„Литий“ – гласът на поколението Z

Луната не съществува в този град от светлина

Главни роли: Той и Тя

Второстепенни: роднини, които търпят по задължение, приятели, които не понасят, шефове, които мразят.

Сцена: Париж

Времетраене: 1 седмица

Той е търговски представител – нещо като Вълкът на френския „Уолстрийт“ – безскрупулен, нахален, печелещ пари от нечестни сделки. Във връзка с жена, която не обича, но му харесва да е обичан от нея.

Няма по-подходящ човек, с когото да споделиш, от съвършено непознатия, от онзи, на когото не му пука, от когото нищо не очакваш и няма да те съди.

Тя е недоволна от работата, семейството, приятелите и мъжете в живота си. Работата в радиото отдавна не ѝ носи удовлетворение, но пък ѝ позволява да има изобилстващ от партита нощен живот. Всеки работен ден е еднакво нещастен, а всеки уикенд привидно щастлив сам по себе си – алкохолни запои, наркотици, еднократни връзки. Неща с чиято помощ да избяга от делниците и самата себе си. И един ден просто преживява burnout – напуска работата си и резервира билет за другия край на света. Но дали е готова да напусне Париж и да разбере, че единственото, от което бяга е самата тя?

Опитай да го живееш тоя живот, вместо да фантазираш, изтърсва той, гасейки последната цигара.

Определят автора на „Литий“Орлиен Гуго като „избраникът на Бегбеде“. За него най-известният плейбой сред авторите и най-популярният автор сред плейбоите – Фредерик – казва: „Никога няма да забравя деня, в който научих, че първият ми роман ще бъде публикуван. Какво чудо! О, безкрайна слава! Към мен, безброй фенки и дъжд от долари! Не стана така, както предвиждах. Издателят ме прие в кабинета си с думите: „Абе, има нещо”. Така че леко се обидих. Мислиш се за Оноре дьо Балзак, а ти казват, че в теб „има нещо”. Да пада от високо е всекидневната участ на младия романист. (…) „Литий” е очарователен дори в несръчността си. Г-н Гуго понякога е прекалено уверен в себе си, когато се прави на циник. Но неговата наблюдателност, точността на избраните детайли, го спасяват от насилената му арогантност. След трийсет години, когато ще бъде критик във „Фигаро”, той навярно ще съжалява за своите грешки на младостта. Няма да бъде прав. В него има нещо.“

Със своите 200 страници „Литий“ е подходящо четиво за някой мързелив следобед. Сюжетът се движи плавно, без сътресаващи обрати – но от тях няма и нужда. Роман, който е по-скоро „мисловен“, отколкото „деен“. Показва ни една различна страна на Париж. Не като град на любовта и романтиката, а на консуматорския свят, апатичността към ежедневието, рутинните дейности, бездуховността и липсата на идеали. Той и тя нямат имена, за да бъдат максимално унифицирани. Чертите на характерите им, малките им навици и сходни пороци откриваме навсякъде около нас.

Литий е най-лекият метал. Също като него героите в този роман са привидно леки. Те искат всичко и нищо, имат всичко и нищо, те са всичко и нищо.

Литий се използва при лечението на депресивни състояния. Той и тя са в състояние на перманентна апатия. Депресията е фонът на техния живот. На сцената има от всичко по много – партита, наркотици, секс, краткотрайни връзки, пари, приятели. Но каквото и да се случва на сцената – декорът си остава един – Литий.

Литий е песен на Нирвана, в която се пее за лудост, самота, липси, търсене на Бог и щастието, счупени огледала и неделни сутрини.

Романът се издава от „Ера“, в превод на Весела Шумакова.

Елис Eмин
на 21 години, студент по „Журналистика“ в Софийския университет. Най-важното нещо в живота и са книгите и именно затова, след стажа си при нас, се превърна в най-сериозния ни автор за всичко свързано с литература.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to