Кой е Найден Намерения и къде го водят пътищата на съдбата?

Ревю на „Приключенията на Найден Намерения“

Автор: Димитър Цолов – Доктора

Издател: „Гаяна“

Страници: 188

Цена: 10 лв.

photo1

Българският фолклор е нескончаем извор на вдъхновение за редица родни артисти, без значение дали музиканти, режисьори или автори. Наличието на толкова много народи, култури и религии по нашите земи през различните епохи е обословило една пъстра гама от разнообразие, която може да бъде изключително полезна за тези, които търсят интересна основа за изграждане на произведенията си.

Етно-фентъзито, макар и да не е непознато за българските читатели, е все още несигурна инвестиция за множество автори от остросюжетните жанрове, които предпочитат да пишат в удобното лоно на популярните „тийн“ и „ърбън“ фентъзи. Ето защо и книгата „Приключенията на Найден Намерения“ на Димитър Цолов – Доктора (също познат като „Пияният Бард“) буди сериозно впечатление. Най-вече, защото е смел експеримент. Както знаем голямата част от хората у нас са консервативни и трудно приемат „изчанчени“ неща. Ето защо и доста от активните читатели у нас предпочитат да открият своята литературна ниша и да се окупират там, без да допуснат нов тип произведения. И в повечето случаи бих ги подкрепил, но не и относно етно-фентъзито. И в частност „Приключенията на Найден Намерения“, защото тази книга накратко може да бъде описана като всичко, което човек може да потърси от западен и роден автор – в едно.

Димитър Цолов е всестранно различна личност, позната от различни прослойки в обществото под различно амплоа. За почитателите на пънк/ска/рок музиката той е един от членовете на ‘Doctors GoGo Band’ – едно разпознаваемо име от родната сцена. В града, където живее със семейството си – Враца – като съвестен рентгенолог. Из социалните мрежи – като „Пияният бард“, част от чиито лирики могат да ви накарат да се смеете с часове. А в литературното пространство Димитър Цолов е познат като един сравнително нов, но ентусиазирано катерещ се нагоре автор, с две издадени досега книги.

При всичко, което знаете за него като автор обаче, ви гарантирам, че „Приключенията на Найден Намерения“, публикувана тази година от издателска къща „Гаяна“, ще ви изненада и разкрие както една нова черта на самия автор, така и една нова интерпретация върху българските фоклорни митове и в частност един…

– Чувстваш се измамен, синко, чета го в очите ти…

– Човек съм, майко, слаб съм и се оставям на гнева да ме завладее…

– Гневът не е присъщ само на човеците, Найдене…

– Може, но сега говорим за мен… от главата до нозете съм изпълнен с гняв…

– Опитай се да не ме съдиш строго, синко, цяло Царство е легнало на плещите ми…

– Точно защото се опитвам да намеря оправдание за действията ти, съм гневен, царице…

– А ще можеш ли да ми простиш…

– Още след първата ни среща намерих сили да ти простя…

– Остани в двореца, ще ми бъдеш съветник, дясна ръка…

– Принадлежа на Горната земя, майко…

– Вярно е, синко, ама и не е вярно… ти си Чедо на Сенките…

– Сенките…

– Животът ти е бродене из Сенките, Найдене, рано или късно ще го разбереш…

Идеята за скитащия по различни земи юнак, който бива сполетяван от всякакви вълшебни и опасни случки, не е чужд за родния фолклор. У нас, записвани или просто разказвани край някой селски огън, могат да бъдат открити всякакви истории за момци, попадащи в мрачни гори и борещи се срещу страшни змейове. При все това обаче те си остават в традиционния модел – кратка, идеалистична приказка с послание. Ето защо и повечето от тези митове биват четени главно от децата, тъй като по-зрелите читатели търсим колкото се може повече дълбочина, сложност на персонажите, интрига и теми, близки до сегашното ни битие.

Ето защо и етно-фентъзито е потенциален жанр, тъй като то обединява двете – сериозността на съвременната фентъзи литература и приказността на фолклора, който да я къпе в нюансите си. От друга страна обаче, писането на точно такъв тип книги е рисково, тъй като е възможно авторът да залитне прекалено много към легендите, от които черпи вдъхновение, и в крайна сметка да ги изкопира.

В този случай обаче Димитър Цолов не е допуснал тази често срещана грешка.

Не знам колко от вас са чели полския феномен – „Вещерът“ и западния бестселър „Влад Талтош“, но ако „Приключенията на Найден Намерения“ могат да бъдат сравнени с други произведения, то това са те.

