„Лабиринтът“ не намира интрига и „В обгорените земи“

С жанровата си принадлежност към фантастичните филми за тийнейджъри в тоталитарни режими и постапокалиптични обстановки „Лабиринтът: В обгорените земи“ изгражда изключително ниски очаквания за качеството и стойността си още от постера. Истината не е далеч от тях – филмът не кара зрителя да потръпва от неудобство или да се дразни на изобразеното екранно действие, но и в никакъв случай не го ангажира с някаква интрига в сюжета или със съдбата на определен атрактивен персонаж.

Снимка: YouTube

Снимка: YouTube

Филмът е адаптация на поредния роман от поредицата „Лабиринта“ или ‘The Maze Runner’. В присъствието на завършващите тази година „Игри на глада“ и техните жанрови роднини „Дивергенти“, този филм се опитва да се отличи от конкуренцията си с използването на повече хорър клишета, отколкото такива за съзряване и израстване. Присъствието на зомбита и гонитбите с тях през втория и малка част от третия акт на действието пращат лентата в по-различно русло. Тези напрегнати преследвания придават динамика на действието, но в края им, когато адреналинът се уталожи, винаги следва чувство на недоумение и загубено време, тъй като участващите герои не привличат зрителя с някаква своя водеща характеристика и, следователно, на него не му пука особено за тях.

Снимка: FoxMovies.com

Снимка: FoxMovies.com

Встрани от недоразвитите си персонажи, филмът предлага зрелищно действие и известна доза съспенс именно заради хорър елементите си. В заключителната част (или частИ, ако продуцентите последват примера на „Игрите на глада“) ще трябва да се дадат доста обяснения за изначалните причини за основния сюжетен конфликт, тъй като на този етап такива липсват, а колкото и човек да пази големите разкрития за края на поредицата си, трябва да намери и начини да въведе ефективни двигатели за действието и в предхождащите го филми. Както във „В обгорените земи“ доминира екшънът, твърде вероятно е в третата част да доминират обясненията и експозицията, което ще формира един крайно небалансиран наратив.

Снимка: SlashFilm.com

Снимка: SlashFilm.com

Но вече споменатите недоразвити персонажи са основната пречка пред даването на положителна оценка за този филм. От такива жанрови представители хората са свикнали да очакват лесно за възприемане, интригуващо действие и силни, добре изградени, показани във всякаква светлина герои като модерната икона на филмовия феминизъм Катнис Евърдийн. С невзрачните си образи и недообяснено, макар и динамично действие, „Лабиринтът: В обгорените земи“ наистина няма какво да покаже в тези аспекти.

Георги Петров
е на 25 и е завършил бакалавърска степен по специалност „журналистика“ в СУ „Свети Климент Охридски”. Работил е като международен и културен редактор за новините на БНТ „По света и у нас“, водил е рубрика на филмова тематика по Box TV и в момента работи като водещ на рубриката „Кино Аларма” в БНР „Христо Ботев”.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to