Един различен поглед към живота с „Като трохи на прозореца“

Една успешна режисура на Малин Кръстев ни провокира към един различен поглед

Снимка- БНР

„Като трохи на прозореца“ разказва историята на Евелин Мейра (Станка Калчева). Ситуацията се заплита около разрухата на нейния личен живот и кариерните ѝ проблеми. И за всичко това виновен се оказва порокът- жаждата за алкохол.

След опит за лечение на своя проблем, Евелин се завръща обратно в Ню Йорк, решена да започне нов живот. Но дали лекуването на проблемите с алкохола, ще премахне болките и страданията във вътрешния свят на една личност?

Много пъти просто намираме утеха в нещо, не в някого, защото се страхуваме от злоупотреба с доверието ни от страна на хората и се вкопчваме в нещо, което сами си въобразяваме, че прави болката ни по-лека.

Но какво е човек без приятелите си? Тук в тази роля са Тоби (Силвия Лулчева) и Джими (Светослав Добрев). Те се опитват да бъдат близо до нуждаещата се от помощ – Евелин. Но ангажирани повече със собствените си проблеми, те не са способни да ѝ помогнат.

Тримата – Евелин, Джими и Тоби имат различен порок и всеки трябва да помага на другия да се справи с проблема. Оказва се обаче, че човек, забравил се в своите грижи, не е способен да е от полза на приятелите си, с каквато и да била психическа подкрепа, а напротив.

Така „Като трохи на прозореца“ остават малките надежди за помощ, които вятърът може би ще отнесе. В тези приятелски взаимоотношения  не се знае кой на кого помага и кой има нужда от повече подкрепа.

Суетата е болест, която е обзела героинята на Силвия Лулчева- Тоби. Но тази външна красота не успява да бъде толкова силна утеха и да спаси света, защото, за да се спаси човек има нужда от духовната красота. И думи като: „Една жена трябва просто да изглежда добре“ остават неистинни и недоказани.

Снимка- Павел Червенков

Джими (Светослав Добрев) търси успеха и гони мечтите си. Какво не му достига да бъде на театралната сцена,  дори самият той не може да си обясни, и затова често отправя въпросите си към своите приятели. Иска да открие какво още му трябва и търси отговор при Евелин. Но не осъзнава, че в определен момент, тя има нужда повече от неговата помощ за справяне с порока, отколкото той от нейната – за търсенето на кариерния подем.

Образът на доставчика – Мануел внася комичност. Тук можем да се насладим на актьорските способности на Севар Иванов.

Кулминационни са моментите след появата на  персонажите на Поли – дъщерята на Евелин (Рая Пеева) и на Лу Танър (Петър Дочев) – странстващият музикант, бивш любовник на Евелин.

Образът на музиканта, внася и нов порок. Няма нищо по-хубаво от това да бъдеш човек на изкуството, но героят на Лу Танър се явява с още дози непостоянство и проблеми. Спечелил някога сърцето на Евелин, не с чиста любов, а с физическа сила, той просто в опита си да преживява пороците си, е опорочавал живота на една влюбена жена, защото както сам казва:

„Ние музикантите нямаме нужда от храна, а от душа.“

Но той се занимава не с вдъхновяването на тази душа, а с нейното унищожение, опорочаване.

В тази сложна ситуация единствено разумна се оказва най-младата- дъщерята на Евелин. Пред нейните очи се развиват всички пороци на тримата приятели и тя въпреки това успява да запази своя разум. Съхранява чистата си същност и не се отказва да извади майка си от тежкото състояние, в което е изпаднала. Но когато някой бяга от себе си, той бяга и от светлината, от истинската, същинска подкрепа, остава сам в мрака, намиращ утеха не в някого, а в нещото.

