затичваш се, колкото сила имаш, НАДОЛУ. Дребните лъскави вулканични камъчета потъват, поемат и омекотяват всяка твоя сигурна стъпка. Рядък момент на симбиоза между човек и природа, сравним може би само с плуването в силно солено море, или спускането със ски по необработен планински склон. Препускаш надолу, оставяш диря от безвредна прах след себе си, преодоляваш 300 м денивелация, сякаш бягаш 50 м норматив в училищен двор. Нюансите на Калдерата – двете селца, малките кратери, океанът, отвесните склонове – всичко, на което не си могъл да обърнеш Пълно Внимание при изкачването, сега се влива в теб и ти се вливаш в него. Велико!

IMG_8207IMG_8208

Когато стигаме до по-твърдата почва, започваме да вървим между насажденията с грозде – бял мискет. Те са основното препитание на селата в Калдерата – Портея и Бангейра. В тях се живее в изолация от света и постоянна симбиоза с Вулкана, на чиято милост се разчита. Единственият административен орган тук е Агрикултурният кооператив, едно надстогодишно ТКЗС. Електричеството е непостоянно. Прясната вода се събира в контейнери през Дъждовния сезон и се ползва внимателно през Сухия.

Повечето гидове са местни. Моментното Просветление от Изкачването, Достигането и Спускането за тях е постоянна част от същността им.

Не казвам нищо за Жозе – вторият ни водач. Той е усмихнат, вечнобърборещ кабовердийски растафарянин. Има няколко деца, но не е женен, което е нормално за местната култура. По-голямата част от роднините и приятелите му са в чужбина. Западният ред обаче не е за всеки. Жозе го е пробвал. Вечерта след изкачването седим на един изцяло черен плаж до Сао Фелипе и той разказва: „Отидох да работя в Германия. Не го понесох. С никого не можеш да размениш две приказки – как си, как е семейството ти, какво правиш напоследък… Всеки е зает с нещо и не живее. Аз не можах.” Разменяме си гаранциите за откровеност – местна бира „Strela” и лека трева от Прая. Гаранциите са нужни по-скоро на мен.

53267Кабовердиецът излива душата си директно, независимо интоксикиран или не. Обича да пее, танцува и свири на всичко от китара и цигулка до връзка ключове и обущарска кутия. Щом му сипеш – пие, но е точно обратното на консуматор – изобщо не се чувства длъжен да спре да се наслаждава на момента и да се прибере, защото няма пари за чрево- и дробоугодничество. Просто ще говори, просто ще седи, може и просто да лежи – на плажа, на пейката, на земята. Това изобщо не значи, че няма пари в джоба.

В него е хармонията – разбирателството с Вулкана и Океана, с безвремието… На нас са ни нужни скъпи журналистически пътувания, музиката на Сезария или Боб Марли, изкачване и слизане, за да откраднем поне за малко същността му. Фабио ни предлага да се присъединим към доброволчески организации и да продължим да изживяваме и Кабо Верде, и Африка. Няма как в момента, братле, учим, бачкаме… Трябва да продължим и имаме добро оправдание. Гледайте да се опазите, докато ни няма.

ИНДОНЕЗИЯ И НЕЙНИТЕ ХОРА (ФОТОИСТОРИЯ)

Текстът е реализиран по проекта за млади журналисти Beyond Your World. Благодарение на него, авторът и още единадесет търсещи умове обогатиха мирогледа си.

Текст и снимки: Константин Мравов

Под Моста
е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to