„Лейди Макбет“ в капана на своята фаталност

„Лейди Макбет“ е сред историческите драми, които тазгодишната програма на София Филм Фест предлага, и вероятно ще се открои като едно от най-запомнящите се заглавия. Британската продукция пренася на екран романа „Лейди Макбет от Мценска околия“ на Николай Лесков. И докато повечето имена пред и зад камера не са познати, а сюжетът не изненадва с оригиналност, издържаното поднасяне на историята с острота и чувство за обреченост е това, заради което лентата заслужава висока оценка.

Филмът ни отвежда в 1865 г., когато младата Катрин е омъжена по неволя за по-възрастен мъж, който не проявява интерес към нея. Това е единственото взаимно чувство между двамата, затова и в отсъствието на съпруга си тя започва връзка с коняра в имението. Отношенията между тях и желанието за собствен живот, чиято господарка е само Катрин, въвличат нея и околните в опасни за всички тях събития, от които невинаги има изход.

Лентата започва с илюстрирането на монотонния живот, който води главната героиня след сватбата си, и се превръща в повратна точка за бъдещите й действия. Рутината запълва нейното ежедневие, подчертана както от повтарянето на еднакви дейности, така и с носените едни и същи дрехи. Стегнатите корсети имат същия задушаващ ефект, както къщата, която младата жена е принудена да не напуска. По отношение на звука филмът разчита главно на тишина при сцените в затвореното пространство, допълнени от застиналост на героинята и симетрично рамкиране на кадрите, с което наподобяват картини. За разлика от стабилността между четири стени, навън камерата се движи в хода на Катрин, или отново се спира, улавяйки студената природна красота.

Докато за първата част от действието може да ви се наложи малко търпение, по-нататък ставаме свидетел на трансформацията на една невинна девойка в това, което можем да определим като „фатална жена“, но не като от филм ноар, а трагедийна пиеса. Това е така не само заради различията в епохата, но и поведението й, далеч от подходящо за романтизиране. Главната героиня се доближава едновременно до Шекспировата от заглавието по безскрупулност и хладнокръвие, но за разлика от Лейди Макбет, Катрин е представена със своята предистория. Така поне в началото персонажът провокира съчувствие заради несправедливата си съдба и симпатии в опитите си да запази достойнство.

 

На следващ етап класическата история придобива белези на трилър и без да бъде твърде откровена режисурата постига достатъчно напрежение, като не спестява моменти, от които гърлото се свива. Камерният филм позволява акцентът да бъде поставен върху актьорската игра. Дебютантката Флорънс Пю пленява все повече с напредването на действието и развитието на своята героиня, а липсата на крайности в нейната експресивност оформя непредвидим и подмолен образ. Достоверни са и останалите персонажи, класно изпълнени от преобладаващ свеж отбор от нови британски лица.

Финалът, който се различава от оригиналния в книгата, едновременно утвърждава силата на героинята, но и я изправя срещу други ценности. Ключовият й ход в края окончателно я завършва като виновник, който няма намерение повече да бъде жертва, чиято първоначална роля я тласка дотук. Обратът все пак подтиква към размисъл до колко оправдани са действията и дали това не е феминизъм, стъпал накриво. Призмата на пола не е единствената, през която може да се разглежда случилото се, разбира се, но се появява предвид ерата. В по-общ план лентата засяга темата за цената, която сме способни да платим, за да постигнем свобода и кое е по-важно – да останем верни на себе си или тези, които обичаме. Тези въпроси надвисват с още по-голяма тежест при натрапчивата тишина на финалните надписи.

„Лейди Макбет“ може да бъде видян в рамките на София Филм Фест на:

16.03.2017Euro Cinema – 20.15 ч.

17.03.2017 – Лъки – Дом на киното (Пловдив) – 20:45 ч.

23.03.2017- Културен център “G8” – 19.30 ч.

28.03.2017- Дом на киното – 21.30 ч. 

Деница Димитрова
е на 23 г., завършила е „Социален мениджмънт“ в родната си Варна, а по настоящем изучава електронни медии в Софийския университет. Отразява онова, което я впечатлява, вдъхновява и кара да се наслаждава на бъркотията живот в блога си Wondermess. Не може да живее без повсевместно търсене на красота, изкуство, пътувания… и кафе, даващо енергия за всичко останало.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to