Коя е Испания? – по Пътя ще я открием

За слуха ни Испания е пламенната циганка с южен, андалусийски нрав. Красотата на нейния глас, ритъмът на кастанетите, пръстите, играещи по струните на акустичната китара – запалват в нас духа на фламенкото. Мелодия – уловена и пропита в черно-червената рокля, във ветрило и цвете в косите, които сякаш оживяват чрез стихийната игра, в която се впускат. Танц с многолик и противоречив характер – понякога тъжен, дори агонизиращ, друг път – пресъздаващ първата среща и израза на необуздани чувства, пораждащи пожар от емоции при среща на мъж и жена. Музикалната феерия преминава границите на слуховото възприятие и си пробива път до осезаемата ни сетивност, като се превръща в израз на съкровените ни страхове, мисли и желания.

Испания е вкус! Не. Нямам предвид вкус като проява на „изискан“, естетически подбор, който куриозно, но факт – в повечето случаи ни представя Испания в лицето на Ибиса. Един своеобразен Слънчев бряг, но значително по-скъп, една идея по-далеч и все така опропастен и с мирис на цинизъм. Испания има друг вкус и аромат – този на слънце! В нея усещаме портокалови нотки, които сякаш са създадени с единствената цел да придават на виното вкуса на лято. Същият вкус на лято, който е описан и бутилиран в романа „Вино от глухарчета“, но който в иберийската си вариация е плодов и носи наименованието сангрия.

QFSP01H_Holiday-Sangria_s4x3

Сангрия. Източник: Google

Испания е храна.  Ама буквално! Макар че и в преносен смисъл е натоварена с нелеката задача да вдъхва живот и в душата. Тя се спотайва в студената доматена супа – гаспачо, в прочутата паеля и в картофената тортиля. Богатата, разнообразна кухня не е случайност. В нея откриваме полъха на Ориента, който е неизменна част от историческото развитие на страната, макар и под формата на вековно арабско владичество. Въпреки негативния аспект на историческите обстоятелства, Испания съумява да извлече полза, да се обогати и да разцъфне както в кулинарния, така и в музикалния, архитектурния и културния си облик.

SAMSUNG DIGITAL CAMERA

Крепостта „Алхабра“ – дело на маврите. Източник: Ал. Зердева

За да откриеш Испания, трябва да се научиш да виждаш. Тя не е по плажовете и в курортите. Испания е в действието! Откриваме го на официалния празник ‘Fallas de Valencia’, когато в града шества творческият креативизъм и изкуството. То е и в „Томатина“ – ежегодният фестивал в края на август, по време на който улиците на Боньол се превръщат в бойно поле, а доматите – в оръжие. Забелязваме го дори в противоречивата корида, будеща яростни дебати между традицията и хуманността. Испания е на терена, във вечното дерби: Барса – Реал. Тя е там, когато, противно на всичко, те се обединяват във феномена ‘La Furia Roja’, за да използват емблематичната футболна стратегия „тики-така“ и да сразяват противниците. И за да не се изгради грешно впечатление, Испания е и в бездействието. Все пак следобедната сиеста е пословична именно там.

Томатина

Томатина. Източник: Google

Въпреки това, за да усетим осезаемо Испания, за да се докоснем до същността ѝ и да почувстваме пулса ѝ, трябва да се самопредизвикаме. Трябва да се осмелим да бъдем една идея по-авантюристични от обикновено, една доза по-експериментиращи, отколкото ежедневието ни предполага, и със сигурност – поне малко луди. Едва ли съществува по-красноречив и точен пример за подражание, който да ни вдъхновява да бъдем авантюристични мечтатели, с отявлена лудост, но и неутолима жажда за приключения и романтика, от Дон Кихот!

Именно на страниците на вечния роман откриваме и крилатия цитат: „Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората“. Крилат не само поради завидната си устойчивост, носеща го на крилете на времето, но и заради възможността чрез полета на мисълта да бъде интерпретиран през личностния светоглед. И все пак не вярвам, че съм единствената, която свързва свободата с пътя. А пътища много, но „Пътят“ е един – ‘Camino de Santiago’.

Знак, обозначаващ посоката, в която трябва да вървят пилигримите. Източник: Google

Макар позабравен в раклата на вечността, Пътят все по-често бива грижливо почистван от насъбралата се с годините прах на забвението.

Но какво всъщност представлява ‘Camino de Santiago’?

Яков Стари (исп. Santiago el Mayor) е сред най-приближените на Иисус Христос от дванадесетте му апостоли. Загива като мъченик в Палестина през 44 г. и е признат за светец, като впоследствие съгласно предание мощите му са пренесени в Испания – в селище, разположено близо до съвременния Сантяго.

Началото на култа към извървяването на поклонническия път, с цел преклонение пред мощите на апостола, датира още от времето, когато Испания е в пределите на Римската империя. Макар че не се знае с точност годината, се предполага, че тленните останки на светията са открити през 813 година от отшелник, който съзрял светлината на звезда, показваща му светото място.

