„Малката книга“ – триумф на оригиналността

 

…роден като безименен езичник, кръстен като Йосиф, прегърнал исляма като Синан и открил безсмъртието като Човек.

Какво е общото между един творец и неговото творение? Кое е това, което обединява тематично филмите на Васил Гендов, богинята Кибела, Адам и Ева, и Лъвов Мост? Отговорът не е очевиден, но ще се опитам да ви подскажа. Това е творчеството на един млад автор, когото все още не познавате, но се надявам да опознаете след като прочетете това ревю. Или по-точно, отговорът може да бъде открит в „Малката книга“.

„Малката Книга“ е дебютният роман на драматурга Георги Мерджанов, която обаче, въпреки заглавието си, всъщност е една голяма книга, в която има всичко – любов, смърт, драматични обрати, изпълзели от преизподнята създания и богини, продаващи емоции и съдби на пазара. Поне това пише в анотацията на задната корица, а дали е така? Да, но истината е, че „Малката книга“ е може би най-добрият роман, посветен на София, който аз съм чел някога. И със сигурност е най-доброто българско фентъзи, което ми е попадало в последното десетилетие.
Преди да напиша каквото и да е било за това прекрасно българско ърбан фентъзи, е редно да спомена няколко думи за автора. Георги Мерджанов е победител от конкурса за есе „Всичко, което ни свързва“  на списание „Тема“, както и автор на пиеси за куклен театър, игрално и документално кино.  Негови сценарии печелят награди за анимация, като най-отличителният му опит в тази сфера е наградата за анимационния филм „Как Сърдел направи ремонт“, на който той е сценарист.

Какво общо има тази биография с историята, за която съм дал заявка по-горе? Връзката е там, че Мерджанов е доказал, че може да побеждава тъй като „Малката книга“ е роман, който е издаден след спечелването на конкурс към Столична програма „Култура“ на Столична община за 2015.

И се закле пред себе си, с цялата сила, която мракът от подземията беше влял във вените му, че ще унищожи, всичко което не можеше да притежава! 

Разсъждавайки над сюжета на „Малката книга“, започвам да се чудя коя ли ще да е „Голямата книга“.  Евентуално продължение, може би? Или метафора, че Малката книга не е никак малка, а всъщност много голяма книга? Или че голямата книга е може би Библията? Още повече ме мъчи въпросът как да обрисувам сюжета на книгата, без да разваля удоволствието от четенето със спойлери? Затова ще започна с встъпление, че Георги Мерджанов е изключително подреден автор. Произведението му има ясно отличително начало, завръзка и финал. Нещо повече – отличават се  ключови механизми за построяването на сюжет, каквито Джоузеф Кемпбъл описва в една от книгите си за сравнителна митология, и това не е случайно, защото Мерджанов е изключително педантичен и начетен писател.

В „Малката Книга“ се преплитат няколко сюжетни нишки, всяка от които носи своите конфликти и проблеми. Любимата история на всички, прочели книгата, а и на мен като че ли, е тази на персонажа Щерю. Щерю има проблем! Той се страхува от паяци и ненавижда малките гадинки. Но Щерю не бездейства и затова е решил да бори огъня с огън и работи като убиец на паяци и други насекоми. Това му осигурява достъп до голям брои клиенти, което от своя страна ще го срещне с Леонид. Леонид е интровертно и доста черногледо момче, което има капацитет, за който естествено не подозира. Леонид също като Щерю има проблем – той си има приятелка (Магдалена), която му бива отнета от неговия съквартирант Стефан (или поне на пръв поглед изглежда така). Магдалена е изключително сложен персонаж, но също като Леонид интровертна личност, която обаче има способността да внушава мисли и емоции у хората. Поради някаква причина това не работи при Стефан, който, подобно на библейския мит за Кайн и Авел, пожелава Магдалена за себе си.

Това, разбира се, води и до неговата грешка. Той прави грешния избор да пожелае момичето за себе си. Но залогът е прекалено голям, тъй като Магдалена е собственост на Седемте (конклав от влиятелни и мрачни фигури, които са еманация на седемте смъртни гряха). За да получи Магдалена, Стефан ще трябва да преброди София в издирване на личност, която Седемте искат да открият. Провали ли се, душата на приятеля му Леонид ще бъде взета от тях и Стефан ще загуби завинаги и двамата. В търсенето спътница ще му бъде Магдалена и това „пътешествие“ ще ги впусне по следите на не кого да е, а на първия кинорежисьор на България – Васил Гендов. Следите на тази знаменита за българската култура личност ще ги срещнат с мрачни и тайни кътчета, които пък ще ги отведат до древни богини, говорещи котараци и плъхове, но най-вече ще открият „Малката книга“. Малка книжка, написана на немски език, в която може би се крие тайната на живота, а може би нещо друго…

Магдалена стоеше в стола си, вперила очи в черно белите кадри, но вместо да следи историите, тя мислеше. Мислеше за мама Еми и нейния разказ – как животът на баща й се бе променил от едно липсващо изречение в края на филма.
Едно липсващо име способно да промени историята.

