Михаил Желязков за изявленията на старозагорци, изкуството и французите

Михаил Желязков

Михаил Желязков

Напук на общоприетото (и вече изключително клиширано) мнение, че в България младите са деградирали, незаинтересовани и некултурни (изобщо напълно безполезни за обществото), попадам на поредната интересна идея. Сътворена и реализирана от един млад човек от Стара Загора. Е, да, живеещ в чужбина, но все пак чист българин. Той се казва Михаил Желязков, на 27 години е и се занимава с графичен дизайн и с организацията на културни събития от всякакъв род. Завършва ГПЧЕ „Ромен Ролан“ в родната Стара Загора, а след това заминава за Страсбург, Франция, където записва „Публична администрация и мениджмънт“. В един момент обаче страстта му към изкуството надделява и той прекъсва следването си. Основава асоциацията „АРТ+“, благодарение на която бял свят са видели редица международни културни събития. През 2014 г. Михаил, заедно със Силвия Панайотова, прави изложба и в града на липите. Нарича я „Самото начало“. Година по-късно младежът се завръща на родна територия с нова идея. Този път проектът му е по-мащабен. Казва се „Изявления“ и се състои от фотопортрети на старозагорци, които отправят своето послание, написано на бяла дъска. Близо месец по-интересните фотографии бяха изложени в зала. За изявленията, старозагорците, изкуството… разказва Михаил Желязков в специално интервю за „Под моста“.

Наскоро приключи близо едномесечната изложба със снимки от проекта ти „Изявления“. Каква е равносметката, която можеш да направиш?

Оказа се, че интересът е по-голям от предвиденото, въпреки че аз знаех, че ще се хареса на хората. Понеже те самите участват. Буквално „избухна“ инициативата и затова логично ще продължи и занапред, какъвто беше и планът. Много хора са влезли в галерията. Гарантирано – някои хора дори за първи път в живота си.

Имаш ли вече идеи, с които да развиеш проекта и догодина?

Всъщност планът е догодина, когато направя вече втората порция „Изявления“, колкото и да са снимките, да бъдат изложени някъде в града с тези от сега, на открито. Няма да бъде изложба в зала.

Всъщност как се роди идеята за проекта, какво те вдъхнови?

Идеите се раждат лесно. Просто ти хрумват. В крайна сметка идеята не е гениална. Концепцията сама по себе си е изключително проста. Въпросът е, че просто реших сериозно да го направя. И… понеже Стара Загора е родният ми град, там имам подкрепа отвсякъде. Хората ми помагат и нещата се случват лесно. Всъщност това може би е причината – защото имах сериозна подкрепа. Знаех, че именно там ще я намеря.

А защо точно „Изявления“?

Исках да е нещо много оригинално. Да не е съществувало досега толкова интересно заглавие. Обаче беше трудно. Исках да е някаква игра на думи или нещо подобно. Много време го мислих. Накрая си казах „не, трябва да е нещо просто“ и почти на момента реших, че това трябва да бъде. Без много оригиналничене.

Снимка: Михаил Желязков

Снимка: Михаил Желязков

Спомена, че си намерил силна подкрепа. Кои хора ти помогнаха за реализацията?

Като първо започнем от финансовата подкрепа на Община Стара Загора, понеже това е некомерсиален проект. Той не може да бъде продаден както картина, скулптура или нещо такова. Всъщност от Общината видяха интереса и смисъла да съществува такова нещо, защото то би било интересно за хората. Така че това беше много важно, иначе трябваше сам да го спонсорирам. От там нататък, разбира се, семейството ми, което винаги ми помага. Приятелката ми също много ми помогна. Много приятели също ми помогнаха – всеки, който вече съм снимал, задейства собствената си мрежа от приятели и всъщност гласуват доверие не на мен, а на него. (Става въпрос за приятеля, който им е казал за проекта.) Тъй като аз съм някакъв непознат и по-трудно става. Съществува дистанция.

Колко време продължи подготовката?

Може би около два месеца активно, но с това мога да се занимавам и през цялата година. Винаги ще мога да намеря още хора. Винаги ще може да стане още по-изпипано, по-добре направено. Защото сега (за изложбата) буквално работихме до последната минута. Откриването беше предвидено за 19:00 часа. Ние закачахме до 18:45. В 18:50 бяха отпечатали афиша и той съхнеше по пътя. В 19:03 го закачихме отпред, където вече се бяха събрали хора и тогава вече ние ги пуснахме вътре. Но винаги ще може още и още.

Как реагираха хората, когато им обясни каква е идеята ти?

