Мързеливите в прогрес – от Владимира Живкова

Днешното младо поколение отнася доста критика за това, че сме мързеливи провали, деградиращи индивиди без амбиция за просперитет, егоистични малки пиявици, които не мислят за нищо друго освен за това как да изврънкаме родителите си за повече пари за цигари, пиене и трева. На нас се гледа не като на светлото бъдеще на света, а като на утайката на обществото, която според старите комунистически кучета е на този свят, за да го отнесе право към безвъзвратна гибел. Ние не ценим, не тачим, не уважаваме традициите, не поемаме отговорност, не четем, неграмотни сме, напълно сме изпушили от всичките наркотици, които взимаме. Не можем да бъдем вкарани в ред. Неконтролируеми сме. Оправяне няма.

И ето как се роди тази моя налудничава идея. Знам, че вече в съзнанието Ви се заформят безброй много опасения. „Как бихме могли да поверим държавата в ръцете на тази разпасана пасмина скотове?“, „Ще е я довършат!“.
Е, простете за наглостта ми, но точният брой пъти, когато държавата ни е била „разваляна“ само след паметната 1878 г., вече се губи. Нима не са минали множество партии и режими, които къде са давали, къде са грабили от държавата? Нима народът не е избирал крадци и мошеници за управници преди? Та едни дечурлига ли ще сторят някому зло? Не мисля…
Няколко заблудени овчици от гореспоменатата сбирщина животни, с преустановени и ясно изградени морални ценности, се събраха с една идея да управляват цяла държава. Защо – питате се Вие – Защо им е да се залавят с цяла държава, с такава отговорност? Защо не си седят в кафенетата или пред компютъра – във фейсбук? Е… нали точно от това се оплакват всички? Нашето бездействие. Че сме безотговорни, че пилеем пари, че сме неграмотни. Тогава какъв по-добър начин да се научим на тези качества, които според всички ни липсват? Как по-добре бихме се научили на отговорност, ако животът на 7 милиона души е в наши ръце? Как по-добре бихме се научили да разполагаме с пари, ако не с държавния бюджет? Идеалният начин. И сега, след като се разясних,  мога да престъпя към вярванията, зад които стоим и позициите, които защитаваме.
Първоначално идеята ни беше да сме или лява, или дясна партия, но след задълбочено проучване и на двете опции решихме да комбинираме това, което според нас, е най-доброто от двете течения.

Ние, МВП, стоим зад:
– социалното равенство – дискриминация въз основа на каквото и да е, е напълно неоснователно и наказуемо. Било то на база пол, сексуалност, религия, националност и т.н.;
– безплатно образование и здравеопазване;
– солидарност;
– индивидуализъм – в наше време общите знаменатели са любимо описателно средство. Индивидуалистите са потискани, за да можем всички да бъдем един дол дренки, за да можем да бъдем лесно контролируеми, за да може да се сложи една голяма скоба около думата „човек“ и всеки един от нас да се превърне в „поредната тухла в стената“. Затова нашата партия силно насърчава индивидуалността на всеки решил да ни подкрепи;
– свобода на личността – всеки има пълната свобода да изразява себе си, начина си на живот и възгледите си както пожелае, стига това да не пречи и да не влияе по никакъв начин на останалите в обществото;
– равенство и толерантност;
– конституционализъм – често душевната свобода, която се изразява в свободата на личността, се асоциира с хаос и анархизъм. Нещо, което ние ще се опитаме да предотвратим, като се придържаме стриктно към конституцията.
Надявам се съм успяла да повлияя на Вас, скъпи ми слушатели и съученици, и началното Ви предубедено мнение. Ако нашите ценности са Ви грабнали, дори и без евтини манипулация – вашият вот ще бъде оценен. Ако ли не – позволете ми да цитирам любимата моя Ботева творба:

Ще да пия напук врагу,

напук и вам, патриоти.
Аз вече нямам мило, драго,
а вий… вий сте идиоти.

А сега посрещнете следващата порция кебапчета в тарелка, докато Преслава Ви радва с новия си хит.

Благодаря!

05.03.13

Владимира Живкова
Владимира беше от онези рядко срещани в България млади хора. Млади хора, изпълнени с жизнерадост, оптимизъм, мечти, интереси, талант и вечна усмивка на уста. Тя беше човек, който имаше възможността да замине, но избра да остане и да се бори. Интелигентен, търпящ критика, самоусъвършенстващ се, грамотен, разноцветен, забавен, възмущаващ се, интересуващ се, четящ, умеещ да се забавлява и да съчувства. Владимира беше личност. Личност, която щеше да постигне много. Която си тръгна от този свят на крехката възраст от 19 години, в разцвета на силите си и по време на най-хубавото време от живота си.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to