Крахът на българското семейство

Палецът нагоре.

 

Снимка: museumsamokov.blogspot.com/2

Снимка: museumsamokov.blogspot.com

Пътувам на автостоп. Спира ми тираджия, който се оказва доста приказлив. Първоначално разговаряме за общи неща, лавирайки от тема в тема. Постепенно обаче мъжът, предразположен от компанията ми, се увлича в разказ за семейния си живот

Владимир Стоянов е от онези 45-годишни българи, които се смятат за успели в личния и професионалния си живот. Работи от двадесет години като международен шофьор и изкарва по 2-3 хил. лв. на месец. Споделя с гордост, че благодарение на стандарта си жена му не е ходила на работа вече петнадесет години, като в ръцете ѝ е оставил единствено отглеждането на двамата им сина.

Слушайки го, усещам как в мен се надига уважение към него. Замислям се, че все пак българското семейство съществува все още в народопсихологията ни като ценност. Само час по-късно обаче надеждите ми започват бавно да се разбиват.

Преминавайки по магистралата, мярваме отстрани на пътя проститутки и аз решавам да се пошегувам с Владимир, питайки го дали през младостта си е ползвал услугите на жриците на любовта. И той най-безцеремонно ми заявява, че го прави и сега при всяка удобна възможност. Аз го питам – но как така, нали има семейство, при това добре уредено, а той ми отвръща, че положението в света вече е такова, тъй като хората, които срещал в чужбина, разказвали също подобни истории. Следва разказ, в който Владимир обяснява как няма колега в бранша, който да не спира на проститутка. Разказва ми и за така наречения „Закон при международните шофьори“ – да звънят на съпругите си няколко часа преди да се приберат вкъщи, за да отстранят възможността да се натъкнат на някой непознат в леглото им. Владимир споделя, че един негов колега пробвал да не се обажда на жена си, връщайки се от чужбина. От шестте пъти, в които не и звъннал, я хванал в изневяра в четири.

И най-лошото от всичко – тираджията твърди, че това е обичайна практика, дори не само в неговия бранш, а като цяло в България. Това, което ми направи най-силно впечатление, беше спокойният и равен тон, с който той коментира всичко това. За него и колегите му – едни от средностатистическите мъже в България, взаимната изневяра е нещо нормално.

„Така всички са щастливи!“ – бяха финалните му думи по темата.
     Дали обаче всички са щастливи?

4

От доста години насам България държи челно място в социологическите изследвания по разводи в ЕС, след държави като Чехия, Литва и Естония. От 1,6 развода на 1000 души през 1990 – до 1,9 души на 1000 през 2010, като стигаме финал 2,0 души на хиляда през 2015[1]. Бракоразводните дела за 2014-а година са 10 584. В сравнение с тази статистика данните относно сключените бракове не са никак оптимистични. България отново държи челно място – само че по най-ниски нива на сключени бракове – 2,9 на 1000 души. Крайната цифра на сключените бракове през 2014-а е 24 596. Говорейки с езика на статистика, е редно да се спомене и броят на извънбрачно родените деца у нас – 59 на хиляда, което е показател и за огромен ръст на семействата, живеещи без сключен брак.

След изведената обща статистика за страната, изведох и лична, засягащи мои познати. Там се оказа, че всеки втори мой връстник между 14 и 25 е с разделени родители или такива, на чието съжителство предстои разтрогване.

Всичките данни – официалните и тези, извлечени от личния опит, навеждат на мисълта, че през 2015 българското семейство претърпява сериозен крах. Още повече, че сякаш самото семейство вече не фигурира като ценност у българина.

И това е повече от притеснително, защото от незапомнени времена, през различни държавни катаклизми и кризи, българинът се е отъждествявал със силна родова и семейна принадлежност. Достатъчно е човек да хвърли поглед на родословното си дърво отпреди само едно петдесетилетие, за да забележи какви огромни фамилии са имали предците му. Връзката българин–семейство е била толкова силна и приоритетна, колкото и българин–земя. За да съществува такъв разрив в традиционното семейство в наши дни, говорим за колосална промяна в нравствеността и ценностната система на хората у нас. Защото, за да съществува такава промяна в българската народопсихология, са намесени сериозни фактори.

Научното обяснение на явлението „разбито семейство“.

„Третата вълна“ на Алвин Тофлър е книга, която оказва огромно въздействие върху гражданското мислене за обществената промяна в края на XX  век, въз основа на бурното развитие в сферата на компютърните и информационните технологии.

Снимка 1

В труда си социологът набляга на идеята, че човечеството преживява три вълни на промяна, всяка от които заличава досегашните култури и цивилизации, заменяйки ги с нов начин на живот.

Първата вълна – аграрната революция, започнала 8000 години преди н.е. и продължила до края на XVII век. Нейната основна характеристика е авторитарна власт, децентрализирана икономика и огромно и производително семейство. Именно по времето на първата вълна родовата ценност, особено при българина, е била в своя възход. Семействата са побирали по 3 поколения, сраснати със земевладението, работилницата и производственият процес. Обучението на децата, лекуването на болните – всичко става в семейната общност. Затова и семейството е немобилно, но за сметка на това силно откъм традиция и още възможности за разрастване.

