‘Love story’ – едно малко по-различно ревю

Не се заблуждавайте, тук няма да прочетете за най-новия блокбъстър по кината или за поредната високобюджетна измислица. Това не е ревю на последния филм на 2017 година. Този текст ще ви послужи като едно припомняне за начина, по който е изглеждало киното преди – любимото „старо“ кино. За това как се правят стойностните филми и дали още съществуват. За чувствата, които предизвиква киното у нас и същевременно отнема.

 „Любовна история“ е филм на Артър Хилър от 1970 година. Тук може би загубих итереса на някои от вас, защото все пак кой гледа филми от 70-те през XXI век? Е, аз мога да се похваля с факта, че съм една от тези. А ако искате да разберете защо се хваля, просто продължете да четете.

„Любовна история“ не е просто един от многото романтични филми за двама души, които се влюбват и накрая „всички заживели щастливо“. Ако търсите това в един филм, ще останете доста разочаровани и най-добре да се придържате към сапунките, които обикновено гледате. ‘Love story’ е олицетворение на това как трябва да бъде представена любовта в киното – той не е поредната боза, която ни предоставят телевизионните канали през уикенда. Или се влюбваш в него или не, няма средно положение. 

В моя случай стана първото. Филмът представя любовта между двама млади в най-чистата и форма, кара ни да се влюбим в актьорите, така както те се влюбват един в друг. Той достига перфектната среда за романтичните драми, в него съвършено се преливат красотата на неизживяното и страха от това, което дебне зад ъгъла. Този филм не просто се гледа, той се чувства.

Това, което го прави добър, е актьорската игра и най-вече начинът, по който Артър Хилър ни поднася историята на Джени и Раян. Двама влюбени, които изоставят мечти и семейство в името на най-красивото чувство. Често сме чували родителите ни да казват, че вече не правели качествени филми както преди. Тогава не разбирах това тяхно изказване добре, но повярвайте ми, след този филм няма да имате друг избор, освен да се съгласите.

Друга причина да гледате филма е ето този световно известен цитат, който не вярвам да не сте чували поне веднъж, но малцина знаят откъде произлиза : „Любовта значи никога да не ти се налага да казваш, че съжаляваш“ (‘Love means never having to say you’re sorry’). Тези думи чуваме два пъти във филма, в средата и в края. Първият път Джени се обръща с тях към Раян, а във втория Раян към баща си. Ако искате да разберете защо (и да поплачете малко) – гледайте!

Това е филм за любовта като избор с главно И, за лишенията, за страстта, за приятелството и за щастието, следвано като че ли винаги от нещастието. „Любовна история“ служи като еталон в киното. След като го гледаме се сещаме за поне още няколко филма, които са взаимствали от него и имат почти същия сюжет и развитие, а същевременно не могат и да се сравняват с него. Този шедьовър е от ранга на филмите, които завишават очакванията ни за това какво представлява любовта (и не, в списъка с такива филми не влиза „Тетрадката“). Колкото и банално да звучи, той е от филмите, които наистина те карат да се замислиш. За смисъла на живота, за любовта, за човека до вас или липсата на такъв.

В главните роли влизат Али Макгроу (Джени Кавалери) и Раян О‘Нийл (Оливър Барет). Раян е син на милионер, учи в Харвард и е спортист. Джени е момиче от средната класа, влюбено в музиката. Химията им на екрана така превзема цялото внимание на зрителя, че дори ако в половината филм цареше гробна тишина и единственото, което се случваше, е да се разменят погледи, пак нямаше да можем да откъснем очи от екрана (или поне аз).

Хилър успява страхотно да пресъздаде историята и характерите на всеки един участник във филма. А пък ако сте фенове на Томи Лий Джоунс, може да се насладите на дебюта му в киното с ролята, която изиграва в „Любовна история“. Интересното е, че историята на Джени и Раян в началото не е толкова уникална и невиждана, всички сме гледали много подобни филми. Богато момче, отхвърляно от баща си, се влюбва в бедно и красиво момиче, клише нали? Но дали се досещате точно какво се случва после – не вярвам. Защото, когато го гледах за първи път (преди години), и аз мислех, че филмът ми е напълно ясен. Но естествено не е само това. Няма да разкривам повече обаче, защото се надявам да го гледате и сами да разберете защо този филм ме впечатли толкова много.

‘Love story’ е филмът, който ме накара да се влюбя в киното, ако сте го гледали, добре знаете защо, ако не – свободни сте да направите своя избор. Аз бих препоръчала да зарежете всичко, което правите в момента, и просто да отделите 2 часа от живота си на нещо красиво.

автор: Петя Видолова

Стажанти на
За втора поредна година „Под Моста“ организира стажантска програма във Факултета по журналистика към СУ. Принципът на програмата е по-големи колеги да дадат част от опита си на по-малките. През 2016 г. през програмата ще минат 17 студенти по журналистика първи курс от ФЖМК.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to