Снимка: Димитър Панайотов

Снимка: Димитър Панайотов

На фона на всичко това се прокрадва и втора сюжетна линия, която е косвено свързана с основния сюжет. София изглежда  и дом на доброто и злото от цял свят. Бай Йордан се опитва да опази своето, недокосвано от десетилетия мазе, в което държи безброй бутилки и галони от ракия, които хората са му подарявали. Той обаче също има проблем. И това е, че е наследник на древен народ и носи отговорност да прогонва злото, също тъй древно родено още с първите хора, тръгнали по земята. Антагонист на втори план се явява облечен в черно господин, който умее да разговаря с плъховете и неусетно носи със себе си своя празен калъф на контрабас… А в цялата тази суматоха една изключително мощна богиня продава маслини на Женския пазар.

„Малката книга“ е роман, който е разделен в две части, който запазва своята кохерентност. На първо място авторът блести с много богат речник, а стилът му на писане е доста разнообразен. За да се аргументирам по-подробно, ще кажа, че вече се поуморих от еднопланови персонажи, следващи еднонишкови сюжети, в които добрите са добри, а лошите – лоши. Това е недъг на родното писане, от което, включително и аз като автор, страдам. В „Малката книга“ нещата са малко по различни. Налице са няколко сюжетни линии, които си помагат една на друга, вместо да се засенчват помежду си. Авторът не може да се похвали с излишък на лаконично описано действие.  Напротив, Георги Мерджанов подхожда с финес, като преди всяко по-важно действие вкарва читателя в увлекателен разказ, който придава усещане за събитие и място. Авторът излъчва ерудиция, познания по история и, бих казал, много, много интелект. Четейки „Малката книга“, ще се сблъскате с интересни факти и история за град София, юдейската митология, които не мога да обрисувам само с едно ревю.

Това с което, най-много ме спечели „Малката книга“, е, че романът е посветен на любимия ми град София. София е болезнена тема за нищене, както за софиянци, така и за хората, пребиваващи тук. Често градът е излишно демонизиран, но ако се впуснете из приключението „Малката книга“, ще видите, че хиперболата за град София се превръща в една плашеща реалност. За всичко това помага интересната магическа система, в чиято основа се таи съставката за създаване на Големи.

Намирам избора София да бъде център на действието за оригинален подход.  Това за мен е страхотно, защото  някак си се уморих да чета фентъзи, ужаси и фантастика от родни автори, чиито персонажи се казват: Деби, Джейкъб, Джонатан и живеят в щата Кънектикът. Все теми, които са непознати за битието на българския автор и честно казано има американци, които да пишат за Джонатан. Тук героите са Леонид, Щерю, Стефан, Магдалена и култовият Бай Йордан, който десетилетия складира ракия в мазето си.

По традиция в едно ревю освен плюсовете е редно да се споменат и минусите. Чисто сюжетно книгата е доста добра, стилът на автора, както вече споменах, е увлекателен и той успява да плени читателя със складкодумие и начетеност. В това отношение забележки нямам, но книгата страда от изцяло техническа гледна точка. Липсват страниците със съдържанието на книгата, а тя е съставена приблизително от 40 глави. Представете си изненадата ми, когато се опитах да препрочета някои от любимите си глави в книгата. Налагаше ми се да прелиствам като обезумял из страниците, за да препиша любими пасажи, които да ползвам в това ревю.

Друг компонент, който прави впечатление, е, че авторът на моменти е прекалено подробен. Информацията за някои третостепенни персонажи идва малко в повече, което не пречи, но някак си идва прекалено. Като за дебютен роман, всичко това са просто малки трески, които не са достатъчни, за да развалят цялостното усещане на историята.

За финал ще кажа, че ми е трудно да сложа точката на това ревю. Много ми е трудно, защото освен всичко „Малката книга“ е една емоционална и откровена книга. Адмирации за Георги Мерджанов, че на моменти демонстрира емоция и чувствителност и е смел там, където повечето ни автори се прикриват зад еднопластови и всесилни персонажи.

Ще си послужа с цитат, който прочетох в социалната мрежа по адрес на „Малката книга“. „Тази книга се поема на екс. Препоръчвам да си я купите, за да може, като я прочетете и се влюбите, да си я имате у вас!“

Васил Мирчев
е на 30, и е Софийският кадър на екипа. Завършил е гимнзия с италиански и изобразително и резултатът от това е, че нито говори правилно италиански, нито рисува много добре. За сметка на това е талантлив сценарист завършил специалност „Драматургия” в НАТФИЗ.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to