На познатите не беше нужно да им обяснявам. При непознатите е малко по-различно – хора всякакви. Първосигнално българинът винаги е реагирал с: „Този иска нещо от мен, най-вероятно пари“. Всъщност имаше и много хора, които реагираха съвсем отворено. Първо, бяха готови да ме изслушат докрай какво ще им кажа и вече сами да си преценят. Наистина е много индивидуално. Както и целият проект се върти около индивидуалността – въпреки че се събираме всички на едно, всеки си е индивидуален. В този ред на мисли всеки реагира индивидуално – някои веднага я грабват, други трябва да ги убеждавам. Някой примерно го виждам, че иска да участва, но малко го е срам. Подходите могат да са много. Точно това ми беше на мен много интересно – взаимодействието с хората отсреща и реакциите са наистина всякакви.

Колко снимки приблизително успя да заснемеш?

Малко под 400 до последния ден (за снимане), докато си тръгнах. Но в залата имаше изложени около 250, понеже просто нямаше повече място. Тя беше буквално „наблъскана“ до горе и нямаше как да сложим още снимки.

Снимка: Михаил Желязков

Снимка: Михаил Желязков

Може ли да се каже, че „Изявления“ е продължение на първата ти изложба „Само началото“?

Не, отделно е. Всъщност тя е първа за Стара Загора и представлява абстрактни фотографии – форми, образи. Подходих по-естетически към нещата. Докато в „Изявления“ идеята е съвсем друга. А и тук е по-амбициозно и по-мащабно.

Би ли осъществил „Изявления“ и в някой друг град на България, а може би и във Франция, в Страсбург?

Разбира се, с удоволствие. Прекалено е рано да говоря, но обмислям някакви варианти. Може би не в същия формат, но нещо с много хора. Определено да.

Мислиш ли, че „Изявления“ допринесе поне малко за развитието на културния живот в града– нещо като малка капчица в големия океан?

Като капчица в океана – да. Но дали се е променило нещо – по-скоро не. Обаче според мен се случи нещо друго важно. Това, че хората виждат собственото си участие в нещо, собственото си влияние и всъщност дори малка част от тях да се замисли какво може да постигне, когато всички заедно се обединят. То може да бъде в много други посоки. Не е задължително да е свързано с изкуство. Може да е нещо истински продуктивно, което реално да подобри живота. Въпреки че имаме нужда и от изкуство… Да, смятам, че по-скоро хората са си задали въпроси. Не, че някой е станал по-културен – в това число и аз, разбира се. (смее се) Просто предполагам, че хората са се замислили и се надявам наистина да е така.

Според теб какво е най-важното нещо, което направи изявленията успешни?

Участието на хората. Както вече казах, това, че всеки вижда собственото си влияние в проекта.

Снимка: Михаил Желязков

Снимка: Михаил Желязков

Ти също имаш свое изявление.

Да, всъщност съм го вкарал като „подидея“ в самия проект и имам три собствени изявления. Това е като алегория за злоупотребата с власт, защото аз правя проекта, аз съм най-отгоре, аз решавам какво да става. По принцип всеки има по едно участие – не можеш да участваш по два пъти. Но понеже аз съм този, който дирижира нещата – злоупотребявам. Мога да сложа по две, три, пет, десет – колкото си искам. То е на шега. А колко вече хората са я разбрали… Сложил съм себе си три пъти един до друг и на средното изявление има две нарисувани стрелки, които сочат към мен самия от ляво и от дясно. Написано е „Докога с тези шуробаджанащини?“. Понеже на всички е ясно как стоят в България нещата… Злоупотребата с власт е ежедневие.

Маймуницата и латиницата са забранени в посланията. За тях е ясно защо. Но английският?

Има много неща, които се промениха в хода на проекта, понеже аз нямах съвсем ясна представа как ще се движи всичко. Това е, че много, ама наистина много от младите и малките, защото има и по-малки, пишат на английски. Обаче те не го правят, за да се правят на интересни или отворени, а просто вече са така. За тях е нормално, но понеже изложбата беше насочена към всякакви хора, в един момент прецених, че са се натрупали прекалено много, и ги забраних. Но дотогава имаше определен брой и за да не ги отказвам, ги пуснах и тях.

Някои известни личности от града също взеха участие в проекта. Можеш ли да изброиш част от тях?

Кметът на Стара Загора – Живко Тодоров, една част от играчите на „Берое“ – Спас Делев, капитанът Иво Иванов, Жуниор Мапуку, треньорът Петър Хубчев, легендата на отбора Петко Петков. От т.нар. „шоубизнес“– Джорджано, рапърът Керанов. Други познати фигури: фенът на „Берое“ Димитър Чонков-Чонката със своя петел, Ваня Дзаферович със съпругата си. Имаше и някои, които бяха заявили, че искат да участват, като Станимир Гъмов и Стефан Вълдобрев, но графиците ни не съвпаднаха. Надявам се занапред все пак да се включат.

Намираш ли връзка между посланието на даден човек и неговото излъчване?