И прозвучаването на песента- „Fly me to the moon“ по време на спектакъла също напомня за търсената утеха, за подкрепата, към която човек цял живот се стреми. Този елемент ни напомня колко е важно да има с кого да изпълним мечтите си. Но често ние гоним и търсим този някого, който не стои до нашата личност, а ни пречи да следваме желанията си…

И наистина понякога трябва да разберем, че зад нас стои най-необходимата подкрепа, от която най-силно се нуждаем.

Има ли излизане от блатото, когато човек е приел своя порок за по-силен от самия него. Когато силата на волята отслабва, какво я побеждава? Това, с което свикваме, докато намираме утеха – за едни е алкохолът, за други- суетата, а за трети е просто  преследването на несбъднатата мечта.

Малин Кръстев изгрява с  пиесата на един от най-популярните американски драматурзи- Нийл Саймън като свой втори режисьорски опит. След успеха на „Семеен албум“, той поставя пред себе си ново предизвикателство- да възроди нещо вече пресъздавано на сцената по нов начин.

Пред камерата на БНТ, самият той отбелязва, че това от две години е практика на „Младежкия театър“. Така наречената програма „Ре“ пресъздава стари установено добри текстове по нов начин.  Това е така не само заради самата стойност на постановките, но и заради новото поколение актьори, които трябва да преминат през тези установени текстове, за да добият опит. Такива примери за успешно пресъздаване са „Кухнята“ и „Еквус“.

“Денят започва с култура” отбелязва предпремиерно събитието, като ни дава основна информация от първо лице. Режисьорът Малин Кръстев и актьорът Светослав Добрев разказват, че интересното при пиесата е, че тя вече има своята история на сцената на „Младежкия театър, където именно Малин играе – в ролята на музиканта- Лу Танер. Част от някогашния спектакъл под режисурата на Николай Бинев е била и сегашната главна героиня- Станка Калчева.

Но „Има пиеси, които са вечни“. И така се оказва, че всяко време носи различен прочит на нещата. Фокусът тук е различен, характерен за епохата, в която ние живеем. И това е така, защото както казва Светослав Добрев- „ние гледаме на света по различен начин.“

Любопитното за тази пиеса е и в нейната документална стойност. Тя разказва историята на майката на Лайза Минели.

Силно емоционално прозвучават думите на Евелин на сцената:

„Всички на времето сме били красиви коледни къщички от джинджифилови курабийки, сега сме останали само като трохи на прозореца!“

И оттам се ражда и един от главните въпроси, който поставя постановката по думите на режисьора – „В какво се превръща човек накрая?“.

Но след края на представлението  в съзнанието ми остана не само този въпрос, а и още няколко, над които често всеки трябва да размишлява- Кои сме ние? Какво искаме от живота? И къде търсим подкрепа?

Безспорно една такава пиеса внася прозрение в душата ни и ни дава повод за размисъл и осъзнаване на самия себе си…И ако и вие смятате, че трябва да си отговорите на няколко въпроса, то подарете си едно представление…

На 25 юни (неделя) в Голяма зала на Младежки театър Николай Бинев от 19:00 ще имате възможност да се насладите талантливите актьори и режисьорския потенциал на Малин Кръстев в „Като трохи на прозореца“.

И ако все още не сте се убедили, че това е вашата постановка, то можете да изгледате кадри от самата пиеса и коментари на актьорите в репортаж на БТВ от предаването „Тази събота и неделя“.

Режисьор: Малин Кръстев
Сценична адаптация: Малин Кръстев
Сценография: Елица Георгиева
Помощник-режисьор: Емилия Георгиева
Превод: Стайко Мурджев
Участват: Станка Калчева, Силвия Лулчева, Рая Пеева, Петър Дочев, Светослав Добрев, Севар Иванов

Автор: Ангелина Грозева

Стажанти на
За втора поредна година „Под Моста“ организира стажантска програма във Факултета по журналистика към СУ. Принципът на програмата е по-големи колеги да дадат част от опита си на по-малките. През 2016 г. през програмата ще минат 17 студенти по журналистика първи курс от ФЖМК.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to