Липсите и тръните на любовта в „Когато изпратим деня“ от Пиер Мейлак

Вълнуваща. Красива. Книга, напоена с любов.

Ако името Пиер Мейлак ви звучи познато, то най-вероятно сте се насладили на разказа му „Ечемичени ниви“, част от „Куфарът на брат ми“ , ако пък не „Когато изпратим деня“ (Издателска къща ICU, 2015) е идеалният повод  да се запознаете.

Сборникът приютява тринадесет разказа, които се допълват, носят сходни послания и допринасят за изграждането на цялостно светоусещане. Не е трудно да си представиш, че главните герои се познават или поне са се засичали на някое летище или в двора на уютна къща с нарове. Още в предговора Мейлак подсказва какви са двете основни теми в  „Когато изпратим деня“:

„Героите, които ще срещнете тук – повечето от тях също са пътешественици – навярно нямат търпение да опознаят новата си среда, дивят се на непознатото и преоткриват единственото, което си остава неизменно същото: копнежът ни да обичаме и да бъдем обичани.“

cover Четейки се сетих за една персийска поговорка, която гласи: „Красотата на едно лице трябва да се види на лунна светлина – тогава, когато гледаш наполовина с очите си, наполовина с въображението си.“  Когато изпратим деня е времето за разказване на истории, както пишат издателите, но също така е и времето, когато гледаме към другия през меката завеса на нощта. Опознаваме го по следите, оставени от светлината,  допълвайки образа му с въображението си. Пиер Мейлак майсторски използва този похват, за да изрисува с думи богати и плътни образи. Разказите често се концентрират върху любимия друг, за когото научаваме от протагониста  чрез спомен, изповед, преживяване, но най-вече чрез осезаемата липса придобила почти материална форма.

Въпреки че пътуването обединява всички разкази, в сборника почти не се споменават имена на държави. Рядко се досещах в коя страна се развива действието. Има движение, но отправната и крайната точка за неизвестни, те са без значение. Мейлак оставя настрана географските дефиниции и се концентрира върху човешките. Сборникът е повече от актуален в днешната действителност – на огради и граници, защото разглежда от друг ъгъл понятия като чужд и различен. Всеки от нас може лесно да влезе в обувките на главните герои и да усети болката и радостта им. Мейлак акцентира върху общото, онова, което не познава бариери – необходимостта от любов.

Разказите са увлекателни, четат се лесно и са красиво написани. Пиер Мейлак е проницателен разказвач и всички гласове, с които говори са убедителни. „Когато изпратим деня“ е идеален  коледен подарък за любим човек, който цени добрата литература.

Съвсем скоро на Под моста очаквайте и интервю с Пиер Мейлак, а  ако бихте желали да се срещнете с автора може да го направите на 12 декември от 14ч. в НДК по време на официалната премиера на сборника или на някое от другите събития, организирани от издателство ICU.

 

Пламена Крумова
е на 25 и е завършила СУ „Климент Охридски”, специалност Журналистика. Интересува се от фотография, литература, култура, театър, музика.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to