„Клонираните“ взривяват новия импро сезон

На 7 септември от 20:00 в кино „Влайкова“ импровизационната трупа ще изиграе пълнометражен трилър с измислени от публиката персонажи

Августина-Калина Петкова, Аделина Петрова, Мадлен Йорданова, Веселин Петров, Димитър Захариев и Иван Станчев са шестима актьори от НАТФИЗ, обединени от идеята да се изявяват и извън рамките на традиционния театър. Така през есента на 2016 измежду над 30 млади артисти се раждат „Клонираните“ – най-новата професионална трупа за импровизационен театър, дете на първата такава в България – ХаХаХа ИмПро Театър.

Баща и майка на „Клонираните“ е актьорът Петър Мелтев, който през 2009 съвместно с още четирима дипломирани ученици на Крикор Азарян, Снежина Танковска и Димитрина Гюрова поставя основите на импро сцената у нас.

През първия си сезон „Клонираните“ реализират 11 самостоятелни шоута, като последното от тях се провежда на 7 юли в рамките на културния фестивал WakeЪП. Новият сезон за младите импровизатори стартира на 7 септември от 20:00 в столичното кино „Влайкова“, когато те ще изиграят пълнометражен ХиХоТрилър, а персонажите им в него ще бъдат избрани на място от публиката.

Интервюто с „Клонираните“ се състоя в залата на ХаХаХа ИмПро, така нареченото „доджо“, където те провеждат своите тренинги (защото в импрото няма репетиции). Когато влизам, всички вече са се събрали. С изключение на Мадлен, която закъснява. Иван и Митко, които си партнират и в отличената с ИКАР постановка за 2016 „Хамелин“, са видимо недоволни от това. За момент оставам удивена от приликата на Иван с Джеймс Франко, но изненадата ми отстъпва място на още по-голяма, когато разбирам, че извън театъра, той е студент по „Предприемачество“ в УНСС, а преди това 4 години е бил футболен съдия.

Оказва се обаче, че всеки от актьорите носи по няколко умения под мишница. Митко пее и свири на китара като майсторските му изпълнения често го поставят в центъра на събиранията с приятели. Веско е преподавател в НАТФИЗ, участник в множество независими проекти, а през свободното си време (когато и да го намира) практикува капоейра. Изящната Августина-Калина е детски театрален педагог в студиата на Петър Върбанов. Аделина пък, чийто глас не може да се сбърка, след като веднъж си го чул, разказва всяка неделя приказки по БНР, а Мадлен, която тъкмо влиза в „доджото“, е известен столичен бохем, майстор в рециталите на шекспирови сонети и реденето на рими, родом от града на мечтите – Перник.

Вече можем да започваме.

Защо решихте да се занимавате с импро театър?

Иван: Лично за себе си мога да кажа, че след НАТФИЗ исках да се занимавам с нещо и тъй като в България няма безкрайни възможности да практикуваш някакви форми на театър, това беше едно от малкото отворени предложения тогава. После ми хареса.

Мадлен: След класическата школовка, която получаваме в НАТФИЗ, импро театърът е едно страхотно надграждане за актьора със спонтанността, свободата и креативността, която носи.

Каква е разликата с традиционния театър?

Димитър: Неслучайно в конвенционалния театър използват понятието четвърта стена. Това означава, че актьорите се изолират от публиката, докато в импровизацията е точно обратното. Актьорите гледат колкото се може повече да ангажират присъстващите в това, което се случва на сцената. Има игри, които се правят със зрителите. С една дума публиката участва буквално в шоуто, редом с актьорите.

Какво да очакват зрителите от едно импро шоу?

Мадлен: Импрото със своята виртуозност и майсторство може да донесе пълна палитра от емоции в зрителя – от искрен смях и забавление до това наистина да влезеш в ситуацията и да преживееш нещо сериозно и драматично.

Димитър: Но като цяло могат да очакват джумбиш (смее се), защото ние искаме да ги забавляваме.

Какъв риск крие импрото?

Августина-Калина: Винаги има риск, защото това, което правим на сцената, се случва тук и сега и никога не се повтаря. Научихме се, че няма как винаги всичко да се получава, както искаме, но от всяка кофти ситуация може да се излезе със стил и да бъде забавно и приятно както за нас, така и за публиката. Тоест класическото разбиране за успех в импрото работи по друг начин, защото понякога от най-голямото омазване може да излезе отличен завършек. Не случайно логото на ХаХаХа ИмПро е „Всичко си е супер“. Няма грешен ход. Няма грешен отговор. Провалът е нещо субективно. Всичко си е супер, каквото е.

Димитър: Импрото те учи на тая философия, че единственият начин да вървиш напред е като правиш грешки. Това го направи много ценно за мен. Преди да започна да се занимавам с импровизационен театър, мога да кажа, че бях егоцентричен актьор. Прекалено много мислех как изглеждам отстрани и внимателно стъпвах на сцената, а импрото те тласка в съвсем друга посока – да се хвърлиш в играта, без да имаш време да мислиш как ще бъдеш възприет.

Иван: Готиното в импрото е, че, дори когато се проваляме, хората са на наша страна и не се дистанцират, а приемат себе си като част от случващото се. Тоест, когато падаме, падаме всички заедно. А когато се получи, всички заедно сме отбелязали гол.

Какви са отношенията помежду ви по време на шоу? Предполагам, че вече познавате реакциите си на сцена доста добре.

(Всички се смеят)

Мадлен: Най-забавно е поведението на Митко. Когато смята, че шоуто не върви, застава леко настрани, разширява рамене, започва леко да пуфти и прави многозначителна оценка с очи и леко изкривен врат към дъното на сцената като мисли, че никой от зрителите никога не го вижда и нищо не разбира. Уви, това не е така.

