Културна нищета – паметници на ръба на оцеляването

Чл. 2. (2) Културните ценности са обществено достояние и се ползват със закрила от държавни и общински органи в интерес на гражданите на Република България.“

Захарна фабрика

Захарна фабрика

Музеи на думи. Некoординирани действия и културни паметници на ръба на тяхното оцеляване. Писани закони и необяснимо поведение. Стопани по документация, които не стопанисват собствените си домове. Да се чудиш на кого да завещаеш културното богатство. Дали държавата ще успее да опази ценностите си, или пък частните институции ще поправят непоправимото зло. И в двата случая резултатът е един и същ. Паметниците се рушат и рушат…

През март тази година Столична община наложи нови глоби на собствениците на сгради като къщата на арх. Фингов и Захарна фабрика. Някои от тези глоби са платени, за други делата продължават. По правило всички по-големи глоби могат да се обжалват. В съдебната практика има случаи, в които съдът приема, че сградата се руши и общината е права, но санкцията се отнема. Сигнал в прокуратурата се пуска за всички случаи, в които дадената комисия прецени, че собственикът има финансовите възможности, но не полага нужните грижи за доброто състояние на сградата. От началото на година е издадено предписание за пълното възстановяване на 8 сгради – културна ценност. В това число са къщата на Яворов, къщата на Фингов, Захарна фабрика, Съюзът на българските индустриалци на ул. „Шишман“ и стари къщи на бул. „Хр. Ботев“, ул. „6-и септември“, бул. „Патриарх Евтимий“.

Къщата на Фингов. Снимка: Галя Йотова

Къщата на Фингов.
Снимка: Галя Йотова

Проблемът се поражда в кръга, който се затваря при подаване на жалбата срещу даден собственик. Общините се оплакват, а съдът отменя исканията. В повечето случаи глобите падат при минимални нарушения при съставяне на констативния акт. Друг проблем е малкият размер на наказанието. Според експертите в тази област санкцията трябва да възлиза на поне 100 000 лв. с възможност за многократно глобяване. Като това се отнася само до недобросъвестните собственици, които имат финансите и оставят сградите да се рушат.

Камарата на архитектите в България внесе идеята подобни сгради-паметници, които не се ремонтират от стопаните, да станат собственост на Столична община. Нож с две остриета. Ако подобно решение влезе в сила, вместо небрежните стопани да поемат отговорност за своето бездействие, обществото ще трябва да плати вместо тях. А после от кого трябва да търсим сметка, ако собственикът е една фирма, която просто може да бъде закрита? Кръгът отново се затваря.

Вижте още: Литературните музеи в София

Съществува обаче и точната противоположност. Има множество собственици, които наистина нямат финансовата възможност, за да поддържат културните паметници. В такива случаи държавата предвижда парично подпомагане от европейските фондове. За съжаление, парите не достигат до повечето сгради-паметници.

Къщата на Смирненски

Къщата на Смирненски

Времето не може да бъде спряно, а с него и разрухата на сгради – културна ценност у нас. От 10 години къщата музей на Смирненски е затворена за посещение, понеже е опасна.

Наистина, когато видите как изглежда къщата на Смирненски, все още е много тъжна, много потискаща гледка. Все едно самата къща е болна от туберкулоза, от жълтата гостенка, която ни отне вечния юноша на българската поезия…

 – Катя Зографова, И. директор на Националния литературен музей

През 1910 година в. „Нова балканска трибуна“ прави мащабна литературна анкета. Да бъдат изучени двама от живите български писатели, които хората най-много обичат. Това е призивът към аудиторията. Резултатите показват, че най-харесваният български автор е Иван Вазов, а вторият най-четен е Пейо Яворов. Чирпанлията (Яворов) тогава е на 32 години и неговите стихове са преведени на няколко езика. Вазов е на 60, а само 16 години по-рано романът „Под игото“ също е издаден на няколко езика. Когато Яворов умира, неговата стая бива затворена за години. Никой не се допуска да влезе. Години след смъртта му изключение прави гостуването на Гео Милев. Той съветва бащата на Яворов нищо да не бъде променяно в тази къща, защото Яворов е гений и един ден тази къща ще стане музей.

Така се и случва. Днес неговата къща е музей. Част от културната ни ценност, която е включена в дългите списъците за реставрация на институциите у нас. Жалко за недооцененото имане, което притежаваме.

С надежда проклятието на омагьосания кръг да бъде разтрогнато…

Автор: Мадлен Илиева

Под Моста
е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to