Мартин Михайлов – човекът зад „Строежа”, „Терминал 1” и Jeremy?

1899922_10152251857549721_371573944_n

Снимка: Ивайло Иванов-IVU

Управител на „Строежа” и „Терминал 1”, един от организаторите на Kavatsi Beach Festival, мениджър на Jeremy?, DJ, организатор на концерти, човек, който от много години е около българската музикална сцена – това е Мартин Михайлов. Трудно е да се ограничиш при въпросите, когато става дума за подобна личност. Ето какво си говорихме с него в „Строежа”, докато Der Hunds подготвяха сцената за концерта си на няколко крачки от нас:

Здравей, Марто, благодаря, че ме прие за това интервю точно тук. Преди да отворите „Терминал 1”, казваш, че най-голямото предизвикателство ще бъде да не станете непреодолима конкуренция на себе си и това да не се отрази негативно на „Строежа”. Успяхте ли да се справите?

О, със сигурност успяхме да се справим. Всъщност това не е било най-важната цел. Първо, логично е до някаква степен при положение, че „Строежа” също продължава да се бори за нова аудитория – още по-широка. При „Терминал 1” целта беше по-скоро да се наблегне на мейнстрийм средите, защото мястото е по-голямо и самата сцена, пък дори и поп сцената, не само ъндърграунд, има нужда от по-многобройна аудитория. Хората трябва първо да усетят, че този начин на забавление и тази музика приобщава и позволява да бъде не само готина за слушане, а и готина за забавление в една по-социална среда. Освен това смятам, няма как да има качествен ъндърграунд без да има добре разработен мейнстрийм. Много популярни групи, съответно и парчета, оглавяват световни класации, самите банди са сред хедлайнърите на най-престижните и големи фестивали по света и въпреки това внимание у нас не им се отделя. Изпускаме цели течения в медийната и клубната среда, така че целта на „Терминал 1” е да приобщи все повече хора към забавление и слушане на популярна и достатъчно качествена музика.

Тоест да достигнете до по-масова аудитория?

Първо, големият клуб по принцип има нужда да обхване по-масова аудитория. Второ, самата тази аудитория, която би дошла, за да види това ново място в центъра на София, до голяма степен трябваше да получи някакъв по-различен от досега приетия подбор за подобен тип клубове и дискотеки. Дълги години „дискотека“ в България беше мръсна дума. Хората приемаха, че това задължително трябва да бъде повърхностен хаус, поп-фолк или инфантилен хип-хоп. Истината е, че на много места реално се бягаше от идеята, старата идея за дискотека, която обединява много стилове, и както може да чуеш от най-комерсиалните неща,  така и няма нищо лошо в това да присъстват парчета на групи като Nirvana, The Offspring, Prodigy, Fatboy Slim, Beastie Boys… Адски много неща, които даваха разнообразието. Правеше ми също така впечатление, че хората в България, забавлявайки се, забравиха да танцуват и ми беше много приятно, когато им пускаме Kasabian и виждаш клуб с 500-600 души, които са активни физически – танцуват, забавляват се, пеят… Нещо, което липсваше преди това, освен при строго профилираните партита и по-малки клубове.

Говорил си и за идея за създаване на клубове под ваша егида някъде извън София – например в Сливен, Велико Търново, Варна?

Това беше стара идея, която се появи в един пиков момент за този бизнес. „Строежа” отдавна беше надхвърлил своя потенциал. Общо взето нямаше накъде да става по-посещаван, по-привличащ внимание. По това време правех много турнета на български групи в цяла България и виждах, че има нужда в много от градовете от едно по-алтернативно място. За жалост, точно тогава, това беше може би някъде 2008-2010, кризата прекрати всякакви такива амбиции.

Тоест нещата сега не са по-добре от тогава?

Със сигурност не са по-добре. Общо взето пиковият момент, който беше може би 2006-2010, за всякакъв род бизнеси, за повишаване на лични доходи, увереност, че нещо прогресивно се случва, всъщност беше измамен.

