Майк Хорн – от тук до края на света

„Единствните подаръци на морето са груби ветрове, и от време на време шансът да се почувстваш силен. Сега не знам много за морето, но знам, че така стоят нещата тук. И също така знам колко е важно в живота не толкова да бъдеш силен, а да се чувстваш силен. Да премериш възможностите си поне веднъж. Да се намериш поне веднъж в най-древни човешки условия. Да се изправиш срещу слепия глух камък сам, с помощта на нищо друго освен ръцете ти и собствената ти глава.”

 „Сред дивата природа” (2007 г.)

14389799_1301690059855215_1683399129_n

Затворете очи и си помислете за един единствен момент, в който сте се чувствали свободни. За един от онези моменти, в които вятърът е свистял покрай ушите ви през отворения прозорец на кола или когато сте тичали по склон надолу и краката ви сякаш са ви носили съвсем сами. Не знам какво разбират другите хора под свобода, но за истинската свобода няма да прочетете в книгите.

Нея ще намерите в малките капки морска вода по лицето ви, в дългите нощи, изпълнени със звуците на диви птици, или в опияняващия парфюм на пръст и борови иглички. Това е свободата, за която се опитва да ни разкаже Майк Хорн. Наричат го най-големия съвременен изследовател в света.

Това, което преживява за своя 25-годишен опит като екстремен изследовател, е досущ като извадено от страниците на някой приключенски роман за пътешествия в далечни земи, плаване в непознати води и битки със смъртни опасности. И въпреки че това звучи като портрет на един съвременен герой, Майк Хорн предпочита на него да се гледа по-скоро като на учител. Учител по свобода. Хорн се стреми да предаде знанията, които придобива от своя учител – природата. Това са важни уроци, научени в буйните води на река Амазонка, от безбройните часове, прекарани в пътешествие по дължината на Екватора и от щипещия и сковаващ студ на Арктическия кръг.

„Често говорим за лукса като за нещо, което не можем да си позволим. Новият лукс в съвременния свят е свободата.”

Днес това, на което хората искат да се научат, изобщо няма дъх на горска почва или пролетни цветя. „Как да бъдем успешни в живота” , „Как да управляваме парите си”, „Каква е тайната на успешната кариера” са някои от главите в учебника, по който много хора се опитват да живеят. Но никъде не се среща думата „щастие”.

14397205_1301690409855180_1949156477_n

За родения през 1966 г. в Южна Африка Майкъл Фредерик Хорн всичко започва с амбицията на младия човек, задал си въпроса „Ами сега накъде?”. Първоначалният отговор на този въпрос не му дава нужното удовлетворение. След завършването на Университета в град Стеленбош, той бързо тръгва по пътя на всичко онова, което се предполага, че ще го превърне в един „успешен човек” – работи във фирмата на чичо си и печели достатъчно пари, за да може да си каже, че нищо не му липсва. Обаче нещо все пак липсва. През 1990 г. Майк Хорн взима решение, което променя целия му живот. Оставя всичко зад гърба си, отказва се от имота си и поставя началото на безспирна поредица от приключения, на които и днес продължава да се отдава със същата жажда за живот, тръпка и допир до непознатото.

Почти всички свои експедиции той осъществява съвсем сам, стремейки се да оцелее единствено с помощта на природни ресурси. Големият скок в непознатото започва със самостоятелната му експедиция по река Амазонка през 1997 г. В продължение на 6 месеца се бори с дълбоките и неприветливи речни води върху своето кану. Пътят му на изследовател продължава през 1999 г. с амбициозното и опасно начинание „Нулева ширина” – експедиция, в която изминава цялата дължина на Екватора, отново абсолютно сам.

След около година и половина достига успешно до изходната си точка и е награден подобаващо с награда „Лауреус”, известна още като „Спортния Оскар”. Експедицията „Арктос” доказва, че с течение на времето Майк Хорн продължава да вдига летвата, която сам поставя пред себе си. Целта на това околосветско пътешествие с повишена трудност е отново да обиколи Земята, този път по линията на Северния полярен кръг. Снимките от тази експедиция от 2002 г.  показват как лицето на изследователя е почти неразличимо, защото е покрито с маска от ледени висулки.

14407596_1301691459855075_1700518612_n

В онези самотни часове, прекарани в прегръдката на арктическия студ, Хорн проектира в съзнанието си лодката „Пангея”, която ще бъде негова незаменима помощница в предстоящите пътешествия. Следващото приключение отново е ледено, но този път съвместно с изследователя Бьорге Оуслан. Двамата с него осъществяват успешно първата експедиция до Северния полюс по време на дългата полярна нощ.

Други съвместни експедиции го изпращат близо до облаците. Идва ред на хималайските върхове рекордьори да изпитат ентусиазма на неуморния изследовател. Смъртоносният К2 е първият неуспех, след провалилото се изкачване, но Майк Хорн по никакъв начин не съжалява за решението на екипа да се откаже малко преди края. Понякога трябва да се върнеш малко назад, за да продължиш напред. В една от последните експедиции на Хорн, носеща името на яхтата му „Пангея”, истинки проличава неговото призвание освен изследовател да бъде и учител.  След внимателен подбор, на борда на порещата вълните „Пангея” се качват сто също толкова ентусиазирани и жадни за приключения млади изследователи, които Хорн още повече заразява с авантюристичния си дух и най-вече любовта към всичко, което дава природата. Поредната, но не и последна глава от неговия приключенски роман се нарича „Полюс до полюс” / ‘Pole2Pole’ и се осъществява в момента.

14384110_1301693496521538_2052471117_n

„Не се страхувам да следвам пътя на природата, но съм ужасен от човешката природа.”

