Мечти по ноти извън България

Вили Чаушев е на 24 години. Роден в Бургас и израснал в семейство на театрали – неговият дядо е Вели Чаушев. В момента живее и работи в Англия. Той е млад, амбициозен, талантлив и не се отказва от мечтите си. Обича да свири на китара и твърди, че музиката е неговият живот. Пред „Под моста” той разкрива своята лична история, мечти, препятствия и причините да напусне България.

vili2

Пм: Откъде идва влечението ти към музиката?

  • Още баща ми, като беше жив, ме записа на уроци по цигулка. Тогава бях 4-5 годишен, не помня много от този си период. После записах пиано, занимавах се около 2 години и спрях. В 7-8 клас започнах да слушам инструменталисти. Например Стив Вай – той е причина да започна да се занимавам с този тип музика. В гимназията един мой съученик свиреше на китара и започнахме да свирим заедно. Общо взето през половината си живот се занимавам с музика.

ПМ: Откога музиката е част от живота ти?

  • Тя винаги е била, но може би нещата станаха по-сериозни последните 8-9 години.

ПМ: А ти свириш на китара, нали?

  • Да

ПМ: Свирил си на цигулка, пиано и китара. Има ли друг инструмент, на който можеш да свириш или би искал да опиташ?

  • Пианото ми е вторият инструмент, китарата ми е първи. По едно време много исках да свиря на барабани, но бързо ми мина меракът.

 

ПМ:  Коя е първата ти изява на сцена?

  • Бях в 8 клас, на един коледен концерт в гимназията, където учех. Бяхме в залата за тържества – ние и още една група, свирихме по три песни някъде. Аз си умрях от срам, това никога няма да го забравя. Залата беше пълна, а аз за първи път излизах на сцена и бях много притеснен. Не че е било кой знае какво да свириш в гимназията, но все пак. Помня, че едната от песните беше на Metallica – ‘Nothing else matters’, другите съм ги забравил, беше отдавна.

Пм: Кои са  твоите идоли?

  • Има много музиканти, които ме вдъхновяват. Те винаги са ми били идоли и толкова много време ги слушам, че ги чувствам като приятели. Изключително много ме мотивират, на сърце са ми. Това са Стив Вай, Джо Сатриани, Ингви Малмстийн, Guns’n’Roses, AC/DC, Red Hot Chili Peppers, Бон Джови. Първоначално те ми бяха вдъхновение и стимул. После музиката стана необходимост, като наркотик. Няма как да не свиря, не мога да си представя живота без това. Музиката е моят живот, колкото и клиширано да звучи, така е!

ПМ: С кого би искал да свириш на една сцена?

  • Голямата ми мечта е да свиря с Ед Шийрън. Други, с които бих искал да съм на една сцена, са Стив Вай, Ману Чао, Род Стюарт, Крис Корнел.  А Ману Чао междрувпрочем е страшен музикант, брилянтен, а концертите, които прави, не са просто да излезе и да свири 10-20 песн. Той така прави, че зарежда цялата публика с позитивна енергия и ги пренася в друг свят.

ПМ: Преживявания, които няма да забравиш, с някой известен музикант?

  • Аз не съм излизал на сцена с никого от известните личности досега. Запознал съм се с Ед Шийрън, говорихме си общи неща. Бяхме на едни награждавания. Имаше хора от моето студио и от други студиа, той също беше там и така се запознахме. Пита ме с какво се занимавам, казах му, че и аз свиря на китара, пожела ми успех и ми каза, че се надява някой път да се срещнем пак, а и защо не да свирим заедно.

ПМ: Сега имаш ли група?

  • Сега не. Аз съм соло изпълнител, но има хора, с които работя от време на време.

ПМ: Сега в Лондон с какво се занимаваш?

  • В момента съм в едно студио, в което идват разни групи при нас и записват парчета. Аз помагам за дооформянето на песните, а понякога записвам и мои неща. В свободното си време работя като барман в един хотел. Втората ми работа също много ми харесва, не ме натоварва по никакъв начин, защото се запознавам с интересни хора и е много весело, а и имам приятни колеги. Запълвам свободното си време с неща, които ми харесва да правя.

ПМ: В момента не учиш нищо в Лондон. Имаш ли планове да кандидатстваш някъде и да започнеш да учиш?

  • Да, в момента не уча. Надявам се догодина да ме приемат в ‘Tech music school’ или в ‘Royal Academy of Music’. Иска ми се да вляза с поп и джас или с продуциране. Но може би предпочитам продуциране.

ПМ: С какви мечти замина там и колко от тях станаха реалност?

  • Едната ми мечта винаги е била да дойда в Англия и тя се сбъдна. Занимавам се с това, с което най-много искам. Все още не е изцяло, но има време и за това. Надявам се съвсем скоро мечтата ми да се занимавам само и единствено с музка да стане реалност.

ПМ: Какво е повече Англия от родната ти страна, за да те накара да заминеш?

  • След като завърших гимназията, бях една година в Пловдив, учих етнология, не исках да се занимавам с това, бях на кръстопът. Разхрах, че тази специалност не е за мен, разбрах, че искам да се занимавам с музика. После прекъснах обучението си, върнах се в родния си град Бургас, бях си една година там. Така минаха две години. Заминах за Лондон през 2013 г. Там има кой да ме види, има кой да ме оцени, мога да направя това, което искам. В България нямам тази възможност, шансовете ми са много малки. В Англия мога да се развивам много повече, отколкото в България. Лондон ми дава поле за изява, много възможности. Като цяло самата държава дава възможност да се занимаваш с това, което обичаш. Въпреки това, колкото и да ми е хубаво тук, трябва да си призная, че България много ми липсва.