Радваме се все още на ‘Rock & Roll Night сравнително често. Аз и за едни други вечери тръпнех много – какво се случи със „Сиатълските нощи”?

‘Seattle Night’ не се организира от нас. Били сме много често домакини или сме партнирали. ‘Seattle Night’ е една много стара и успешна идея, която беше инициирана от Ивайло Петров ПИФа (барабанистът на група Skre4, в момента на Der Hunds) и Аделина Каспарянова, която винаги е подпомагала музикантите в тези среди. След това тя създаде „Радио Кафе”. Може би те самите позагубиха интерес, може би тази музика като актуалност започна доста да се отдаличава с изминаването на годините от съвременната и активна аудитория, може би и малко поомръзна, не знам. Аз лично смятам, че все още има някакъв потенциал и може да се прави, дори и да е по-рядко, защото общо взето не е лошо и по-млади хора да се запознаят по този начин с тази музика, защото винаги живият контакт е по-ценен. Истината е, че проектът не е спрян, просто се осъществява по-рядко.

И студентски куизове имаше преди време.

Студентските куизове по принцип бяха свързани с партньорство с една много готина организация от млади и активни студенти, която се казва „Промяна за студентите“. Това беше тяхна инициатива, която ние подкрепихме, освен това идеята не беше толкова експлоатирана до този момент и действително беше интересна за определен период от време, може би година-две, с подходящото дозиране. Мисля, че уцелихме точно времето и момента да направим едни от най-качествените и посещавани събития от този вид, но може би, подобно и на проекта от предишния въпрос, в един момент малко се изтъркаха и омръзнаха и затова ги прекъснахме.

Темата със „Строежа” в Студентски също е интересна. Имал съм щастието да бъда там, въпреки че така и не му се нарадвах достатъчно. Преди две години споменаваш, че там трябва да се възроди нуждата от такова място и когато това се случи, то ще се завърне?

Да, трябва да бъде по някакъв естествен път, досега не виждам много белези, макар че, странно за мен, не вярвах, че така лесно ще скъсам със Студентски град. Все пак там съм изкарал 15 години, живейки, работейки, учейки. Истината е, че не ми липсва. Сега ходя от време навреме по някакви поводи и не виждам кой знае какви белези това място отново да започне и да се превърне в по-интересно и алтернативно. Със сигурност има няколкостотин готини човека, които биха се изкефили, но на тях не им е пречка да идват и в центъра.

13133373_585687161598583_8575957532063371037_n

Един от концертите през 2015 г. в Каваци

До голяма степен всъщност състоянието на тези две места отразява и състоянието на българската алтернативна музика?

Истината е, че трябва малко да поспрем да използваме понятието алтернативна, тъй като ние от години и в двете заведения пускаме мейнстрийм неща. Популярни групи като Arctic Monkeys и Kasabian, които от не знам колко години вече не са алтернативни или ъндърграунд банди и през последните няколко години дърпат именно популярната сцена (дори можем да я наречем поп) в определена посока. Но това не са алтернативни банди в никакъв случай. За съжаление, за да се зъдълбае в определена тематика и да говорим за алтернативна и за ъндърграунд, трябва много голямо количество хора, които водят нощен живот, които са активни меломани. Те трябва първо да се задоволят с много творчество, много изкуство, което просто минава покрай България, тъй като не намира все още подходяща масова медийна среда. Много хора се бъркат, идвайки в „Терминала”, та дори и в „Строежа”, че ще чуят някакви крайности, а идеята въобще не е такава. Крайностите за момента смятам, че имат почва и са успешни при строго тематични събития. Kазвам събития, а не места, тъй като не мога да дам за пример някое място, което с алтернативна концепция дълго време е било успешно и е задържало аудиторията си. Общо взето става въпрос за някакви пикови моменти, за кратки периоди. Tова все още не означава, че нещо кой знае какво се случва дори в София.

Друга инициатива, в организацията на която участваш, е Kavatsi Beach Festival. Разкажи повече за фестивала, кога и как се роди идеята за него?