Августина: Иван пък обикновено влиза с концепция, която да спаси потъващата лодка. Понякога му се получава. Друг път обаче ние вече сме толкова задълбали на дъното, че той дори да е измислил 16 връзки да пренареди ситуацията, това не се случва. Но при Иван работи интелектът.

Мадлен: При Иван работи и визията. Той разчита на това, че е красив. Събира двата си крака един до друг, килва уста на една страна, което му придава допълнителен сексапил, и така се спасява.

Откъде генерирате идеи на сцената?

Димитър: 99 процента идват от интернет. Импрото има много дълга история и е адски популярно в Европа и Америка. Има и книги на английски, които четем. Ползваме и живия живот. Абсолютно всичко може да бъде интегрирано в едно импро шоу. Няма граници.

Аделина: Гледаме обаче да не си правим твърде много майтап с обществени личности, тъй като хората често искат да играем едни и същи лица, а на нас не ни се иска да влизаме в тази щампа на комерсиалното осмиване на личности. Гледаме по-мащабно на процеса като понякога взимаме анимационни или литературни герои. Дори предмет сме играли, което често е по-забавно и за нас, и за публиката.

Веско: Интересното е, че спонтанността, която се изисква от актьора в импро формата – ние разполагаме с 1-2 секунди да вземем решение как да продължи дадена сцена – предоставя на зрителя много адекватна информация какъв е човекът, който играе за него, тъй като ние, искаме-не искаме, на сцената черпим информация от своя собствен свят, от това какви сме ние самите като личности.

Тоест вие разкривате себе си, докато играете. Сваляте собствените си маски?

Мадлен: Да. Неслучайно репетициите ни се наричат тренинги. Ние тренираме ума и начина си на мислене, както и умението да бъдем спокойни със своето подсъзнание. Тоест да не се автоцензурираме, за да бъдем максимално рефлективни и бързи.

Димитър: Работи се много и с интуицията, с това да й се довериш и да следваш шестото си чувство.

Мога ли да направя заключението, че импровизацията развива освен актьорските и човешките ви качества?

Димитър: Да, разбира се. Импровизацията не се ползва само в театъра. Тя е инструмент в когнитивната психология за лечение на различни психози. В детската педагогика за развитие на въображението. В корпоративните фирми за решаване на даден проблем. Импрото е полезно за всеки.

Иван: Импрото има и социална функция. На мен ми харесва, че когато има наболели проблеми, като например изстрелването на ракети от Северна Корея или спечелването на президентските избори от Доналд Тръмп в САЩ, ние можем да изразим на импро сцената своето лично отношение по тези въпроси. Театърът също разглежда обществените конфликти, но разликата е, че там следваш драматургията. А импрото дава лице на нашата гражданска позиция.

Мадлен и Димитър: Ние обаче искаме да се развличаме от тези неща. Не желаем да се ангажираме твърде политически. Но, ако публиката иска да играем скеч между Бойко Борисов и Тръмп, ние й го даваме.

Каква е вашата идентичност като импро група? Кое ви различава от останалите?

Димитър: Уникалната ни идентичност идва сама по дефиниция. Ние сме шестима души, като всеки от нас е много различен като характер, като биография, като светоусещане. От там се ражда и група с уникална идентичност. В това отношениe всяка импро група е уникална. Не можеш да кажеш – те си приличат, защото ти много боравиш с това, което си ти самият като човек. Така че ние шестимата сме си ние шестимата.

Августина-Калина: Отличават ни и нашите ДНК и пръстови отпечатъци.

Какво ви предстои?

Димитър: В момента работим с Живко Джуранов, който е професионален актьор и един от членовете от ХаХаХа ИмПро, върху тъй наречената дълга форма. На 7 септември от 20:00 в кино „Влайкова“ ще изкараме нашия първи ХиХоТрилър, на тема ужас.

Аделина и Веско: Това, което можем да издадем, е, че шоуто ще изглежда като един пълнометражен филм на ужасите с различни герои, които публиката ще измисли. Тя ще определи нашите персонажи – момичетата може да са момчета, момчетата – момичета.

Мадлен и Августина-Калина: Ще има и много катаклизми, а оцелелите накрая ще са съвсем малко.

Искате ли да добавите нещо за завършек на разговора?

Августина-Калина: В контекста на скорошните успехи на Григор Димитров си давам сметка, че импрото много прилича на тенис мач. Тренираш месеци, години наред, но накрая никога не знаеш какво ще се случи на самия мач, какъв противник ще застане срещу теб, ти в каква форма ще си този ден, публиката как ще реагира, ако щеш дори какви ще са метеорологичните условия. Подготвяш се, доколкото можеш, и излизаш на бойното поле.

Димитър: Смятам, че хората имат грешна представа какво представлява импровизацията. То не е да се качиш на сцената и да се мяташ по нея. Импровизацията като понятие в музиката, в абстрактните и театрални изкуства има принципи и логики и ние се събираме да тренираме тези принципи и логики, защото има закони, които трябва да се спазват. В противен случай настъпва хаос. Или казано на академичен език – става мазало.

Контактувате ли с публиката си след шоу?

Мадлен: Да, винаги оставаме да изпием по питие с хората, които са ни гледали. Вече сме се запознали с част от тях и ще се радваме много да ги видим отново и този сезон.

Информация за последващи шоута на „Клонираните“ може да получите от тяхната страница във facebook, както и от страницата на ХаХаХа Импро.

Автор: Дарина Гарванова

Под Моста
е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to