 

ПМ: Защо мислиш, че България не ти дава поле за изява и възможност да се занимаваш с това, което обичаш?

  • Няма сцена, няма търсене на подобен тип музика, с каквато аз се занимавам. Имаме много групи, много музиканти, но това на мен не ми стига. Аз искам постоянно да имам участия, постоянно да се занимавам с музика, да го правя всеки ден. Може би има няква възможност и в България, дори и да си противореча, но не е това, което искам. Познавам много хора на изкуството и всички искат да бягат извън България. Например художниците – много е трудно, в днешно време никой не купува картини, за голяма жалост, няма пазар за тях и е трудно да си художник в България. Това, което се слуша и се предпочита в България, не е моят стил музика. Трудно е да те забележат и да станеш някой. Не може да се занимаваш само с музика, трудно е да се издържаш само от това в България. Познавам много музиканти, които си останаха в България, и имат и други занимания освен музиката. Не става само с нея, трудно е.

ПМ: Кой стил се слуша в България, понеже каза, че се слуша „стил, който не е твоя“?

  • В момента в България се слушат доста стилове, но това, което забелязвам, е, че младите масово слушат R’n’B и хип-хоп. Нямам нищо против тези стилове, разбира се, но просто не са по мой вкус, а и аз свиря фламенко. Просто няма почва за този стил в България, няма развитие, нито сцена. Радвам се обаче, че поп и рок стиловете също имат фенове, макар и не толкова, колкото, да кажем, преди 10-15 години.

vili3

ПМ: Разкажи за семейството ти, имаш доста интересни корени.

  • Ами да, баща ми, Сергей Вели Чаушев, беше актьор и режисьор в Бургаския театър. Дядо ми е Вели Чаушев, той все още играе в Софийския театър. Баба ми също беше актриса в театъра в Бургас – Христина Калинчева. От страната на баща ми всички са хора на изкуството. А от семейството ми само майка ми не е – тя се занимава с туризъм, обиколила е страшно много места. Помня още, като бях малък постоянно ходех на театър, ходех с тях на турнета, когато от Софийския театър имаха.

ПМ: Има ли нещо, което си научил от родителите си за изкуството, след като си израснал в семейство на актьори и музиканти?

  • Помня, когато бях малък, баща ми свиреше на китара, постоянно ми е пял песни на Джими Хендрикс, на Бийтълс. Постоянно вкъщи се разказваха истории от театъра, забавни случки, много весели неща. Специално за музиката си спомням как баща ми винаги свиреше на китара, пееше ми песни и може би той е искал да бъда като него и се надявам да стана един ден.

ПМ: Мнението ти за театъра в България в момента?

  • Има доста обещаващи таланти и малки, и големи, но определено не е като преди.

ПМ: Мнението ти за културата в България, има ли бъдеще и развитие според теб?

  • Това, което забелязвам в момента, е, че отива надолу. Примерно аз съм дете на актьори и детството ми е минало в театъра. Помня дядо ми, като играеше на сцената – залите бяха пълни, а сега последно, като ходих на театър зимата – има хора, но не е като преди. Все по-малко и по-малко хора ходят на постановки и това е много жалко, защото той е едно съвършено изкуство, на едно много по-високо ниво. Надявам се нещата да се променят в бъдеще.

ПМ: Как виждаш твоето бъдеще?

  • Аз не го виждам. Не си правя планове, просто продължавам да правя това, което съм правил досега всеки ден. Сам си кова бъдещето, нямам предначертан план. Правя това, което трябва, и това, което искам.

ПМ: Когато кажеш, че си от България, другите как реагират?

  • Случвало се е да ме питат къде е България, но никой не е реагирал остро. Освен веднъж, това никога няма да го забравя. В хотела, където работя, имаше едно момче и като му казах, че съм от България, той ме попита: „Тогава защо си бял?“. Той изглеждаше напълно сериозен, а аз се чудех какво да му кажа. В крайна сметка му обясних как стоят нещата и че явно е в заблуда.

ПМ: Най-важният урок, който ти даде музиката?

  • Научи ме на много неща. Първото е, че ако желаеш нещо толкова силно, че да си лягаш и да се събуждаш с тази мисъл, и ако дадеш всичко от себе си, дори невъзможното, в един момент то ще се случи. Научи ме, че няма невъзможни неща.

vili

ПМ: Ще правиш музика, докато…

  • Докато не заспя завинаги.

ПМ: А следващата ти стъпка в музиката е…

  • Договор.

ПМ: За теб фламенкото е…

  • Страст.

ПМ: Красивата музика идва от …

  • Сърцето.

ПМ: Започваш деня си с…

  • Горещ шоколад и музика.

ПМ: Най-важното нещо за един музикант е…

  • Търпение и постоянство.

ПМ: Удовлетворението идва, когато…

  • Изкачиш още един връх.

ПМ: А вдъхновението?

  • Идва, когато най-малко очакваш. Например, докато си чакаш автобуса или метрото.

Автор: Таня Панайотова

Стажанти на
За втора поредна година „Под Моста“ организира стажантска програма във Факултета по журналистика към СУ. Принципът на програмата е по-големи колеги да дадат част от опита си на по-малките. През 2016 г. през програмата ще минат 17 студенти по журналистика първи курс от ФЖМК.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to