Като цяло това е идея на клуб ‘Alkohol’, които имат много готино място на самия плаж на Каваци и смятам, че го стопанисват доста добре. Те изявиха желание да имат някакъв тип концертна дейност, която да се случва на плажа и решихме, че все пак можем да опитаме да направим някакви случки там на място. За мен бяха първи опити на самия плаж и въобще по Черноморието. Общо взето нямам афинитет да се занимавам с проекти по родното Черноморие, но в случая нямаше как да откажа, пък и ми се стори интереснo. Ние направихме предложение какви артисти да бъдат повикани миналата година, с основни хедлайнъри на двете вечери Everlast и Dubioza Kolektiv. Събитията минаха, мисля, успешно и доста стриктно по план. Това, което си представихме като качество, успяхме да го постигнем. Това ни накара да се замислим дали да не го превърнем в периодично случващо се събитие, като вече е доста по-удобно и рационално за нас и за всички останали като логистика и като планиране да бъде в два поредни дни. Така се роди тазгодишното издание, което ще си бъде вече под формата на фестивал. Мисля, че на него ще успеем дори да вдигнем още повече нивото.

Dubioza Kolektiv миналата година, а сега и S.A.R.S. – двете най-популярни балкански банди у нас взимат участие на Каваци. Голяма заслуга за тази популярност има именно „Строежа”.

Ние работим целенасочено от години с тези две групи. С Dubioza от малко по-рано отколкото със S.A.R.S. Като цяло има една градация – започваме от по-малки събития, като постепенно увеличаваме мащаба. Действително ние имаме най-голямата заслуга да ги направим популярни в България и поради тази причина те работят ексклузивно с нас години наред, дори и в чужбина. С Dubioza имаме концерти в Лондон, със S.A.R.S. в Берлин.

Мартин Михайлов заедно със S.A.R.S.

Мартин Михайлов заедно със S.A.R.S.

Как, кога и къде ги открихте?

Dubioza аз лично ги знам много отдавна, когато действително и стилът им беше доста по-различен – бяха с жена сред вокалистите. Преди доста години ми бяха предложени, включително за „Строежа”, срещу символичен хонорар. Тогава все още нямах увереността, че биха били успешни в България, но това, което промени нещата, е един фестивал в Скопие – ‘Taksirat’, на който присъстваха страшно много българи, най-вече заради Manu Chao. Групата, която направи най-силно шоу там и създаде най-силно впечатление в публиката, бяха Dubioza. Може би тогава разбрах, че е назрял моментът да пробваме да направим техен концерт в България. Първият им концерт мисля, че като за първи се радваше на много добра посещаемост – около 800-1000 души. През годините, които работим заедно, техният потенциал е скочил няколко пъти.

Прочетете още: Hayes & Y – когато сцената в България е твърде малка

Често си споменавал за български фест, който да събира многохилядна аудитория? Как виждаш нещата към днешна дата?

Това вече не го вярвам.

Сякаш ниската посещаемост на концерта на ММ беше удар по подобни амбиции?

А, не. Концертът на ММ не е показателен, понеже той е до голяма степен бенефисен, с изключително много разнообразие от изпълнители, някои от които, ако реално не са ММ да ги обединят, нямат място на една сцена. Така че не е тoва критерият. По-скоро въобще цялата среда. Аз съм постоянно навън, виждам какво се случва по клубовете, по баровете. Все още сме малко на брой, за да може да се надяваме да направим нещо мащабно, примерно да съберем 10 000 души на концерт на български групи. Много често, колкото и да е разнообразна програмата, броят на хората, които може да се достигне като потенциален максимум, е броят на хората, които събира най-известната банда от line up-а.

На концерта на ММ участва и една от най-нашумелите групи у нас в момента – Jeremy?. Група, която си имал възможност да наблюдаваш дълго време и на която си мениджър. Как и кога се събрахте?

