‘La La Land’ или наръчник на мечтателя

Трудно се пише за лента, омагьосваща на толкова много нива, че първо се чудиш откъде да започнеш, после обмисляш по какъв начин да предадеш чувството, което е създала у теб, а накрая решаваш, че каквото и да споделиш с думи, няма да е достатъчно, за да пресъздаде усетеното. Затова, вместо възвишени слова, които могат да откажат някои читатели заради прозиращи лични пристрастия, ще ви разкажа обективно за ‘La La Land’, която съдържа предостатъчно магия, за да се хареса не само на „наивниците, които мечтаят“ (както се пее в една от песните от мюзикъла). Филмът завладява още с трейлърите си, които загатват някои най-добри моменти от филма, но това е така, защото в него просто няма слаби такива.

Сведена до своята основа, сюжетната линия в ‘La La Land’ на пръв поглед не прави впечатление с необичайност. Историята разказва за двама млади влюбени, преследващи мечтите си в Града на ангелите, където двойката се сблъсква с трудностите по пътя към успеха. Преживяванията им обаче са представени по необикновен начин или поне по такъв, какъвто зрителите на съвременно кино не срещат често. Още първата сцена от филма загатва какво да очакваме от предстоящите два часа – насред задръстване жителите на мегаполиса излизат от колите си и превръщат досадната част от деня в песен и танц, с които е възпят устремът към мечтите. Струящата енергия мигновено зарежда с оптимизма на ентусиастите от екрана и задава не само ведрата атмосфера на филма, но с текста ни въвежда и в тематиката за предизвикателствата пред сбъдването на личните копнежи.

След шеметното начало се запознаваме и с централните персонажи, на които им предстои да се срещнат за първи път, но не и преди да ги възприемем поотделно. Представянето на личните им характеристики е необходимо, за да стане по-нататък ясно как се развиват героите вследствие на взаимоотношенията помежду си. Миа се явява редовно на кастинги и мечтае да стане актриса, вместо да приготвя кафе, каквато е работата й към момента. Себастиан е пианист и страстен джаз почитател, на когото също се налага да прави компромиси с работата си. Романсът помежду им започва след серия от „случайни“ срещи, а стремежите им, които ги сближават емоционално, заплашват да се превърнат в пречка. Отношенията им преминават буквално през различни сезони, които озаглявяват отрязъците, на които в умишлено старомоден стил е разделено действието в лентата. Чрез трансформациите на влюбените филмът представя неувереността и тревогите от младостта с нейните предимства и недостатъци, но най-вече акцентира върху радостта от живота такъв, какъвто е. Любовта обаче не е възвеличана повече от необходимото за желания резултат, който е далеч от захаросан в посланието си въпреки великолепието, което искри от кадрите.

Вечно влюбените (за трети път на големия екран) Eма Стоун и Раян Гослинг се потапят в ролите, които ги затвърждават като истински филмови суперзвезди. Двамата блестят с комбинация от актьорски, танцови и музикални умения, а когато певческите им способности не са като на професионални изпълнители, това допринася именно за достоверност и приземеност на героите им. Усърдната подготовка за образите на Миа и Себастиан, изискваща няколкомесечни тренировки, си проличава в лекотата, с която се справят дори чисто технически. Излъчваната от дуото виталност и неподправеност прави персонажите им вълнуващи и близки до зрителя заради преживяванията, с които всеки се идентифицира повече или по-малко.

Второстепенните ключови роли са няколко – половинката на Миа преди да срещне Себастиан, Грег (Фин Уитрок), е събирателен образ на фигурата, която може й даде финансова стабилност, но не и пълноценна духовна връзка. Романтичните и идеалистки нагласи на Себастиан контрастират с реализма на сестра му Лора (Розмари Дюит), а по-късно се сблъскват с управителя на бара, където свири. С правдоподобно изпълнение участва Джей Кей Симънс като лошия шеф, който по-късно прави още по-кратка и различна като настроение поява от първата. Джон Леджънд тук заменя пианото с китара и в образа на Кийт осъществява намигване към комерсиализма в изкуството на XXI век – като фронтмен кани в своята група Себастиан, чийто музикален вкус е поставен пред изпитание. Певецът е съавтор и изпълнител на една от песните във филма, част от прекрасния саундтрак.

