Как „Монахът“ създаде съвременната проза?

24.02.2016

 

Литературният шедьовър „Монахът“, за който вече писахме тук, на английския писател Матю Луис – cлед повече от два века закъснение – достига и до българския читател, благодарение на нашите партньори от издателство Deja Book. Между кориците на книгата обаче съвсем не се спотайва само романът на гениалния творец, а цяла съкровищница от енциклопедични данни. Те са поместени в предговора към книгата, а и в стотиците обяснителни и критически бележки на преводача Слави Ганев. От тях научаваме, че в останалата част от света „Монахът е добил култов статус още с излизането си в края на XVIII в. и е оставил дълбока следа в голяма част от литературата след него. Вероятно тъкмо поради това никак не са случайни думите на световноизвестния писател Стивън Кинг, че „Монахът е „черната машина на похотта и свръхестественото, променила жанра завинаги – дори самия роман като литературно явление. Никога не е било писано нещо подобно. Книгата е на повече от двеста години, но все още е взривоопасна. Многобройните разклонения на литературната еволюция, в които участва „Монахът, го превръщат в онзи катализатор, чиято гениалност, новаторство и популярност раждат модерната проза. Кои са някои от най-важните имена в литературата, повлияни от книгата на Луис?

Мери Шели – авторката на „Франкенщайн или Новият Прометей“ (1818), заглавието, с което остава в историята, е имала само плахи писателски опити преди най-великото си произведение. Тя прочита „Монахът“ няколко години по-рано благодарение на бъдещия си съпруг (Пърси Б. Шели), който имал копие от книгата. Мери остава възхитена и постепенно се превръща в почитателка на Луис. Тя среща кумира си през 1816 г. при прочутата ваканция, която прекарва заедно с Джордж Байрон, Джон Полидори и Шели край Женевското езеро. Там Луис разказва на компанията няколко страшни истории, които запалената бъдеща писателка записва старателно в дневника си. Вдъхновена от личността, словата и творчеството на Луис, тя написва първите си две дълги произведения в проза: „Франкенщайн или Новият Прометей“ (1818) и „Матилда“ (1820). От „Монахът“ тя заема основната си идея за изначалното добро у човека и последвалата поквара, религиозната научна фантастика, която сама надгражда, фаустианския мотив за договор с Дявола, пагубното уединение на самотника, някои сцени на насилие и трилър, даже имена на герои.

3

Ан Радклиф – английската писателка остава завинаги в историята на литературата с готическия си романс „Потайностите на Удолфо“ (1794). Тя е най-известната представителка на мрачната литература за своето време, популярна в цяла тогавашна Европа и САЩ. След излизането на „Монахът“ изведнъж се оказва в сянката на Луис. Независимо дали е поради тази причина или не, тя отказва да приеме творческите методи на колегата си по перо. В едно свое есе Радклиф разглежда разликата между страх и ужас в литературата и многократно обвинява Луис, задето изобщо е намесил ужас в творчеството. Въпреки упреците ѝ към „Монахът“ обаче, това не ѝ пречи да използва сюжета и героите му, за да ги опише, пречупени през своята призма, в романа „Италианецът“ (1797) – точна проекция на „Монахът“, отчасти преписана, отчасти преразказана.

Маркиз дьо Сад – божественият маркиз, както по-късно ще бъде наречен, остава възхитен от творението на Луис и дори го споменава със захлас в книгата си „Любовни престъпления“. Cкандалният дьо Сад е убеден, че „Монахът“ превъзхожда във всяко отношение необикновените наклонности в брилянтното въображение на Радклиф. Не е ясно дали маркизът е разбрал, че сам е повлиял Луис с произведенията си „Жюстин или Неволите на добродетелта“ (1791) и „Философия на будоара“ (1795), но е сигурно, че вдъхновен от него, преработва „Жюстин или Неволите на добродетелта“ в трето издание, което е известно на широката публика и днес. Така ученикът Луис се превръща в учител на… своя учител.

3

С. Т. Колридж – подобно на Радклиф, той отначало осъжда Луис и обвинява книгата му в неморалност. Дори заклеймява произведението с думите: „с право бихте пребледнели, ако видите „Монахът“ в ръцете на сина или дъщеря си“, без да съзнава, че така прави по-скоро реклама на Луис. Въпреки това Колридж категорично признава писателския дар на младия творец. Днес ние познаваме Колридж най-вече като автор на „Балада за стария моряк“ (1798). Това е второто произведение в световната литература, в което се споменават немъртви същества, без да са духове. Първото обаче… е „Монахът“. Колридж взема наготово от Луис дори обратите в сюжета и основната идея на произведението си.