Втората вълна на развитие – индустриалната революция – обаче предвещава упадъка на семейството. Причината за това е, че неговите функции се изземат от новопоявилите се институции като училища, болници, старчески домове и прочие. Семейното ядро бива разбито от това, че съпрузите работят на различни места, разделени един от друг, а лишено от изгубената спойка на многото си функции, семейството се крепи само на психологически връзки, които са неустойчиви и непостоянни.

Информационната революция, която се явява „третата вълна“, според Тофлър възстановява изгубената семейна ценност. Това става на базата на развитието в сферата на комуникациите, което дава възможност на много хора да работят дистанционно от домовете си, да извършват самостоятелно базисните болнични тестове и прегледи, както и да обучават децата си от дома.

Социологът дава оптимистична прогноза за развитието на семейството в наши дни, когато третата, така наречена „информационна“, революция е в апогея си.

Това обаче не се случва при българите, които изглежда все още са заклещени между втората и третата вълна. И тук обяснението трябва да се търси в новообразуваните ценности на новите поколения, които притискат „семейната“.

Първата от тях е материализмът. Освен че подкопава индивидуалното развитие, материализмът се явява и пробойната, поради която семейството потъва.

Най-широкоразпространеното извинение на повечето българи за това защо браковете им се разпадат и защо не бързат със създаването на семейства и деца е финансовата криза, липсата на пари и тежкият живот. А това е изключително повърхностно и грешно твърдение.

Нека се замислим за българите от едно време и огромните им семейства от по няколко поколения. Те да не би да са били по-богати от нас? Нима са имали повече пари? Нима едно време не е имало различни кризи? За пример нека вземем българите от годините след Освобождението. Това са години, в които българската държава претърпява множество икономически, социални и политически премеждия, а и няколко войни. Ако сравним този период със съвремието ни, ще видим, че тогава животът не е бил по-лек, но за сметка на това семействата са имали огромен брой деца. Често същите са били отглеждани в едно помещение и дори в общи помещения с животните, но са успявали да оцелеят, за да могат в последствие да бутнат семейството напред.

Семействата от едно време са успявали да отгледат много деца със силата на родовата ценност и благодарение на множество лишения. Лишения, които огромен процент от съвременните българи не са готови да претърпят в името на създаването и отглеждането на поколение. Именно тук се корени западането на семейната традиция.

Материалните блага, които хората притежават днес, не са ни повече, ни по-малко от тези, които българите от миналото са имали. С тази разлика, че в днешно време те се насочват към натрупването на физически притежания, вместо в разрастването на семейството.

Третата вълна, бумът на технологиите – вместо да бъдат в полза на съвременния българин, те пробуждат в него консуматорски дух, който пренарежда човешките приоритети и желания. Така например, спечелените от някой човек пари, биват инвестирани в притежаването на все по-нови и по-нови блага като маркови дрехи, бързи компютри и телефони и т.н., вместо в създаването на поколение.

2

Поредна криза на духа.

В близост до Севлиево има едно село, което се нарича Петко Славейково. Оттам познавам един мъж, който благодарение на няколко декара притежавана земя успява да изхранва три поколения. Как става това? Петко Станимиров обработва земята, като с продадената продукция успява да изхрани семейството си, което обаче е около него, за да му помага. Макар и тръгнал от голо парче земя, сега мъжът е едър земевладелец с три деца, които, въпреки че живеят на село, имат компютри и коли.

Петко е добър пример за това как трябва да има ценностен баланс. Идеята е не да се съпоставят семейството и материализмът, който е неминуем в XXI век. Идеята е да се приоритизират и всичко да бъде умерено.

По последни данни българите удрят дъното по раждаемост. През 2014 година, са родени 62 932 деца, а през 2013 – 67 061. Намаляването на раждаемостта у нас за една година е с 0,5%. И то само за една година. Сравнявайки с по-ранни години, процентите се покачват до 5,5.

Това плавно ни насочва към мисълта за стопяването на нацията, за което се говори постоянно и навсякъде. Защото демографската криза е най-прякото последствие от крахa на българското семейство. Намаляването на българите като етнос вече е тенденция, която ще продължава и дълго занапред. И положението няма да стане по-оптимистично, докато семейството не се върне като ценност у българина.

Живеем в държава, в която всеки парадира с това, че е свободен да избира на база на демокрацията. Но освен с отговорности, изборите са свързани и с последствия. Надявам се повечето хора да узреят достатъчно, за да мислят и за последствията, които решенията им ще катализират в бъдеще. Защото в нас се корени генезисът на проблема и само в нас е ключът към промяната. Към по-добро. Защото, макар и да е немислимо да се върне аграрната революция и възходът на рода, е съвсем възможно създаването и отглеждането на поколение достатъчно да предпази нацията ни…

От изчезване.

А как това може да се случи? Ще прочетете в следващия материал по темата – „Крахът на българското семейство – част 2: Перспективи“!

[1] Данните са извлечени от интернет страницата на Национален статистически институт; www.nsi.bg

Делиян Маринов
е на 25 години и е дипломиран политолог. Интересува се най-много от литература, музика, кино и пътувания. Има издадени три фентъзи романа.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to