Написаната от Джъстин Хъруиц музика за филма обогатява историята с цял един нов свят и предава по неповторим начин емоциите, които е невъзможно да бъдат внушени и усетени чрез друг език. Красивите композиции рисуват калейдоскоп от заразителни настроения, докато с оркестралното си звучене се разгръщат мащабно и отекват дълбоко у трогнатия зрител. Текстовете към произведенията допълват характеристиките на героите и по запомнящ се начин разкриват нови нюанси от личностите. Музикалните творби са украсени и с подобаваща хореография, в която откриваме отдадена почит към мюзикълите от Златната ера на Холивуд с участието на емблематични екранни двойки като Джиндър Роджърс и Фред Астер. Визуалното обяснение в любов продължава с насочването му към различни локации из яркия Лос Анджелис.

Но дори ‘La La Land’ да беше ням филм, неговото въздействие нямаше да пострада от липса на визуална красота – в лентата са подчертани и обогатени цветово всички предадени настроения и багри от живота, показан в своето многообразие на екрана. Отговорен за стилната картина, еднакво потапяща в своята динамика и задушевност, е Лайнъс Зангрен, работил по „Американска схема“ и „Джой“. С движенията на камерата и продължителните кадри зрителят се чувства като участник в действието и би затанцувал, ако не беше толкова захласнат от случващото се на екрана. Налице е изящество от начало до край, което прави всеки кадър подходящ да бъде закачен на стената в рамка.

Ако забравим за дизайна на продукцията, който през повечето време издава, че сюжетното действие е поставено в наши дни, филмът притежава достатъчно елементи, за да може да бъде определен като класика – неостаряващи мотиви, чудесна химия между актьорите, пленителен саундтрак, които заедно предоставят характерен заряд и устойчиво послание. Лентата акцентира с поетичност върху житейските моменти, които бихме искали да изглеждат професионално заснети към филма на собствения ни живот, но същевременно третира с реализъм основните очертания. ‘La La Land’ не ви кара да гледате света през розови очила, нито ви отказва да мечтаете, а кара да се наслаждавате на пътя към успеха, колкото и стръмен да е той. Лентата не разглежда директно триумфа на своите герои, а стъпките към него, всяка една от които представлява триумф. Така лентата засвидетелства преклонение към изкуството, животът като такова и творците, от които светът винаги ще има нужда.

Художественото майсторство при разнообразните нива, показани в ‘La La Land’, прави лентата непретенциозен модерен шедьовър, предназначен за публиката, от което съвременните творци могат да се учат. Уроците за зрителите също не са за подценяване. ‘La La Land’ е вдъхновяваща киномагия, в която едновременно се влюбваш и те влюбва, показвайки, че начинът, по който някой променя живота ти, е по-важен от количеството време, което ще прекара в него. Ако сте склонни да поставяте бъдещето под въпрос. вместо да оценявате настоящето, ще се зарадвате ‘La La Land’ да заглуши мисли като тази дали след десет години ще излезете от киното отново със същия човек под ръка. След изгледаното дори ще го заобичате повече.

‘La La Land’ е по кината в България от 30 декември 2016 година. Разпространява „B.S. Films”.

Деница Димитрова
е на 23 г., завършила е „Социален мениджмънт“ в родната си Варна, а по настоящем изучава електронни медии в Софийския университет. Отразява онова, което я впечатлява, вдъхновява и кара да се наслаждава на бъркотията живот в блога си Wondermess. Не може да живее без повсевместно търсене на красота, изкуство, пътувания… и кафе, даващо енергия за всичко останало.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to