Към края на столетието увлечението се разпространява из християнската част на Европа. Два века по-късно – през XI век – броят на поклонниците се увеличава значително, благодарение на културните взаимоотношения между европейските народи, а поклонението се превръща във второ по значимост след посещението на Божи гроб.

Според легендата Алфонсо II, крал на Астурия, заповядва да се построи църква на мястото, където се предполага, че е погребан светецът. От XI век тази църква се е превърнала в един от главните центрове за поклонниците на християнството и крайната точка от Пътя към Сантяго.

Катедрала в Сантяго де Компостела. Източник: Google

Макар и след време желанието на хората да поемат по ‘El Camino’ да намалява драстично и дори да потъва в забрава, днес традицията отново е възродена и е блян за много пътешественици от цял свят.

Същност

Ел Камино няма универсално начало. С течение на годините са се оформяли различни маршрути, по които могат да поемат пилигримите като някои от тях дори започват в съседни държави. Измежду най-популярните е френският, който поставя началото на пътешествието в Южна Франция, изкачва Пиринеите и продължава през цяла Северна Испания: Памплона, Бургос, Леон и много други градове, докато не достигне до изящната катедрала „Сантяго де Компостела“. Самото трасе е дълго около 800 километра. Интересно твърдение гласи, че Камино всъщност представлява проекция на Млечния път и отразява енергията на звездите, греещи над него.

Походът може да се измине пеша, с велосипед на кон или магаре, но е задължително да бъдат извървени минимум 100 км ходом. В началото на пътешествието пилигримите получават своите отличаващи ги знаци – мида, кратунка и бастунче, белязани с кръста на Сантяго. По пътя пилигримите събират печати в специален талон, с който накрая се удостоверява, че са преминали Ел Камино и по този начин си извоюват индивидуален писмен сертификат, който в миналото е имал силата на пълна индулгенция.

Символите на пилигримите. Източник: Google

По време на пътешествието поклонниците могат да намерят подслон на ниски цени и на места дори без необходимост от заплащане – в държавни и частни албергета (исп. albergue – хижа, странноприемница).

Местните имат много позитивно отношение към пилигримите и се славят с изключителна гостоприемност и добрина. Освен с тях, обикновено се завръзват много приятелства с други пътешественици, тръгнали към Сантяго де Компостела, независимо от тяхната националност, възраст и вероизповедание.

В днешно време пътят е блян не само за религиозно отдадените. Камино се явява страхотна възможност за обогатяване на мирогледа, тъй като маршрутът преминава през над 1800 архитектурни и исторически монумента. Също така е шанс да се насладиш както на разнообразни природни пейзажи, така и на испанската кухня, приготвена по най-автентичен начин от ръцете на местните.

Паела. Източник: Александра Зердева

Всеки пилигрим тръгва по пътя с конкретна за него цел. Няма значение дали иска да промени сегашния си живот, има здравословни причини, или просто търси приключение. Някои до такава степен са запленени от пътуването, че след години отново решават да се впуснат в запленяващото преживяване. Няма място за съмнение, че за всички пътешественици традицията да се върви по поклонническия път е голямо вдъхновение. Неслучайно на темата са посветени редица статии, блогове, книги, а дори и филм.

‘The Way’ е филм от 2010 година, по сценарии на Емилио Естевес. В него са повдигнати темите за смъртта, честността, предразсъдъците, избавянето от пороците и духовното пречистване, както и разбирателството и неочакваното приятелство.

The_Way

Сюжетът разкрива историята на баща, който пътува от Съдиените щати към Франция, за да се сбогува със сина си, загинал по време буря в Пиринеите, докато изминавал поклонническия път. В негова чест, той решава да извърви Камино, но пътят се оказва, освен наниз от километри, духовен урок.

книга

„Buen camino! Пътят на Сантяго“ е книга, базирана на личните преживявания на Момчил Савов. Той е един от първите българи, описали перипетиите, но и радостите, с които човек може да се сблъска по време на похода. В нея има много полезна информация, касаеща потенциалните ентусиасти, мечтаещи да извървят Камино. В пътеписния разказ присъстват всички истински затруднения като недоспиването и умората, болката в краката и стабилно похъркващите другари по стая, така че в никакъв случай не може да се твърди, че темата се идеализира. Именно в реалистичния поглед и в тънкия хумор на автора се крие очарованието ѝ.

В своя роман „По пътя“ Джак Керуак пише: „Предстоеше ни още много път. Но какво от това, пътят е живот“.

Ако във вас жаждата за изгреви и за нощно небе, описано със звезди, за път, за размисъл, за свобода и живот е неутолима, то единственото, което ми оставя да ви кажа, е: ¡Buen camino!

Автор: Емилия Илиева

Емилия Илиева
е студент по журналистика в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Интересува се от европейско кино, пътешествия, музика и кулинария. Мечтае да издаде стихосбирка за деца.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to