Пърси Б. Шели – ето я и другата половинка от известната звездна двойка на литературата. Пърси не преразказва цялото произведение, подобно на Радклиф, нито пък взема основни идеи и концепции като Колридж, той преразказва отделни епизоди от „Монахът“. Произведението на Луис е изключително разнообразно, поради което е способно да заплени читатели с всякакви вкусове. Шели преразказва две от главите му в отделна своя повест, а няколко други сегмента

Едгар Алън По – един изключително разнообразен и интересен автор, считан за създател на детективския жанр и много от стереотипите в литературата на ужаса. В едно свое писмо той сам споделя, че за него Луис е вдъхновение. Предполага се, че По има предвид в идеен и житейски смисъл. Американецът се е възхищавал на изказванията, направени от Луис пред медиите, когато е бил обвиняван поради „неморалността“ на творбите си, а също и на свободолюбието му. По сам признава, че влага по нещо от това в творчеството си. Може би той познава творбите на Луис още от дете – майка му Елиза е играла в някои от постановките по пиеси на англичанина.

 

2

Йохан Волфганг фон Гьоте – историята на Луис за монаха, който продал душата си на Лукавия, излиза от печат през 1796 г. Първият вариант на прочутия „Фауст“ от Гьоте… 12 години по-късно. И двамата автори описват падението на един мъж, и двамата сключват договори със Сатаната, и двамата харесват някои алхимични подробности, и двамата прибавят любовна история, и двамата… са се познавали. Луис и Гьоте се срещат във Ваймар, когато Луис посещава града няколко години преди да напише най-известното си произведение. По това време Гьоте е още далеч от написването на своя шедьовър. Всичко тук обаче остава в сферата на спекулациите. Никой не разполага с конкретни доказателства.

Клайв Баркър – един от съвременните властелини на ужаса, известен със своя сплатерпънк (крило на жанра, в което няма ограничения), Баркър умее да разказва брутални истории красиво и влага в тях дълбок философски подтекст. Още след първите си публикации авторът е бил сравнен с Луис от не кой да е, а от Стивън Кинг. Клайв често използва един от типичните за Луис похвати: двамата описват сцените на насилие с почти еротично вдъхновение, понеже ги свързват с тръпката от сексуалното насилие, страха от сексуална ексцесия. Така се създава сексуализиране на някои несексуални моменти в повествованието и особено тези, свързани с насилие – читателят е свикнал със сексуалния мотив в поведението на героите и очаква да го забележи навсякъде. Така той си самовменява да го открие.

Ан Райс – в много от бeстселърите ѝ, най-известен от които е „Интервю с вампир“ (1976), се откриват отгласи от по-стари готически автори, особено когато са намесени секс и насилие. Готическата формула, употребявана от нея, е открита още от Хорас Уолпоул в „Замъкът Отранто“ (1764) и доразвита от Луис в „Монахът“.2

Стивън Кинг – Кралят на ужаса е сред дългогодишните почитатели на Луис. Той не просто изрича фразата, спомената в началото на тази статия, но и е автор на предговора в едно от съвременните издания на книгата. Кинг неведнъж е споделял огромното значение на „Монахът“ за развитието на жанра, в който твори. Според него Луис е променил цялата литература като изкуство завинаги и пръв е внесъл ужаса в готиката, а така и в модерното художествено слово. Кинг високо цени начина, по който в „Монахът“ са внесени фантастичното и шокът. Според него произведението е „храна за ума и сърцето“, понеже включва както интелектуално начало в себе си, така и емоционално.

Трудно е да се изброят всички велики автори, вдъхновени по един или друг начин от „Монахът. Според литературната критика сред повлияните попадат още имена, сред които: Уолтър Скот, Шарл Бодлер, Лев Толстой, Емили Бронте, Еса де Кайрош, Леополдо Алас-и-Уреня, Шеридан льо Фану, Е.Т.А. Хофман, Теофил Готие, Проспер Мериме, Николай Гогол и др. Повече информация за „Монахът“ можете да намерите тук

Автор: Слави Гaнев

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаОткъс от Дискотека „Гогол“ на Пааво Мацин29.05.2019

Още от Под Моста

Калоян ГуглевВечните театрални постановки, които не омръзват на публикатаТеатър