Литературният шедьовър „Монахът“, за който вече писахме тук, на английския писател Матю Луис – cлед повече от два века закъснение – достига и до българския читател, благодарение на нашите партньори от издателство Deja Book. Между кориците на книгата обаче съвсем не се спотайва само романът на гениалния творец, а цяла съкровищница от енциклопедични данни. Те са поместени в предговора към книгата, а и в стотиците обяснителни и критически бележки на преводача Слави Ганев. От тях научаваме, че в останалата част от света „Монахът“ е добил култов статус още с излизането си в края на XVIII в. и е оставил дълбока следа в голяма част от литературата след него. Вероятно тъкмо поради това никак не са случайни думите на световноизвестния писател Стивън Кинг, че „Монахът“ е „черната машина на похотта и свръхестественото, променила жанра завинаги – дори самия роман като литературно явление. Никога не е било писано нещо подобно. Книгата е на повече от двеста години, но все още е взривоопасна.“ Многобройните разклонения на литературната еволюция, в които участва „Монахът“, го превръщат в онзи катализатор, чиято гениалност, новаторство и популярност раждат модерната проза. Кои са някои от най-важните имена в литературата, повлияни от книгата на Луис?

Мери Шели – авторката на „Франкенщайн или Новият Прометей“ (1818), заглавието, с което остава в историята, е имала само плахи писателски опити преди най-великото си произведение. Тя прочита „Монахът“ няколко години по-рано благодарение на бъдещия си съпруг (Пърси Б. Шели), който имал копие от книгата. Мери остава възхитена и постепенно се превръща в почитателка на Луис. Тя среща кумира си през 1816 г. при прочутата ваканция, която прекарва заедно с Джордж Байрон, Джон Полидори и Шели край Женевското езеро. Там Луис разказва на компанията няколко страшни истории, които запалената бъдеща писателка записва старателно в дневника си. Вдъхновена от личността, словата и творчеството на Луис, тя написва първите си две дълги произведения в проза: „Франкенщайн или Новият Прометей“ (1818) и „Матилда“ (1820). От „Монахът“ тя заема основната си идея за изначалното добро у човека и последвалата поквара, религиозната научна фантастика, която сама надгражда, фаустианския мотив за договор с Дявола, пагубното уединение на самотника, някои сцени на насилие и трилър, даже имена на герои.

Ан Радклиф – английската писателка остава завинаги в историята на литературата с готическия си романс „Потайностите на Удолфо“ (1794). Тя е най-известната представителка на мрачната литература за своето време, популярна в цяла тогавашна Европа и САЩ. След излизането на „Монахът“ изведнъж се оказва в сянката на Луис. Независимо дали е поради тази причина или не, тя отказва да приеме творческите методи на колегата си по перо. В едно свое есе Радклиф разглежда разликата между страх и ужас в литературата и многократно обвинява Луис, задето изобщо е намесил ужас в творчеството. Въпреки упреците ѝ към „Монахът“ обаче, това не ѝ пречи да използва сюжета и героите му, за да ги опише, пречупени през своята призма, в романа „Италианецът“ (1797) – точна проекция на „Монахът“, отчасти преписана, отчасти преразказана.

Маркиз дьо Сад – божественият маркиз, както по-късно ще бъде наречен, остава възхитен от творението на Луис и дори го споменава със захлас в книгата си „Любовни престъпления“. Cкандалният дьо Сад е убеден, че „Монахът“ превъзхожда във всяко отношение необикновените наклонности в брилянтното въображение на Радклиф. Не е ясно дали маркизът е разбрал, че сам е повлиял Луис с произведенията си „Жюстин или Неволите на добродетелта“ (1791) и „Философия на будоара“ (1795), но е сигурно, че вдъхновен от него, преработва „Жюстин или Неволите на добродетелта“ в трето издание, което е известно на широката публика и днес. Така ученикът Луис се превръща в учител на… своя учител.

С. Т. Колридж – подобно на Радклиф, той отначало осъжда Луис и обвинява книгата му в неморалност. Дори заклеймява произведението с думите: „с право бихте пребледнели, ако видите „Монахът“ в ръцете на сина или дъщеря си“, без да съзнава, че така прави по-скоро реклама на Луис. Въпреки това Колридж категорично признава писателския дар на младия творец. Днес ние познаваме Колридж най-вече като автор на „Балада за стария моряк“ (1798). Това е второто произведение в световната литература, в което се споменават немъртви същества, без да са духове. Първото обаче… е „Монахът“. Колридж взема наготово от Луис дори обратите в сюжета и основната идея на произведението си.