Ние се познаваме много отдавна. Преди няколко години имахме пътуване, което беше свързано по-скоро с едно DJ турне на мен и Shakermaker в 10-12 града в България и бяхме заедно с Ерсин и Гергана Нойкова, която също работи за бандата, и тогава Ерсин ми подхвърли, че много иска да опитаме да направим нещата така, както се правят по всички правила. Че ако опитаме да залегнем на качество и дисциплина и имаме дългосрочен план, бихме могли да успеем да извадим наистина заслужаващ вниманието продукт. Известно време мислих и реших наистина да опитаме. Дотогава не бях работил ексклузивно с една банда, по-скоро работех с 15, но не по този начин. Реално работата ни стартира преди две години. Тогава още групата окомплектоваше състава. Тъкмо като титулярен барабанист беше заел мястото си Росен Ватев, след това през есента се появи Емо Бонев на баса и от там насетне следваме един план, който продължава и в момента е в процес.

Вижте още: Jeremy? – кралете на българския инди рок

Мартин заедно с група Jeremy?

Мартин заедно с Jeremy?

Защо избра точно тях?

Първо защото са много отговорни, изключително всеотдайни и много се трудят. Имат дисциплина – т.е. първо, че са изпълнителни и второ, проявяват самообладание, действително се следва предначертания план и няма изненади, тъй като при артистите много чество емоциите са в повече. Освен това са много балансирани като стил. Много радиофонични. Мисля, че могат да се слушат от широка аудитория и най-вече – продуктът, който създаваме заедно, е на световно ниво и е една от възможностите българска група да получи внимание извън пределите на България. Нещо, което се случва с други групи, но рядко, все още говорим за изключения.

През 2013 година в едно свое интервю пред БТВ казваш, че е по-добре българските групи да пеят на български, понеже езикът ни е интересен, а и е добре в текстовете да има послания към самите българи?

Може би това е от някакъв контекст, не се сещам. Със сигурност не е универсално решение. Например на мен много ми допада, когато групи като Остава, Уикеда и Ъпсурт правят музиката си на български, защото действително умеят. Оказва се, че българският език не е особено лесен за пеене, особено в някакви по-интересни, динамични стилове. Освен това с българския език не можем да бъдем отворени пред света, не са много местата, където бихме били разбрани. Не, че е задължително да разбраш текста, общо взето самата група може да предаде емоцията си и на оригиналния език, с който борави. Но за някои групи със сигурност е по-добре да си останат на български език, тъй като им се получава добре.

Не е толкова в контекст, може би просто тогава липсват толкова групи, които да се справят добре на английски?

Не, има групи. За съжаление, дори и добрият за българските стандарти английски, често не е добър английски и прави впечатление, че си отнякъде. Или трябва целенасочено, както Dubioza умишлено използват този акцент, да ти влиза изцяло в концепцията, или рискуваш да стане смешно и то по гаден начин. Но със сигурност не съм „за“ тотално българските групи да свирят на български и да пеят на български, дори напротив – мисля, че всеки, който прави някаква музика, инспирирана от световно утвърдени банди в определени стилове, трябва да се опита да бъде отворен към света.

Благодаря за отделеното време и успех с всички захванати проекти. Има ли нещо, което да искаш да кажеш на читателите на Под Моста?

Може би да опитват, когато имат възможност, колкото се може по-често да бъдат навън, да участват в нощния живот. Мисля, че софийският нощен живот е изключително разнообразен. В някои други градове също – в Пловдив например напоследък има интересни събития и места. И да опитват да посещават концерти на банди, които не познават. Дори без да има нужда да са предубедени или информирани, просто да правят експерименти.

Автор: Момчил Русев

Момчил Русев
е от Сливен, на 21 години и учи Журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Любимите му места са спокойните безлюдни плажове и препълнените клубове по време на концерт. Свободолюбив, обича да чете, да спортува и най-вече да слуша музиката. От години се рови из българският музикален ъндърграунд и опитва да популяризира качествените и интересни изпълнители, които намира там.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to