Последното оръжие на справедливостта

Константин Павлов с коментар за казуса „Лозанов и „ПИК“

Пиша този текст в солидарност с доц. Георги Лозанов, който подаде оставка от ръководството на Съвета за електронни медии, поради правна невъзможност да възпре създаването на телевизия „Пик“, свързана с едноименната електронна „медия“.

Снимка: Bistra Ivanova/Flickr

Снимка: Bistra Ivanova/Flickr

В България често дебатът за етиката, философията и правото не надминава ракиеното вдъхновение и дървената философия. В главите ни едновременно виреят зле запаметени блокове от господстващата в близкото минало и налагана с цялата сила на държавата марксистко – ленинска диалектична философия (производителни сили, класова борба, база и надстройка), народни мъдрости, попити по семейно–родова линия (не се навирай между шамарите), националистическа митология (пръчките на Кубрат), горчив личен опит от  преходните десетилетия (всеки сам да се спасява) и дори по–софистицирани „мъдрости“ от някои килийни философи като Айн Ранд (егоизмът е добродетел, парите са измерител на добродетелта).  Бъркаме политиката с историята (чия е Македония), историята с литературата (имало ли е „турско робство“)  и литературата с политиката (какво е написал Паисий Хилендарски – политически манифест, исторически труд или по–дългичко есе). Хем си искаме робството, хем жалим, че не сме имали принцове, облечени в железни ризници, които да спасяват, с поетични рими на уста, бледолики деви, надничащи между зъберите на страховити крепости.

А светът извън България не е спрял да се променя и не го интересува коя част от купона точно сме пропуснали. Този наш свят така ни подмята и така ни залива с мощни вълни, че сме много склонни да си помислим, че от нас нищо не зависи, че океанът ще захвърли нашата лодчица на каквито скали иска, и че освен да обърнем очи, пълни със сълзи към небето и (вместо на християнския си Бог),  да се помолим на суеверния си късмет „дано и тоя път да ни се размине“, нищо друго не бихме могли да сторим.

 А каква връзка има това с доцента?

Сега обяснявам. Свързано е с идеята за справедливостта.

Законите, които трябва да дадат вербален израз на правото, което пък е средство за постигане на справедливост, се състоят (поне в нашата част на света) от голям брой хипотези, които трябва да предвидят и отсъдят предварително почти всяка житейска ситуация – това е правилно и справедливо, а това не е.

Доктор Жустис (д–р Справедливост) често помагаше на съда

Доктор Жустис (д–р Справедливост) често помагаше на съда

От десетина години България се „радва“ на изключително порочен, неетичен и силно намирисващ медиен климат. Всеки път, когато нормалният човек си помисли „Е не може да стане по–зле“,  и то става по–зле. А дъното на дъната, най–смрадливата клоака от най–смрадливите клоаки, самоназоваващи се „медии“, е сайтът ПИК, който се самовъзвеличава и като „агенция“.

Собствениците на този сайт искат да се сдобият и с телевизия и предварително е ясно тя какво ще представлява. Защо предварително? Защото е очевидно – няма начин хора избълвали толкова миризлива субстанция в публичното пространство да произведат нещо хубаво. Те повече не са способни на добро. Освен примерно, ако не преминат през „катарзис“, но поради опошляването и на тази дума, вече не е ясно дали въобще някога и при някакви обстоятелства катарзисът е възможен в България.

Тези лица са подготвили документи за регистрация на телевизия, формално отговарящи на закона и няма формална причина да не им се даде регистрация. И тук започва трудното. Знаем, че правото е процедура, която не може самоволно да се спира или саботира. А нашето българско право не съдържа постановка, че ако някой години наред бълва лъжи, клевети и обиди, то това би било основание да му се откаже регистрация. И тогава? Как да постъпи един нормален човек, разполагащ само с името си и с някакво количество съвест? Като откаже да участва в такава игра и си подаде оставката. И тук съм напълно солидарен с доц. Лозанов. И аз не бих позволил подписът ми да стои под такъв срам.

телевизия пик

Както казахме по–горе, правото се състои от хипотези, описани от буквата на закона –  ако се е случило това, значи трябва да отсъдим така и прочее. Но законът не се състои само от букви. Законът съдържа и дух и намерения, съдържа идеята, че в крайна сметка той е предписание, средство за постигане на справедливост.  И какво трябва да стане, ако един човек, натоварен със задачата да спази един несправедлив или, в краен случай, непълен закон, трябва да наруши идеята за доброто и справедливостта (които далеч не са само индивидуални, защото иначе нямаше да съществуват човешки общества), за да изпълни закона? Може да си подаде оставката. А и другите членове на СЕМ може би трябва да помислят за оставки, ако наистина искат да постигнат справедливост.

Ако хората бяха само пасивно стадо, което е уверено в сляпото спазване и в справедливостта на писания закон, без да прилагат личния си морален критерий, то тогава може да се стигне (и се е стигало) много надалеч – чак до концентрационните лагери и до газовите камери (припомнете си случая Айхман) и вероятно Делян Пеевски още щеше да е председател на ДАНС.

Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш.“ ни припомня Волтер. Съгласен съм, и защитавам словото на всеки, който не твори с него зло. А злото няма да мине.

Защото – „За да тържествува злото е достатъчно добрите хора да не правят нищо“. Сами си намерете автора.

 

Текстът е публикуван в рубриката „Гост автор(итет)“, в която значими за нас личности гостуват в сайта ни. Автор e Константин Павлов Комитата.

Под Моста
е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to