Man at Arms – мечти от стомана

 

В гимназията имах съученичка, с която бяхме запалени почитатели на провеждащите се в града ни исторически възстановки. Помня как един ден, докато сравнявахме предимствата на различните оръжия от ранното Средновековие, тя цъкна неодобрително с език по посока на едно преминаващо наблизо момче, облечено в сребрист потник с пайети, и промърмори: „Мъжете на този свят се изнежиха много, откакто спряха да носят мечове.“ Макар да не подкрепях (изцяло) това мнение, думите й ме върнаха с носталгия близо десет години назад. Когато всяко малко момче мечтаеше да бъде рицар, преди да поиска да стане полицай. Когато тичахме на село с намерената на двора пръчка и виждахме в нея могъщия Екскалибур.

Истината е, че някои момчета така и не порастват. Порастват само амбициите им. И пръчките им. Без да разбирате това погрешно.

 

Територията, извоювана от модерните CGI технологии, почти не остава място за традиционните занаяти, когато става дума за изработката на декора и костюмите в кино и телевизионните продукции. Кой би отделил средства за скъп, изискващ 6-часово нанасяне грим, ако може да постигне същия ефект с няколко клика по клавиатурата и съответната програма? Кой би платил баснословни суми за ръчно изработени декори, когато насреща е зеленият екран? Оказва се, че подобно търсене е още живо. А щом има търсене, има и предлагане.

Когато човек си представи мечове и щитове, в главата му напълно естествено изникват образи на средновековни замъци и крепости под обсада. Последното място, на което бихте ги търсили, са речните долини на Мериленд. Именно там обаче ни очаква ковачницата Baltimore Knife and Sword – работно място и втори дом на братята Кери и Мат Стагмър. Братята имат над 30 години опит в ковачеството, металургията, галванотехниката и изработката на оръжия, датиращ още от 80-те години на миналия век. Към днешна дата в редиците им попадат още оръжейникът Иля Алексеев, ковачът Сам Салвати, златарят Лорън Шот и политехникът Джон Мичъл. Екипът е водещ производител на въоръжение за сценични боеве, а сред клиентите му са гиганти като Дисни, Бродуей, Ubisoft и редица средновековни фестивали в САЩ.

Но по-интересно е предаването им в YouTube канала AWE me. Там ковачите от Мериленд усъвършенстват уменията си, изработвайки реални, детайлни и изключително боеспособни копия на популярни оръжия. Говорим за предмети като меча на Грифиндор, щита на Линк от Legend of Zelda и тризъбеца на Аквамен, като между тях откриваме още оръжия от поредицата The Witcher, чука на Тор и пръстена на Зеления фенер.

Всяко от видеата проследява пълния процес по изработката на оръжието. От изливането на метала до гравирането на ръкохватката, сцените са зрелищни и предлагат надникване зад кулисите на занаят, който можете да откриете на много малко места по света. Понякога проектите, с които се захваща екипът на Стагмър, са базирани на конкретни поръчки, докато друг път ковачите намират вдъхновение в предложение от някои от зрителите им. Така са се родили хибриди като ноктите на Върколака, но с батаранги на мястото на остриетата, или светлинен меч-катана.

Baltimore Knife and Sword приемат и частни поръчки. Но там стоманеният им имидж се пропуква. Сред повечето сайтове за любители и колекционери на хладни оръжия, като Sword Buyers Guide, откриваме доста негативни и дори озлобени коментари. Изглежда ковачницата има навика да забавя поръчките, да не поддържа активна кореспонденция с клиентите си или дори да ги пренебрегва изцяло, ако в момента се занимават с по-важен или интересен за тях проект. И всичко това след като вече са взели парите.

Подобно поведение определено е некоректно и подкопава бляскавия имидж на момчетата, снаряжили последните продукции на Дисни. Говорим за забавяния от месеци или дори година. В същото време трябва да вземем предвид сложността при изработката на подобен продукт. Насреща ни е ръчен труд, който изисква много подробно планиране и изпълнение, за да отговори на самоналожените стандарти.

Във всеки случай гледането на Man at Arms може да ви достави уникална и дори първична наслада. Да наблюдаваш как смъртоносно двуметрово оръжие изплува сред облак искри и течен метал, докато се намираш на безопасно разстояние от жегата на ковачницата, е рядко удоволствие. А финалните минути, заделени за тестване на готовия продукт, гарантирано пробуждат задрямалия във вените ви тестостерон.

Александър Кълбов
е на 25, изучава журналистика във ФЖМК към СУ „Св. Климент Охридски“. Съумява да понатрупа известен опит в редакциите на „Труд“, „24 часа“ и „Bulgariautre”, макар тайничко да мечтае някой ден да види името си на страниците на National Geographic и Playboy. В момента работи като редактор и маркетингов експерт.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to