Ами, не съм се замислял дали написаното съответства с изражението на хората, защото аз ги гледам по малко по-различен начин. Първо се грижа изобщо самата снимка да се получи горе-долу коректна. После чета посланието, за да видя как на мен ще ми подейства. Вече дали има съответствие… не се бях замислял върху това, но предполагам, че невинаги. Защото има хора, които пишат някоя мъдрост, да речем, за да се застраховат, че няма да се изложат едва ли не.

Има ли тема или идея, която доминира сред изявленията?

Да. Най, ама най-най-много има писано за усмивката. Аз предварително предполагах, че би трябвало да е за любовта. Обаче нито един мъж, българин, не би си позволил да напише нещо, свързано с любов. (смее се) Въпреки че всъщност имаше един певец от операта, който го направи. За усмивката има страшно много и то всякакви формулировки. Дори, ако щеш, и клишета. След нея е любовта и после вече… ааа, да, разбира се – какво ми става – „Берое“! (смее се) Освен английския това също е забранено, защото има наистина прекалено много писано за него. И просто няма как. Трябва да правя отделен проект за „Берое“. Очевидно е много важно за града или хората първосигнално това пишат. Не знам. Значи – усмивката, на второ място е „Берое“ и вече чак след това любовта.

Снимка: Михаил Желязков

Снимка: Михаил Желязков

Какво е впечатлението ти за старозагорци след всичко, което улови с апарата си – доволни ли са? Не от проекта конкретно, а от живота?

Да, защото всеки, който се е съгласил да участва, първо е една идея по-отворен, за да го направи това нещо, което няма да се случи всеки ден. Освен това го е направил доброволно, със собственото си желание. Щом е съгласен да се включи в нещо примерно шантаво, различно, значи е доволен. Или се чувства по-добре. Защото няма нито един, който да го е направил насила и без желание. Извадката от участвалите хора показва, че те специално са по-щастливи. (смее се)

А според теб по какъв начин биха изглеждали изявленията на хората във Франция, в Страсбург например, откъдето ти имаш по-ярко впечатление?

Отново ще бъде индивидуално. Обаче, ако трябва да се обобщава, което аз не обичам да правя, на шега казано – хората ще се оплакват. Това е националният спорт на Франция.

Има ли прилики и разлики между Стара Загора и Страсбург и жителите на двата града?

Нещата пак са индивидуални. Не мога да имам преценка, защото все пак Стара Загора си ми е родният град и просто там съм си аз. Там се чувствам добре. Хората, с които общувам, са добри, готини, щастливи. Не мисля за това. В Страсбург пак основно хората, с които комуникирам, работя и т.н., са готини. Не мога да кажа за всички. Индивидуално е. Този проект цели и точно това – да изкара малко от индивидуалността на човека.

Асоциацията ти се занимава с организацията на различни културни събития. Кое е най-интересното от тях? Някое, което искаш да доразвиеш може би.

Покрай работата ми в асоциацията посещавам и един фотоклуб. Заедно направихме една изложба на гарата в Страсбург, която има много интересни тунели. При нас няма такива – много готини сводести тунели. Та, направихме изложба с фотографии, прожекции, инсталации, разни такива… Тя обаче беше само за един ден, защото оттам минава персонал по принцип. Забранено е за външни хора. Всъщност имаше откриване, след това през целия ден можеше да се посети и после приключи. Беше много готино и с удоволствие бих направил нещо такова. Дори в Стара Загора, ако намерим нещо изоставено например.

Ти си учил мениджмънт. Какво е общото между него и културата?

По принцип изкуството е във всичко, така че трябва да има някакъв паралел. (смее се) Обаче аз не обичам да си мисля за това, което съм учил преди. Не е моето нещо.

Може ли човек да се изхранва само и единствено с култура?

В България е по-различно, отколкото тук. Много по-трудно е. Аз наистина се възхищавам на хората, които се справят. Не само с изкуството, а изобщо. По принцип, ДА, възможно е. Просто трябва да си много амбициран и да планираш. Предполагам, че трябва да правиш и някакъв вид комерсиални компромиси. Според мен е възможно. В крайна сметка човечеството без култура не може. Нещо, без което няма да умреш, ако го няма, но пък и без него не можеш.

За финал – какво ще кажеш на читателите на „Под моста“?

Да бъдат отворени към всякакви инициативи. Ако се появи някой шантав като мен, да се съгласят да влязат в играта. (смее се) Всъщност нека да разберат, че всички сме част от едно цяло и да разберат потенциала на това цяло. Това е много важно. Реално това е най-основното на този проект – че когато всички се съберем заедно, можем да направим много повече.

Автор: Жанета Турлакова

 

Стажанти на
За втора поредна година „Под Моста“ организира стажантска програма във Факултета по журналистика към СУ. Принципът на програмата е по-големи колеги да дадат част от опита си на по-малките. През 2016 г. през програмата ще минат 17 студенти по журналистика първи курс от ФЖМК.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to