Линията прекъсва със Силвия Плат

sylviaplath

Силвия Плат се ражда в топлото на есента, живее по средата и умира едва на 30 години (когато ледът в капчука започва да се топи). Детството й е изпълнено с малко щастливи моменти и много пчели. С голи ръце подавам медените пити. Баща й, професор по биология и автор на поредица от книги за медените насекоми, умира, когато Силвия е на осем години молех се да се завърне – същата година, в която първото й стихотворение е публикувано в “Бостън Хералд”.  Детските й години, щастливи или не, се разнасят като пчелен прашец и скоро след това тя среща вечния си спътник в живота и смъртта – агонията на съществуването. Въпреки труда на съвременните изследователи с имена като „Клинична депресия” и „Биполярно разстройство”, поставянето на диагноза се доказва като неползотворно и ненужно начинание.

Плат посещава колежа “Смит”, където постига невероятни успехи. Животът се разтваряше пред краката ми като зряла, сочна диня. След третата си година получава възможността да замине за Ню Йорк като гост-редактор на списание “Мадмоазел”. Преживяването е разочароващо и празно, а това лято – знаех си, че това лято нещо не съм в ред– по-късно се превръща в Стъкленият похлупак. Когато се прибира в Бостън, Плат е отхвърлена от лятната програма за творческо писане  в Харвард.  Не бях спала в продължение на седем нощи. Лекарите, без да разбират задушаващата скръб, която изпитва – сякаш бях натъпкана дълбоко, дълбоко, дълбоко в черен чувал без капчица въздух и без никаква надежда да се измъкна – й предписват електрошокова терапия. Питах се какво чудовищно зло съм извършила…

Силвия Плат прави първия си опит за самоубийство през август 1953г. след многобройни срещи с високите честоти. Знаех точно как да го направя. Плат взима сънотворните на майка си и се скрива в мазето. Невидима за света  и за себе си, тя прекарва там три дни.

Люлях се затворена

като мидена черупка.
Трябваше някак да ме отключат
и да събират червеите от мен като лепкави перли.

stukleniqtpohlupak

Остават й още десет години. Завършва колеж, пътува из Европа, пише и среща човека “с глас като бурята на Бог”. Връзката между Силвия Плат и Тед Хюс започва с поеми Ако се усмихнеше, луната би приличала на теб и завършва (две деца и една любовница по-късно) с разкъсаните глави от дневника на вече мъртвата писателка. Последните месеци преди смъртта си, тя пише непрестанно. Само че моят случай бе неизлечим. Зимата е нечовешки студена, тръбите замръзват, децата са често болни, а скръбта е винаги там. През януари, 1963 г. е публикуван единственият роман на Силвия Плат “Стъкленият похлупак”. Един месец по-късно, тя отнема своя живот.

Да умираш
е изкуство, като всичко друго
владея го до съвършенство.

Владея го, така че да не изпитате блаженство.
Владея го, така че то да е реално.
Предполагам, бихте казали, това е моето призвание.

Творчеството й е брутално в своята искреност. След него остава единствено обещанието за всички думи, които може би щяха  да ни въздигнат и съсипят ако Силвия Плат имаше избор. Но не можем да обвиняваме. За човека под стъкления похлупак, безличен като мъртво бебе, самият свят е лош сън. Животът под стъклото е на пресекулки. Понякога, в едни редки, ценни моменти, ръбът се повдига и малко чист въздух нахлува под прозрачния затвор. За малко се вижда там, от другата страна. Парата изчезва и успяваш да погледнеш навън, където слънцето блести, а хората не се превиват като малки човечета в прозрачни сфери. Силвия Плат познава всеки нюанс от живота на душевния затворник. Секундите на безтегловност обаче винаги изтичат. Звънът от падащият похлупак е заглушаващ, сякаш гонг оповестява началото на ритуална церемония. Ритуалът – самото съществуване.

Радина Иванова

 

Стажанти на
За втора поредна година „Под Моста“ организира стажантска програма във Факултета по журналистика към СУ. Принципът на програмата е по-големи колеги да дадат част от опита си на по-малките. През 2016 г. през програмата ще минат 17 студенти по журналистика първи курс от ФЖМК.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to