„Полюс до полюс” е най-мащабната и добре организирана експедиция на Майк Хорн до момента. Целта е да се превърне в първия човек стигнал от Северния до Южния полюс в рамките на  непрекъснато едногодишно пътуване. Дългият път е разделен на части с отделни спирки, като Хорн ще пътешества пеша, със ски, с каяк и на борда на любимата си „Пангея”. Яхтата „Пангея”, която за Майк Хорн е нещо като „Черната перла” за Джак Спароу или Батмобила за Батман, ще служи като самостоятелна платформа за изследване, когато Хорн не е на борда ѝ. „Полюс до полюс” вече беше определена като най-великата изследователска експедиция на 21 век. След отплаването на „Пангея” в началото на май тази година пътешествието на Майк Хорн стана достъпно за целия свят. Всеки, който се интересува от експедицията, може да проследи пътуването в реално време и да види Хорн като малка премигваща точка на екрана. За изтеклото до момента време от 130 дни тази малка точка е изминала повече от 12 000 км. и предстои да измине още много.

14408914_1301692336521654_2073709293_n

Майк непрекъснато осъществява връзка с хората, които го подкрепят, като публикува снимки и кратки съобщения за местата, през които минава. В последното си такова съобщение от края на август той пише : „В края на юли се отправих на рисковано приключение сам в пустинята Намиб с една простичка цел. Целта ми беше да оцелея с природни ресурси, докато прекосявам пеша малка част от тази страна, на която винаги съм се възхищавал. Но целта не беше единствено да оцелея. Беше също така да се откъсна от света и да открия нови хоризонти.

Намибия се отнесе добре с мен. Вървях с часове под парещото слънце, копаех дълбоко за няколко капки вода, с които да се хидратирам, и се сблъсках с невероятен див живот по пътя си.” и после добавя: „Времето, прекарано в изследване на Намибия и Ботсвана, беше истински дар. Въпреки че часовете бяха дълги и понякога краката ми заслужаваха почивка, свободата, която чувствах, когато пътищата ми се пресичаха с животни в техния естествен хабитат и когато прекосявах широки равнини, планини и сухи речни корита, беше несравнима! Дори огньовете, които си палих, за да се стопля през нощта, имаха значение за мен.”

Феликс е един от „учениците” на Хорн, с които той отплава на борда на „Пангея” през май. Ето какво споделя младият изследовател за първите впечатления от експедицията : „Не виждаме много от брега, тъй като стоим отдалечени на повече от 50 морски мили от него. Но в моментите, в които го зърваме за кратко, светлините на домовете ни карат да си предствяме далечни и екзотични култури. Там, на брега, светът и животът трябва да са съвсем различни от това, което ни е познато. В морето ние сме в нашия собствен малък свят, изолирани и обградени единствено от хоризонта и нашите собствени мисли. Колкото повече стоим в морето, толкова по-прости стават животите ни.”

14398097_1301692239854997_452242065_n

„Да живееш в и от природата е един тип самосъхранение. Позволява ти да се превърнеш в човека, който наистина си.”

Не знам дали мога да нарека „Полюс до полюс” скок в непознатото, защото днес Майк Хорн е един от най-опитните изследователи и пътешественици. Той сякаш познава всяка река, всеки планински проход и тайна пътека в джунглата като пръстите на ръцете си. И все пак всяко ново пътешествие е само по себе си скок в неизвестното, още едно покачващо адреналина предизвикателство, което не знаеш как ще завърши. Именно това неизвестно в уравнението е очарованието, което привлича пътешественика, наред със спиращите дъха гледки, които вижда по пътя си.

Онези, които са имали щастието да се доближат максимално до неподправената красота на утринната зора по средата на океана и на други картини, които само природата може да сътвори, спокойно могат да кажат, че са живели истински. Но наред с удоволствието идва и отговорността. Отговорността да съхраним това, което освен източник на неповторими емоции е и източникът на нашия живот. Майк Хорн добре осъзнава тази отговорност и умно се възползва от популярността, която печели с многобройните си експедиции, за да запознае хората с важната роля на природата.Вече отдавна осъществил своята първоначална цел – да постигне личностно израстване и да намери смисъл в живота си, следвайки това, към което сърцето му го тегли –  той гледа да умножи многократно тази идея като пчела, да я посее в умовете на будни и загрижени за съществуването си хора.

Хорн намира смисъл на места, където други не биха намерили – в самотата и съзерцанието точно там, където е мястото на човека. Не в офиса, не в мола или в скъпия ресторант, а там, сред шума на реката и галещия вятър, там където си само ти и светът срещу теб, където светът е твой и ти си негов . Само тогава се чувстваш здраво стъпил с краката си на земята и почти долавяш пулсирането ѝ под стъпалата си. Само тогава се чувстваш у дома, защото у дома е навсякъде.

14398034_1301690016521886_1868698246_n

Преживяванията на Майк Хорн събуждат задрямалите изследователи във всеки от нас, карат ни да искаме да бъдем на онази лодка, да усещаме морските пръски по кожата си и да вдишваме аромата на вълните, а след това да вървим по голата земя, ако може боси, за да я усещаме по-добре. Ако това желание се появява у вас, то Майкъл Хорн е успял да осъществи най-важната си експедиция – експедицията си към нашите умове и души, в които се пробужда желанието да бъдат по-близо до своя корен.

Автор: Алексия Петрова

Алексия Петрова
е родена в през 1996 г. в София. В момента изучава журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Интересите й включват най-вече кино и музика, но освен това палачинки, лисици и безкрайното нощно небе. Точно като Пипи тя вярва, че никога няма да порасне.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to