„Кинжалът и монетата“ – един от новите хоризонти на фентъзито

1„Пътят на дракона” – Първа книга от Кинжалът и монетата
Издателство: „Бард”

София, 2011 година

Превод: Милена Илиева

495 страници

”Кралска Кръв” – втора книга от Кинжалът и монетата
Издателство: „Бард”

София, 2012 година

Превод: Милена Илиева

447 страници

 

През множеството битки, кръвопролития, обсади и какви ли не препятствия – най-главното сражение, което фентъзи авторите водят, е всъщност едно – сражението за бягство от стереотипа.

Веднъж след като един автор в жанра си отговори на въпроса що е епично фентъзи и какво иска да добави в творбата си, така че тя да го изстреля до висините сред другите върховни имена, тогава половината му работа е свършена.

Драги читатели, представям ви Даниел Ейбрахам – човекът, според когото епичното фентъзи (а и далеч не само то) е диалог. Защо именно разговор? В едно от интервютата, които писателят дава, надълго и нашироко как в някаква обикновена среща-разговор относно епичното фентъзи, на която са присъствали всякакви случайни и неслучайни хора като например Дж. Мартин, се е стигнало до едно много точно заключение. Че кажи-речи всичко след „Властелинът на пръстените” или имитира „Властелинът на пръстените”, или е написано като опозиция на „Властелинът на пръстените”. Без Толкин нямаше да има Тери Брукс, но нямаше да има и Стивън Доналдсън. Без Доналдсън и възхода на антигероя във фентъзито, вероятно нямаше да я има и „Песен за огън и лед”. Точно това заключение е мотивирало изключително много Даниел Ейбрахам да започне работа по поредицата „Кинжалът и Монетата”.

А сега повече за творбата…

Наистина, ама наистина много обичам, когато в книгата, която чета, има идеи, идеи, идеи, идеи… Свежи идеи – за персонажи, за обрати в сюжета, за битки, за магия.

И най-вече – идеи, които хвърлят нова светлина върху философски въпроси, над които великите мислители от векове си блъскат главите. Даниел Ейбрахам е велик. И това не е просто елементарно хиперболизиране, целящо да ви зариби по автора. Това е най-обикновена констатация. Като пишещ човек за момент се депресирах как е възможно да има ТОЛКОВА оригинален автор. Естествено, това е личната ми позиция, но мисля, че всички почитатели на жанра трябва да се запознаят с „Пътят на дракона” и „Кралска кръв”, които са излезлите досега на български книги от поредицата.

Три главни сюжетни линии.

Дами и господа, запознайте се с Капитан Маркъс Уестер – епичният, силен, и съчетаващ всички типични за мъжкарството прилагателни, които се сетите, ветеран, разполагащ с личен отряд бойци. Какво прави той в книгата ли? Опитва се всячески да се пенсионира и да НЕ воюва. При това не воден от някакви морални подбуди, а защото военният живот му е омръзнал. За съжаление обаче, политическите игри не му позволяват оттегляне и той е намесен в мащабна война, в която предвожда не какво да е, а театрална трупа.

Не по-малко уникален от него е Гедер Палиако. Благородническият син, който е наместен на сила от баща си (за слава) във войска, където единственото, с което е полезен, е да бъде обект за мъчение на по-агресивните си колеги-бойци. Не, това е героят, на когото най-много ще се смеете, и героят, за когото ще ви е най-тъжно. През битки, в които припада преди да е извадил оръжието си, през опожаряване на цял град заради тълпа от двадесет разгневени селянина, които протестират пред двореца му, и т.н и т.н. Ще видите как той изковава пътя на тиранина.3 (2)

Третият главен персонаж, който ще ви грабне – Ситрин бел Саркор. Момичето, бъдещ икономист, използвано да покаже, че конците във войните не се водят от някакви зли хорица, желаещи унищожението на света, а от банките (о, да, мощно включване на банки в класическо фентъзи. Удивително е!). А с каква цел? Е, ще прочетете…

Не, сериозно. Това, което ме изуми в „Кинжалът и монетата”, е как поредицата грабва вниманието на читателя със сюжет и действие. Дотолкова, че назаден план останаха новите раси, които авторът е измислил, а във фентъзито те също поддържат фокуса. При Ейбрахам има толкова много иновации за жанра, че човек остава разфокусиран.

Четеш един път заради сюжета. Четеш втори път заради новите раси, новите формули на магията. Четеш трети път заради философията… хора, този човек разби и омаловажи трудовете на Маркс и Енгелс само с една поредица. „Кинжалът и монетата” успява да докаже защо комунизмът, селските въстания и прочие небивалици са чиста проба простотия! Четвъртият път, е… аз прочетох заради носталгията към книгата. Беше започнала да ми липсва историята.

Съвсем сериозно смятам, че книгата трябва да бъде изтикана в челните позиции на популярни творби у нас. Съвсем сериозно очаквам и „Бард”, чийто нюх за издаване на фентъзи не стихва, да продължат с поредицата.

Като финал на ревюто, оставям малък брой от стотиците си любими цитати. Всичко останало е във ваши ръце. А ако не сте чели фентъзи досега, тази книга ще вдигне високо летвата ви за литература по принцип!

3 (1)

„Сякаш светът е камък, твърд и неподлежащ на промяна, върху който ние рисуваме с детски боички, пласт върху пласт. Променяме света с историите, които създаваме и разказваме, но променяме само нарисуваното.”

 „-Предпочитам да не вярвам в никакви богове. Един вид проява на снизходителност.

– Снизходителност към кого.

– Към боговете. Струва ми се грубо да вярвам, че не са могли да създадат един по-добър свят.”

„Божият закон от едната страна, човешкият от другата, а по средата сбирщина нещастници с лош късмет, умираха от студ. Смалена картинка на света.”

 „Има два начина да се спогодиш със света. Или излизаш насреща му с меч в ръка. Или с кесия. Война и търговия. Кинжал или монета. Имало два вида хора и това били техните символи.”

Делиян Маринов
е на 25 години и е дипломиран политолог. Интересува се най-много от литература, музика, кино и пътувания. Има издадени три фентъзи романа.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to