Историята ни запознава с на пръв поглед съвсем обикновения „чиляк“ – Найден, който, обладаващ различни умения, бива редовно търсен да свърши някаква по-специална работа, видеща се за простодушните селяни прекалено трудна. Кротко отглеждащият си малко стадо овчици мъж е от онези авантюристични българи от време оно, които обичат да се забъркват във всякакви истории. За краткото време, в което читателите са спътници на Найден, те стават тотално пристрастени към него и компанията. Харизматична, скиталческа личност с дълбока душа, ненатрапчиво чувство за хумор и афинитет към ракията. Найден е перфектната компания за всеки български читател. Дори когато върши нещо важно, героят разказва истории и споделя впечатленията си и това е първото нещо, което ви грабва истински.

Живият контакт. Трябват ви няколко страници, за да добиеш чувството, че този персонаж е изключително земна натура. Дотолкова, че не се притеснява да признае дори страховете си. Тук става въпрос за герой, който има много положителни и професионални качества (все пак бива търсен за премахване на магии, разплитане на мистериозни случаи и какво ли още не), но в същността си е доста скромен.

Ако можем да кажем нещо за Найден, е, че той не е супергерой – а суперчовек.

Онзи топъл българин, когото познаваме от произведенията на Йовков и Хайтов, но, от друга страна, и доста по-близък до нас самите, с всичките ни страсти и дори пороци.

Важно е да се спомене, че макар и действието да се развива по време на турското робство, то си остава само фон за напълно измислената история. При все това имаме едно доста добро представяне на тогавашните бит и взаимотношения между хората. Откъм историческа гледна точка романът е чудесно изпипан и затова допринася използваният език – с богат набор от архаични думи, не само в описанията, но и в диалозите.

Какво не ми допадна? Може би като любител на епичното фентъзи съм свикнал да търся малко повече екшън и битки в произведенията и, макар в книгата поле за такива да имаше, те не бяха толкова мащабни, продължителни и подробни. Което естествено е въпрос на субективен вкус. Имаше съревнования, които бяха перфектно описани (например ягли-гюреша), и такива, от които очаквах още (например ключовата към финала). Това естествено не е минус за романа, просто е фактор, който го доближава повече към етното, приказното, отколкото към фентъзито, в което читателите сме свикнали да има маса зрелищни мелета, независимо от броя участници.

„Приключенията на Найден Намерения“, в тон със заглавието си, е разделена на три различни истории, които не само тестват уменията и издържливостта на главния герой, но и разбулват мъглите около собствените му произход и корени. Макар че още от началото си личи, че кръвта на изоставения като невръстно дете Найден не е случайна, все пак начинът, по който авторът разплита мистерията чрез действието на сюжета, е меко казано уникален.

Пълнотата на романа се обуславя също и от наличието на много актуални и в днешно време нравствени теми, свързани с прошката, намирането на собственото кътче под слънцето, предателството, желанието за мъст и още много. Идеи, развити не като философски трактати, а чрез самия ход на сюжета и разговорите между различните герои, всеки от които притежаващ характерно качество, с което да бъде запомнен. Такъв персонаж беше дори кучето Черньо!

Друго положително качество на книгата е перфектната ѝ балансираност откъм емоции. Макар и трите истории да са сериозни и дори, като се замисли човек, тежки, носещи огромна доза тъга и чернота, авторът се е справил отлично с това да ги предаде по по-лек начин, хем достатъчен, за да докоснат читателите, хем с щипка хумор, която разсмива дори в напрегнати ситуации, дори когато героят се намира в непосредствена опасност за живота си. А това се дължи на добре изградения стил на Цолов, който лесно адаптира читателя.

Етно елементите бяха толкова майсторски вкарани и завързани в историите, че ми се прииска да има още. Да – върколаците, халите, ламите, „дънер-сколопендрата“, вещиците, народните чародейства и отвъдните светове не ми бяха достатъчни. Но не е ли така с качествените книги – карат те да искаш още и още?

Ако гледаме на „Приключенията на Найден Намерения“ като на експеримент, то значи той е успешно завършен. С тази разлика, че всъщност на Димитър Цолов твърде много му приляга писането на подобни истории. Вярвам, че тази книга ще се хареса на всички любители на по-нестандартната литература, както и на всички, които предпочитат шопската салата и ракията пред пицата и мартинито (или сиреч – родното). Защото от романа лъха изключително много българшина – само че не просташка или подмолна. Този роман ни докосва до едно по-чисто, изворно българско, в което има достолепие и най-вече огнен дух. И преди да започнете прочита, не забравяйте (както гласи един цитат от книгата), че…

„Душевните рани, обратно, са неуловими за окото, стоят си в теб, дори не кървят, но болката , която са способни да ти причинят е неуписуема. И макар хората да твърдят, че времето може да ги излекува, това не е съвсем вярно – душевните рани никога не зарастват изцяло…“

photo2

Делиян Маринов
е на 25 години и е дипломиран политолог. Интересува се най-много от литература, музика, кино и пътувания. Има издадени три фентъзи романа.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to