Пърси Б. Шели – ето я и другата половинка от известната звездна двойка на литературата. Пърси не преразказва цялото произведение, подобно на Радклиф, нито пък взема основни идеи и концепции като Колридж, той преразказва отделни епизоди от „Монахът“. Произведението на Луис е изключително разнообразно, поради което е способно да заплени читатели с всякакви вкусове. Шели преразказва две от главите му в отделна своя повест, а няколко други сегмента

Едгар Алън По – един изключително разнообразен и интересен автор, считан за създател на детективския жанр и много от стереотипите в литературата на ужаса. В едно свое писмо той сам споделя, че за него Луис е вдъхновение. Предполага се, че По има предвид в идеен и житейски смисъл. Американецът се е възхищавал на изказванията, направени от Луис пред медиите, когато е бил обвиняван поради „неморалността“ на творбите си, а също и на свободолюбието му. По сам признава, че влага по нещо от това в творчеството си. Може би той познава творбите на Луис още от дете – майка му Елиза е играла в някои от постановките по пиеси на англичанина.

Йохан Волфганг фон Гьоте – историята на Луис за монаха, който продал душата си на Лукавия, излиза от печат през 1796 г. Първият вариант на прочутия „Фауст“ от Гьоте… 12 години по-късно. И двамата автори описват падението на един мъж, и двамата сключват договори със Сатаната, и двамата харесват някои алхимични подробности, и двамата прибавят любовна история, и двамата… са се познавали. Луис и Гьоте се срещат във Ваймар, когато Луис посещава града няколко години преди да напише най-известното си произведение. По това време Гьоте е още далеч от написването на своя шедьовър. Всичко тук обаче остава в сферата на спекулациите. Никой не разполага с конкретни доказателства.

Клайв Баркър – един от съвременните властелини на ужаса, известен със своя сплатерпънк (крило на жанра, в което няма ограничения), Баркър умее да разказва брутални истории красиво и влага в тях дълбок философски подтекст. Още след първите си публикации авторът е бил сравнен с Луис от не кой да е, а от Стивън Кинг. Клайв често използва един от типичните за Луис похвати: двамата описват сцените на насилие с почти еротично вдъхновение, понеже ги свързват с тръпката от сексуалното насилие, страха от сексуална ексцесия. Така се създава сексуализиране на някои несексуални моменти в повествованието и особено тези, свързани с насилие – читателят е свикнал със сексуалния мотив в поведението на героите и очаква да го забележи навсякъде. Така той си самовменява да го открие.

Ан Райс – в много от бeстселърите ѝ, най-известен от които е „Интервю с вампир“ (1976), се откриват отгласи от по-стари готически автори, особено когато са намесени секс и насилие. Готическата формула, употребявана от нея, е открита още от Хорас Уолпоул в „Замъкът Отранто“ (1764) и доразвита от Луис в „Монахът“.

Стивън Кинг – Кралят на ужаса е сред дългогодишните почитатели на Луис. Той не просто изрича фразата, спомената в началото на тази статия, но и е автор на предговора в едно от съвременните издания на книгата. Кинг неведнъж е споделял огромното значение на „Монахът“ за развитието на жанра, в който твори. Според него Луис е променил цялата литература като изкуство завинаги и пръв е внесъл ужаса в готиката, а така и в модерното художествено слово. Кинг високо цени начина, по който в „Монахът“ са внесени фантастичното и шокът. Според него произведението е „храна за ума и сърцето“, понеже включва както интелектуално начало в себе си, така и емоционално.

Трудно е да се изброят всички велики автори, вдъхновени по един или друг начин от „Монахът“. Според литературната критика сред повлияните попадат още имена, сред които: Уолтър Скот, Шарл Бодлер, Лев Толстой, Емили Бронте, Еса де Кайрош, Леополдо Алас-и-Уреня, Шеридан льо Фану, Е.Т.А. Хофман, Теофил Готие, Проспер Мериме, Николай Гогол и др. Повече информация за „Монахът“ можете да намерите тук. 

Автор: Слави Гaнев