„Комичната илюзия“ за живота като театър и театъра като живот

Снимки: Тони Перец

„Аз съм готов!“, заявява Стоян Радев, качил се пръв на сцената на Римски терми на 31 юли. Даден е тонът за представление, което ще протече очарователно задушевно, допускайки зрителите си по-близо до актьорската мисия.

Нетрадиционно разгарът на лятото се оказва време за премиера, но едва ли има по-подходящ за сезона жанр от комедийния. Допълнена от красотата на речта в рима, пиесата „Комичната илюзия“ от Пиер Корней вече е част от репертоара на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна. Режисьор е Васил Дуев, който работи върху две сценични версии на представлението – за поставяне не само в Римски терми, но и на Сцена Филиал.

Снимки: Тони Перец

Във вечерта на премиерата останките от миналото на морската столица се превръщат в естествен декор, на чийто фон представлението няма нужда от друг. Епохата на барока, в която е поместено действието, е разкрита подобаващо при дизайна на костюмите, дело на Даниела Николчова. Балансът между семпло и пищно отново е постигнат, както в моделите й за „Криворазбраната цивилизация“ в ДТ „Стоян Бъчваров“. Подобно на поставената творба на Добри Войников на варненска сцена, и в „Комичната илюзия“ наблюдаваме режисьорски решения, с които е отправено обяснение в любов към театъра. При Пиер Корней това позволява самият текст на „Комичната илюзия“, където наблюдаваме театър в театъра, допълнен от още подходящи елементи.

Написана през XVII в., петактната пиеса започва с тъгуващия Придаман, измъчван от неведение за живота на сина си Клендор. На терзанията на бащата се отзовава мистичната Алкандра, която отвежда родителя на пътуване из преживяванията на младия мъж, напуснал дома. Смесицата между действителност и измислица във виденията постепенно внушава на зрителя идеята, разпространена през Барока, но валидна и до днес, че животът е театър, а чрез сцената спасение и прошка намират не само зрители, но и актьори с техните герои.

Образите в пиесата са с ярко изразена индивидуалност, а колоритът им е достойно предаден и чрез актьорската игра. Вместо стихотворната форма да предизвика затруднения, тя е изпълнена дори по-естествено и почти безпроблемно, за разлика от някои текстове без рими. Като добавим хореографията и сценичния бой, задачата става още по-сложна, но дебютантът в главната роля Ненчо Костов разпределя умело енергията си, правейки убедително изпълнение с множество настроения. Химията между неговия Клендор и Изабел на Цветина Петрова е друга успешна съставка, която успява да очарова зрителя. В главната женска роля актрисата пресъздава с лекота от кокетност през упоритост до трагизъм. Вътрешната трансформация при водещите персонажи е показана красноречиво и чрез визията им.

„Комичната илюзия“ е дебют в ДТ „Стоян Бъчваров“ и за още двама от актьорите в нея. Сабина Коен се хвърля смело между крайности като Лиз, чиито силни чувства изискват силен драматизъм, при който е избегнато преиграването. Също влюбен, но с по-различно проявление на чувствата, е Адраст, изигран с точното излъчване и нюанси от Ивайло Иванов. Сред вече познатите лица от варненската трупа виждаме в ключовия образ на бащата на Клендор Пламен Димитров, а партньорка в сцените му е Гергана Арнаудова, заплашителна като магьосницата Алкандра и респектираща в паралелния образ на строг режисьор. Николай Кенаров сменя няколко образа, а Стоян Радев като бащата на Изабел – Жеронт, внася с доза лудост със собствен почерк . Абсурдният господар на Клендор – Матамор, е олицетворение на фарсовия герой, а Константин Соколов в образа извежда героя си над нивото на второстепенен, често открадвайки вниманието и смеха.

Важен щрих, с който публиката запомня спектакъла, е надникването в актьорския свят. То се случва не зад кулисите, а пред тях – на пръв поглед импровизирано заради своята непринуденост, то прави зрителите свидетели на ритуалите преди представление и на нагласите в сърцата и ума на театралите. Подобни елементи се преплитат и сред сцените, както и в моментите за преместване на публиката от една зала в друга. Територията на Римски терми позволява това раздвижване, съобразено и с подходящия терен за съответното действие. Пространството над археологическия обект също е използвано по предназначение и озарено в жива сценография с участието на фойерверки.

Така „Комичната илюзия“ придобива всички необходими качества да забавлява и докосне. Динамичността в структурата и езика, въплътена и в играта, темите на няколко нива – класически, но представени с оригинално постановъчно мислене, превръщат спектакъла в комично, свежо, но и уютно и запомнящо се преживяване. Единственото, което публиката може да намери за неудобно, е преместването между залите на Римски терми – билетите са без определено място, така че бъдете по-бързи при прехода и подранете преди самото начало на предстоящото представление на 17 август от 21 ч.

Снимки: Тони Перец

Деница Димитрова
е на 23 г., завършила е „Социален мениджмънт“ в родната си Варна, а по настоящем изучава електронни медии в Софийския университет. Отразява онова, което я впечатлява, вдъхновява и кара да се наслаждава на бъркотията живот в блога си Wondermess. Не може да живее без повсевместно търсене на красота, изкуство, пътувания… и кафе, даващо енергия за всичко останало.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to